Виното омайва българите от векове. А майсторството им да превръщат гроздето във вкусна напитка е познато във всички посоки на света.
През миналата година у нас бяха произведени 109 млн. кг грозде, а за тази година се очакват страната да извади на пазара около 200 млн. кг, или два пъти повече. Всички производители и експерти говорят, че то ще е и с по-високо качество. Тези твърдения звучат обнадеждаващо на фона на всеобщото мнение, че 2014-а е била най-лошата за лозаро-винарския бранш за последните трийсет години.
Обилната реколта от грозде е добра новина за винарните, тъй като това предполага да е по-ниска и изкупната цена за килограм, след като предлагането на пазара ще е повече. От друга страна, не са малко винопроизводителите, които имат и собствени лозови насаждения. Така при снабдяване със суровина те могат да реагират според нуждите и интереса си.
В България се произвежда повече червено грозде, което означава, че и този вид вино е преобладаващото. Количеството на произвежданите вина се подчинява и на модните влияния. Тенденцията на световния пазар в момента е променена и по-различна. През последните години любителите предпочитат бяло вино и консумацията му се повишава.
Ако искат да запазят мястото си на винената карта, българските винари ще трябва да се ориентират бързо в ситуацията. Прогнозите на някои експерти са, че може да се очаква увеличаване на площите, засадени с бяло грозде, и съответно консумацията на бяло вино да се повиши. А защо не и да се изравни с тази на червено.
Все в тази посока са и наблюденията, че за поредна година в летните месеци се увеличава консумацията на розе. Традиционно е висока консумацията и на бели вина в топлите дни. Българинът изненада пазара това лято и в друга посока: активно се търсят по-нискоалкохолни вина с плодови аромати – комбинация между вино и плодов сок, която на етикетите се изписва като ароматизирана напитка на винена основа. Това е част от промяната или по-скоро обогатяването на вкусовете у нас. В този смисъл и пивоварите говорят, че лятото е разширило потреблението на бира с плодов вкус, т.нар. радлери.
Числата от статистиката показват, че средната консумация на такива напитки на човек от населението у нас е около 15 литра за година, което е в долната граница на потреблението в Европейския съюз. Обяснението е и в това, че българинът все още предпочита по-силно алкохолните напитки. Но не бива да пропускаме употребата на домашно вино, данни за което трудно може да се съберат. Според изчисления от Националната лозаро-винарска камара между 30 и 50% от гроздовата реколта всяка година се преработва извън лицензираните предприятия. Част е нея става на вино, а по-голямата част се превръща в ракия за семейна консумация. Освен върху неспазването на санитарни, технологични, законови изисквания професионалната камара обръща внимание и върху загубите на приходи от акциз и от ДДС в размер на около 60-70 млн. лева.
Около 110 млн. л вино се изпиват годишно у нас. Още около 5 млн. л е вносът. България всъщност е най-добрият пазар за напитката ни, а за нашето вино той е вторият по големина след руския.
Винарският бранш винаги е бил експортноориентиран, макар че сега пропорцията е 50 на 50. През миналата година той обаче преживя някои сътресения. Заради кризата между Русия и Украйна продажбите на европейски вина в Русия от началото на годината са спаднали наполовина. Само за България износът се е свил около 60% заради по-малкото потребление и девалвацията на руската рубла. Заобикалянето на Украйна пък е оскъпило транспорта. И всичко това при положение, че виното не е в ембарговия списък, който въведе Русия за ограничаване на различни европейски хранителни продукти. Негативната тенденцията на този пазар засяга не само нашата държава. Но това какво ни топли. От друга страна, случващото се може да се разглежда и като стимул да потърсим и други пазари.
В същото време много добре вървят продажбите в Полша, която е наш традиционен партньор. Български вина намират радушен прием също в Чехия, Великобритания, Германия, в скандинавските страни, както и на други континенти. Китай е голям производител, но и консуматор на вино. Например през 2014-а сме изнесли 5 млн. л за азиатската страна.
През миналата година в чужбина са изпили 58 млн. л българско вино, а през 2013-а – 61 млн. литра.
КАРЕ
Няма лозаро-винарски предприятия, които да са фалирали или да са затворили заради кризата или заради липса на пазари. Това един от стабилните отрасли в сектор "Земеделие". А от Изпълнителната агенция по лозата и виното отбелязват засилен интерес към отрасъла и от български, и от чуждестранни инвеститори, в това число и от страни с утвърдени традиции на този пазар – френски, немски, италиански, американски.
Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор в периода 2014-2018 г. разполага с бюджет от 134 млн. евро. Всяка година се приемат проекти за засаждане на нови лозя. А средствата, отпуснати по програмата, се усвояват в максимален размер. Финансирането е 75% от необходимата сума, която се осигурява от европейски средства. За останавлите 25% всеки кандидат се е самофинансира.
Площите с нови лозя, които се засаждат в страната, нарастват с по 10 000 -15 000 дка годишно. Лозовите масиви са общо 600 000 декара. Квотата, която имаме като страна членка на Евросъюза, ни позволява да поддържаме 802 хил. дка, но сега площта на лозовите насаждения е по-малка. Освен това всяка година, освен че се увеличават площите, се обновяват и насажденията – изкореняват се стари и се засаждат нови на тяхно място. Агенцията отбелязва увеличение и на броя на желаещите да откриват винарски предприятия – малки семейни винарни или винпроми. В момента в страната се работи по 19 проекта, които ще започнат да работят до края на годината. Повечето от новите винарни следват и модната тенденция да инвестират в дегустационни зали, за да могат да се включат в маршрутите за винен туризъм.
Българските винари реагират бързо на новостите. При разширяване на масивите те първо проучват какво вино и грозде ще се реализират, какво е търсенето им на световния пазар, а и на българския. Сред предпочитаните са традиционно познатите сортове Каберне, Мерло, Сира, както и белите – Шардоне, Вионие, Пино Гри.
Заедно с това се разширява и броят на сортовете, като се отглеждат, и нови и непознати за страната ни досега – например Вилнеа, Каберне, Сира и Гренаж, както и редица други. Сред екзотичните са Мускадел, Просеко. С появата им на пазара се създават купажи, които включват три-четири или пет сорта. Това пък дава повече възможности за избор на клиента, а и за разширяване на кръгозора на любителите на вино.
За четвърта поредна година Изпълнителната агенция по лозата и виното отчита траен интерес да се изнася българско грозде в Италия. Тя е един от най-големите купувачи на суровината. Френски търговци също обикаляли страната и масово изкупуват реколтата още на зелено. Чехия също е голям потребител, както и Гърция и Словакия, което пък е критерий за качеството на суровината. Става въпрос обаче само за винено грозде (предимно на бели сортове), което тревожи българските винари – браншът е изправен пред заплахата да остане без грозде тази есен. Тенденцията от една страна е добра за търговците, но тя свива възможностите за закупуване на суровина у нас, а конкуренцията вдига и цените.
Проблемът се засилва и от това, че миналата 2014 г. винзаводите не са изкупували грозде и сега складовете им са празни.
Българските сортове грозде
не са чак толкова много. От белите може да се каже, че това са Димят и Мискет, а от червените сортове – Гъмза, Широка Мелнишка лоза и Мавруд. Общо взето, с това се изчерпват по-популярните и използвани от винарите.
Димят е широко разпространен по Черноморското крайбрежие, в района на Шумен и Стара Загора. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Чувствителен към ниските температури и засушаване. От сорта се получават обикновени бели трапезни вина, с характерен вкус. Използва се самостоятелно и за купаж с други сортове, но много често и за варене на ракия и за познатите на България брендита.
Широка Мелнишка Лоза е стар местен сорт, отглеждан от незапомнени времена в микрорайона на Мелнишко. Разпространен е само в долината на река Струма – Благоевградски окръг около гр. Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Гроздоберът обикновено започва през първата половина на октомври. Отлежалите вина от този сорт се отличават с богат аромат, в който се долавят тонове на тютюн и кожа.
Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда само в България, най-често около Асеновград, макар че насаждения има вече и на други места в Тракийската низина. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова бъчва. Виното асеновградски (станимашки) мавруд се характеризира с рубинено червен цвят и мек вкус. Гроздето за него се бере през втората половина на октомври. Виното отлежава в съдове от инокс (вид неръждаема стомана).
Мискет червен се се смята за стар български сорт. Разпространен е предимно в Подбалканската долина и Средногорието – Сунгурларската долина, Карловско и Брезовско. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове. Вината имат сламеножълт цвят и приятен фин мискетов аромат.
Памид. Това е много стар местен сорт, отглеждан по нашите земи още от траките. Среднозреещ сорт – бере се към средата на септември. Получават се светлочервени, леки трапезни вина, които не са подходящи за отлежаване.
Сортът Керацуда е разпространен предимно в Югозападна България. Заема много малки площи. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Използва се за приготвяне на обикновени бели трапезни вина, подходящи за получаване на ликьорни вина
Гъмзата е най-разпространен в северозападната част на страната. Сортът по-рядко се използва за самостоятелно вино, най-често за купаж.
