Потъваща до шия в бежанското море, България пое глътка въздух в четвъртък (10 септември), след като от Брюксел долетя добра новина за възможност да бъдем приети в мечтаната свободна зона Шенген. Европейската комисия най-после е на мнение, че България и Румъния изпълняват необходимите изисквания да бъдат приети в Шенген – заяви го на пресконференция говорителят на комисията Наташа Берто. Въпросът следва да бъде решен на политическо равнище от Съвета на ЕС и от Европейския съвет, уточни тя.
От Еврокомисията обявиха, че очакват предложението за разселване на мигранти в ЕС да послужи за запазването на зоната без гранични проверки. Шенген е един от успехите на ЕС, който се оценява високо, заяви говорителят на комисията.
Становището на еврокомисията съвпадна с активизираните тази седмица коментара по темата и на български политици. Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева заяви в четвъртък, че влизането на България и Румъния в зоната дава сигурност не само на двете страни, но и на ЕС. "Трябва точно сега, тази есен, да бъде прието решението България да влезе в Шенген! Ние можем да отложим формалното вдигане на границата с един, два, четири месеца, но това означава, че сме на масата за преговори по Шенген, че има смисъл да инвестираме по границите. В момента в страните от Шенген се правят "интелигентни” граници – това е ново поколение гаранции", заяви Меглена Кунева при посещението си в Ямбол. Тя уточни, че би подкрепила премиера Бойко Борисов, ако обвърже приемането ни в зоната с квотите за разпределение на бежанци.
Не така обаче мисли другото вице на Борисов и негова любимка – Румяна Бъчварова. Според нея България принципно отстоява исканията си да бъде приета в Шенген, защото отговаря на техническите и политически условия. "Не искаме да обвързваме това решение с решението за квоти, защото това е друг ангажимент, който изпълняваме като европейска държава" – каза Бъчварова по време на визитата й в Пловдив. България се справя изключително добре с охраната на външната граница, която е една от съществените политики в момента, заяви тя. "Това, което забелязваме, е, че мерките ни по границата през последните дни очевидно дават резултат, тъй като броят на преминалите, заловените както на входа, така и на изхода на българската граница намалява", добави вътрешният министър. Според Бъчварова бежанците, които тръгват от Сирия, избягват маршрутите през България. Обяснението е, че знаят колко трудно ще преминат оттук, за да достигнат до крайната си цел – Германия. "Идвайки в България, те се уверяват, че преминават през строг контрол на границата. Вероятността да бъдат заловени е изключително голяма. Това ги кара да се регистрират и влизат в този цикъл на процедури, чрез които могат да получат бежански статут", заяви Бъчварова.
След като стана очевидно, че лявата ръка на Бойко Борисов не знае какви ги говори дясната, остава да чуем неговата тежка дума по въпроса дали трябва да обвържем приемането ни в Шенген с квотите за разпределение на бежанци. Неговият румънски колега Виктор Понта вече го направи в началото на седмицата. Той ще се съгласи да приеме повече бежанци, в случай че бъдат въведени задължителни квоти в Европейския съюз и ако страната му влезе в Шенгенското пространство, обяви той. Румънският премиер изрече на глас и онова, което всеки българин си мисли: в Европа е нужна солидарност, което означава, че имаме общи права и задължения. "Солидарността означава права и задължения, така че ако искат от нас да споделим общите задължения, ще трябва да ни дадат и общите за всички права", заяви Понта. Според него към Румъния се проявява несправедливост по въпроса за Шенген. "Страните, искащи сега от нас солидарност, са същите, които отлагат и приемането ни там", уточни той.
Да припомним, че няколко страни членки на ЕС, начело с Германия, се обявиха против приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство, въпреки че Европейската комисия подкрепи кандидатурите им. Причина за несъгласието им е липсата на напредък в борбата с корупцията. И докато Румъния разбра правилно посланието и тръгна на поход срещу корупцията по високите етажи на властта, ние продължаваме да даваме негативни сигнали на ЕС. В началото на седмицата посланиците на 16 европейски страни, 13 от които членове на съюза, настояха в своя декларация България да приеме антикорупционния закон, който нашенските депутати отхвърлиха. "Надяваме се политическите партии да представят нови идеи възможно най-бързо", подчертаха дипломатите. "Отхвърлянето на предложения от правителството първоначален текст без парламентарни дебати е негативен сигнал", заявиха те.
Буквално същите думи изрече и белгийският вицепремиер и министър на външните работи Дидие Рейндерс по време на посещението му в София в средата на седмицата. "Съществуват много възможности в икономически план и за по-пълното приобщаване на България към ЕС, но управляващите трябва да претворят във факти волята си за реформи", коментира той. Според него отказът на Народното събрание да гласува закон за борба с корупцията е част от сигналите, които създават проблем. По неговите думи корупцията у нас е един от елементите, способни да забавят доброто икономическо развитие на нашата страна и белгийските инвестиции в България. "Гласуването и прилагането на посочените реформи е важно също и за да може България да се надява да я приемат в Шенген", заяви Рейндерс. "Ще бъде много, много трудно да се влезе в Шенген бързо, въпреки че България се е насочила засега към влизане в това пространство само с въздушните си граници. Това ще зависи от реформите" каза Рейндерс.
Дали той е обяснил същото и на президента Росен Плевнелиев, на министър-председателя Бойко Борисов и на вицепремиера Меглена Кунева, с които се срещна, не е известно. Но, за разлика от българските политици, европейските им колеги са известни с категоричните си позиции, когато защитават интересите на държавите си и на ЕС. Докато поведението на нашите продължава да се побира в народната мъдрост "Хем шуто, хем боде".
