Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви амбициозен план за ревизия на миграционната политика на Европа. Според него тя трябва да приеме повече бежанци, като същевременно подобри контрола над границите си и прилага по-стриктно правилата за репатриране на мигранти.
В своята първа реч "За състоянието на съюза" пред Европейския парламент Юнкер призова европейските страни да разпределят помежду си 160 000 бежанци и предупреди, че Гърция, Италия и Унгария вече нямат сили да се справят с миграционния наплив. Преразпределението ще бъде приложено най-напред за бягащите от Сирия, Ирак и Еритрея, 75% от чиито молби за убежище в ЕС получават положителен отговор. Същевременно Юнкер призна, че сегашната европейска система не работи и граничният контрол и механизмът за предоставяне на убежище не се справят с бежанската вълна.
"Числата са впечатляващи, дори плашещи. Сега обаче не е време за страх, а за смели, решителни, съсредоточени действия", обяви Юнкер. Като баланс за по-либералното приемане на бежанци председателят на комисията призова за укрепване на агенцията за охрана на границите на общността "Фронтекс" и за общ режим на европейските погранични служби. "Фронтекс" трябва да се превърне в "напълно оперативна система за контрол на сухопътните и морските граници", към която да има "екипи за бързо връщане", чиято задача ще е да депортират нередовните имигранти. Същевременно ще се приемат твърди мерки за отхвърляне на икономическите имигранти, които не са изправени пред същите опасности като бежанците от зони на конфликти. Но през 2014-а. ЕС е върнал обратно по-малко от 40% от тези, на които е било отказано убежище, припомня "Ройтерс".
Като основен проблем се очертава несъгласието между членките на Евросъюза кои страни са "безопасни" и в тях могат да бъдат връщани мигранти. Предложението на Юнкер е да се създаде общ списък на държавите, в които неодобрените преселници да се изпращат, без опасност да бъдат подложени на политическо преследване. В него влизат Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора, Сърбия и Турция, от които са дошли 17% от търсещите убежище в общността.
Още през май Европейската комисия призова за преразпределянето на 40 000 бежанци от Италия, Гърция и Унгария. Сега към тях се прибавят още 120 хиляди. Германия ще поеме най-много – 31 400, следвана от Франция с 24 000, Испания с 14 900, Полша с 9300 и Холандия със 7200 души. Страните членки ще получат по 6000 евро за всеки приютен, а Италия, Гърция и Унгария и по 500 евро на човек за транспортни разходи.
Типично по европейски, в предложението на Юнкер са предвидени и санкции за непокрилите квотите си – също по 6000 евро за всеки "недостигащ" бежанец. Остава да се разбере дали този "материален стимул" ще стопи нежеланието на повечето източноевропейски държави да участват в голямото преразпределение на хора. Досега повечето от тях се противопоставяха на тази форма на солидарност.
Сегашните промени ще означават край на Дъблинския регламент, според който всеки кандидат-имигрант трябваше да остане на територията на първата страна от ЕС, в която е проникнал. Тази система на практика не функционира и сега, защото Гърция и Италия я игнорират от години, а Германия неотдавна се присъедини към тях с решението си да позволи бежанците да пътуват към нея директно от Унгария през Австрия.
Една от поддържаните от Жан-Клод Юнкер позиции е, че стоварилата се върху Европа тежест не е толкова голяма в сравнение със съседите на Сирия. Фактите говорят в полза на тезата му, но въпросът е дали това ще е достатъчно вътрешните и правосъдните министри на 28-те членки на съюза, които ще се срещнат на 14 септември в Брюксел, да одобрят неговите предложения.
Ако планът на Юнкер не получи зелена светлина, вероятно ще се намерят начини отхвърлящите го държави да бъдат принудени да приемат някои от елементите му. Тоест бежанци ще се изпращат и в страни, които не ги желаят. Как обаче да бъдат накарани хора да отидат на място, където не им се ходи и което не ги иска? Крещящите "Германия, Германия" бежанци вече показаха, че трудно могат да бъдат спрени по пътя към целта си. И едва ли предложенията на председателя на Европейската комисия ще ги накарат да се откажат от плановете си.
