Докато цените на горивата падат и експертите прогнозират тенденцията да продължи и занапред, държавата е решила да увеличи драстично разходите си за бензин и дизел. През последните години министерствата харчеха средно по около 30 млн. лв., за да зареждат служебните си коли. За 2016-а обаче прогнозните разходи са скочили с невероятните 40% и вече възлизат на 42 млн. лева. И то без в обхвата на поръчката да са включени нови институции или пък старите да са разширили значително автопарка си.
Явно управниците имат бол пари и не се притесняват да ги харчат. А най-доволни от тяхната щедрост по всяка вероятност ще са "Лукойл" и "Петрол". От 2011-а двете компании зареждат с гориво колите на министерствата, десетките им подопечни агенции, комисии и други държавни структури. Но "златните" им договори изтичат скоро – на 31 януари 2016-а. Точно затова преди дни Централният орган за обществени поръчки, чийто принципал е министърът на финансите Владислав Горанов, откри нова процедура за избор на доставчик на горива за властта. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че освен бензин и дизел избраните фирми ще доставят също така автокозметика и смазочни материали за автомобилите на големите чиновници. Обикновено поръчките с подобен предмет имат сравнително малка стойност (до 200 хил. лв.), тъй като са регулярни и не предизвикват интерес сред едрите риби. Само че след специално направените законови промени през 2012-а и тези "трохи" ще отидат при тях. А и при хилядите превозни средства, стопанисвани от държавата, пак става дума за значителни суми.
Разбира се, дилъри като ОМВ, "Шел" или "Ромпетрол" също биха могли да се пробват в надпреварата, но ако съдим по досегашната практика, това е малко вероятно. А и шефовете им неведнъж са заявявали, че не искат да си имат вземане-даване с държавните ведомства заради забавените плащания и тежката бюрокрация.
42 млн. лв. ще струват бензинът и дизелът за служебните коли на властта през 2016 година. Но колкото и впечатляваща да е тази сума, в нея не са включени потребностите на Народното събрание и редицата държавни комисии и агенции, които не са на подчинение на някое министерство.
Въпреки това новият търг може да предложи известни изненади, защото има съществени промени в условията, по които ще се избират бензинджиите. Така например, докато преди се изискваше всеки кандидат да има реализиран оборот или доход от дейността от поне 50 млн. лв. без ДДС за последните три години, сега подобни прагове няма. Премахнат е и критерият за определен брой изпълнени договори за доставка на гориво чрез карти за безналично плащане. Наред с това от 23 на 17 са редуцирани областните градове, в които претендентите за спечелване на наддаването е необходимо да имат бензиностанции. Без значение за класирането ще е и броят на притежаваните търговски обекти. Всички тези дребни на пръв поглед неща отварят вратата и на новоизлюпени търговци и изравняват стартовите позиции на кандидатите. Фирмите ще се борят само на базата на предложената отстъпка от актуалната за съответния ден цена, която трябва да е минимум 2% (около 5 ст. на литър при сегашните цени). Така че хегемонията на "Лукойл" и "Петрол" може и да се наруши.
Съвсем друг е въпросът дали постигнатите отстъпки се използват от чиновниците. Редица институции съвсем спокойно заобикалят рамковите споразумения и си поръчват бензин и дизел директно през Софийската стокова борса, с което се обезсмисля провеждането на централизираните поръчки и намерението по този начин да се постигне икономия от мащаба. Най-активно на борсата търгуват министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които са и най-големите потребители в държавата. В повечето случаи по тази схема те поръчват специализирани горива (за самолети, кораби и др. машини), които не попадат в обхвата на рамковото споразумение. Но при някои сделки се "промъкват" и значителни количества автомобилен бензин и дизел.
Интересно е да се види и кой колко навърта на колонките. Проучване на "БАНКЕРЪ" установи, че безспорен лидер по разходи за гориво е МВР. От началото на тази година досега то има поръчки за сумата от близо 24 млн. лева. Парите са разпределени между "Лукойл" и "Петрол" в съотношение почти 2:1. При контрактите с останалите ведомства положението е по-различно, като "Петрол" изпреварва значително конкурента си, прибирайки близо 5 млн. лв. за осемте месеца на годината. Само Министерството на околната среда и водите е платило на тази компания два милиона. Още толкова е получила тя от Министерството на отбраната. Останалите контракти са с Министерството на земеделието и храните (466 хил. лв.), на икономиката (209 хил. лв.), на регионалното развитие (103 хил. лв.), на правосъдието (90 хил. лв.), на спорта (66 хил. лв.) и на здравеопазването (32 хил. лв.).
Подписаните договори с "Лукойл" са за общо 1.38 млн. лева. Министерството на труда и социалната политика е платило 360 хил. лв., това на образованието – 216 хил. лв., още 195 хил. е дало строителното министерството, а Министерският съвет е похарчил 260 хил. лева. Точно 150 хил. лв. е сметката на финансовото ведомство, докато тази на транспортното е 116 хил. лева. Най-скромни са харчовете на министъра на културата Вежди Рашидов – едва 85 хил. лева.
Златният резерв
Най-големите поръчки на горива държавата прави за попълване на резерва си. Абониран победител в тези търгове е "Лукойл България". За конкуренция изобщо не може да става и дума, тъй като нито едно друго дружество не подава оферти в процедурите. Дали защото поръчваните количества наистина са много големи и трудно могат да се осигурят, или има друга причина, не е ясно.
Само от началото на 2015-а "Лукойл България" има няколко договора с Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като стойността им е наистина впечатляваща – над 86 млн. лева. Най-големият единичен контракт е за 39 377 498 лева. По него са закупени 17 264 тона автомобилен бензин A 95 без биокомпоненти. Отделно срещу други 26 397 778 лв. са закупени още 11 879 тона бензин. За дизел пък са дадени почти 21 млн. лева.
