Да се намали мандатът на главния прокурор от седем на пет години, а на ВСС – от пет на три години, без право на повторно преизбиране.
Да се въведе процедура, с която на третата година от мандата си да бъде оценяван главният прокурор за начина, по който ръководи прокуратурата, и каква наказателна политика провежда.
"Парламентарната квота" във Висшия съдебен съвет да се намали от единадесет на седем души и да се избира с квалифицирано мнозинство – 2/3 от народните представители.
Да има явно гласуване по всички въпроси във ВСС, да се направи децентрализация на прокуратурата, да се премахне "методическото ръководство" на главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
Да се въведе механизъм за обжалване на всички административни актове по съдебен ред и да не може той да се ограничава със закон.
Това са най-общо предложенията за промени в конституцията, под които доброволци започват да събират подписи от гражданите – първоначално в седем града в страната. Идеята е тези предложения, заедно с подписката в тяхна подкрепа, да бъдат внесени в Народното събрание. Така на практика ще се осъществи т.нар. гражданска инициатива – една от формите за пряко участие на населението в управление на държавата, която съществува в закона от години, но досега е използвана твърде рядко.
Голяма част от предложените промени в конституцията не са нови, нито пък са революционни – те се търкалят в общественото пространство вече десетилетия. Само че имат един проблем, при това голям: за да станат норма, е нужно да се свика Велико народно събрание. А това сегашната "политическа класа" няма да допусне на никаква цена.
Но да караме подред. Цитираните предложения произхождат от група граждани, които предприеха Националната инициатива "Правосъдие за всеки". Тя започна в Пловдив навръх Съединението (на 6 септември). В инициативния комитет за своеобразното допитване до народа са Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи, варненската адвокатка Гергана Върбанова, финансистът Деян Василев, предприемачът Искрен Кръстев, Любомир Авджийски от Института за пазарна политика и адвокат Михаил Екимджиев.
Основната идея на инициативата е да се поиска радикална реформа в съдебната власт, включително и чрез промени в конституцията, надхвърлящи многократно договорения между политиците "исторически компромис".
Наименованието "Правосъдие за всеки" обаче е известно и отпреди организирането на инициативата – това беше организацията, която през май тази година покани у нас бившия румънски правосъден министър Моника Маковей. А в самия край на миналия парламентарен сезон активисти на организацията седнаха на кафе без шекер с лидера на ДПС Лютви Местан. Много от медиите тогава се объркаха, като посочиха, че активисти на "Протестна мрежа" са се включили в раздумката с Местан край парламента. Но за това си имаше и основателна причина: част от активистите на новата гражданска инициатива са познати именно от акциите на "Протестна мрежа".
Начело на "Правосъдие за всеки" застана Велислав Величков – юрист, който има и пъстра политическа биография: бивш кадър на СДС, бивш депутат от ОДС в периода 1997-2001 г., а през 2009 г. внезапно се оказа водач на листата на партията на Яне Янев "Ред, законност и справедливост" в Шумен. Величков бе и един от 33-ата адвокати, които подкрепиха в началото на 2015-а протестиращите срещу старото си ръководство съдии от СГС. Точно той заяви пред Висшия съдебен съвет, че клиенти го питали дали познава заместник-председателя на Софийския градски съд (СГС) Богдана Желявска, за да им помогне да си уредят споровете.
Какви са шансовете седемте предложения за промени в конституцията, които прави инициативата "Правосъдие за всеки", някога да видят бял свят, и то като част от основния закон? Отговорът е простичък: няма такива шансове. Поне на този етап.
Подписката може да раздвижи духовете, може да създаде ентусиазъм, може дори да напълни площадите в подкрепа на предложените промени. Но в крайна сметка окончателната дума принадлежи на парламента, който просто ще си измие ръцете и ще каже, че такива промени може да направи само и единствено Велико народно събрание. А няма съмнение, че никой от сегашните титани на мисълта и обществената съвест, които са насядали в НС, няма да се съгласи да си напусне сам столчето, заплатката и екстрите, за да се свикват нови избори и да идват други "велики" депутати.
Така всичката пара пак ще излети през свирката. Но дори и да потъне, този напън да бъде реформирана конституцията пряко от народа все ще послужи за нещо – най-малкото като "катапулт" за някой пореден кандидат за власт в следващите парламентарни избори…
"Стрелят" в сърцето на прокуратурата
Две от предложенията за промени в конституцията, които се правят като част от инициативата "Правосъдие за всеки", са действително спорни. Едното от тях визира главният прокурор да се отчита пред парламента. Цитираме буквално текста, под който предстои да се събират подписи: "Въвеждане на оценка на дейността на главния прокурор по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му".
Едва ли има българин, който да е съгласен над главния прокурор да продължава да стои само Господ. И вероятно всеки би се подписал с две ръце под такава идея. Но липсва отговор на въпросите, които следват логично от така формулираното предложение. А те са важни и… простички: кой ще дава тази оценка и въз основа на какви критерии, какви ще са последиците, ако оценката е слаба, ще бъде ли "отзован" главният прокурор и от кого, по каква процедура?…
Другата нова идея е да се въведе на конституционно ниво специална нова длъжност: заместник главен прокурор за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата. Предлага се той да може да образува и да ръководи досъдебни производства и да внася обвинителни актове в съда на самостоятелно основание и без възлагане от главния прокурор по сигнали и жалби на граждани и държавни институции. Освен това този "светец" в тога ще бъде избиран и ще се отчита за дейността си пред Висшия съдебен съвет всяка година. А при системно несправяне със задълженията си и ако накърни престижа на съдебната власт, ще може да бъде освобождаван, но пак не се уточнява от кого – предполага се от ВСС.
По същество това е създаване на една нова "прокуратура в прокуратурата" – специализирана в преследването на корупцията по висшите етажи. Очевидно се има предвид прословутият "румънски модел" – т.е. силна антикорупционна дирекция в самата прокуратура, но независима от главния прокурор, която да извършва самостоятелни разследвания и да внася обвинителни актове в съда. Членовете на "Правосъдие за всеки" обясняват, че това е модел, използван не само в Румъния, но и в Испания и в други страни от ЕС.
Бедата е, че и тази идея поражда огромно количество въпроси, дори елементарни и битови, като например коя администрация ще обслужва този "специален" заместник, кой в структурата ще прави разследванията и кой ще се явява по тези дела в съдебните зали. "Дребни" детайли наистина, но дяволът се крие винаги в тях…
Що е това "национална гражданска инициатива"?
Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който допреди години простичко се казваше Закон за референдумите, това е начин гражданите да направят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Тази инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от комитет.
Процедурата е следната: най-малко 50 пълнолетни и дееспособни българи организират събрание. То одобрява предложението до парламента, под което ще се събират подписи на граждани. Това събрание избира инициативен комитет, който да "движи" нещата, определя реда и срока (максимум три месеца) за събиране на подписите и организира информационна кампания, с която пропагандира намеренията си.
След изтичането на срока комитетът внася подписката в НС. Следва проверка в ГРАО за данните на гражданите, които са подкрепили предложението. След което в тримесечен срок исканията трябва да бъдат разгледани. Но толкова – никъде в закона не пише, че следва да бъдат приети така, както са направени. НС просто трябва "да вземе решение".
