С промени в Наказателния кодекс, с които санкциите за незаконното прехвърляне на хора през границите да бъдат чувствително завишени – това е една от идеите, с които тримата наши вицепремиери: Румяна Бъчварова, Меглена Кунева и Ивайло Калфин, възнамеряват да преодолеят бежанската криза. Вицетата подчертаха, че законодателното предложение ще бъде внесено в Народното събрание по най-бързия начин. Отделно обещаха да бъде създадено общо специализирано звено между МВР и прокуратурата, което да се занимава само с разбиването на мрежите на каналджиите.
Тези "спасителни" мерки бяха оповестени във вторник (8 септември). Заедно с още куп други, за повечето от които обаче тепърва ще се търси общоевропейско решение.
Въпросът обаче е дали изобщо са ни нужни тези поредни кръпки в Наказателния кодекс? Доколко те ще са полезни, след като нито високите глоби спряха шофьорите и те си карат все така бясно, нито страшните присъди възпират наркоразпространителите? И докога ще пишем на коляно поправки в един закон, който отдавна скъса с всяка идея за цялостна държавна наказателна политика?
Истината е, че каналджийството го има, откакто са измислени държавните граници, и досега никой не е успял да го пребори – ще го има и дълго след сирийската криза. А арестите в държавата и сега се пукат по шевовете от задържани каналджии и от бегълци без документи.
Чужденците изкарват там, докато се установи самоличността им и докато минат делата срещу тях за незаконно преминаване на границата. После ги прехвърлят в домовете за бежанци във вътрешността на страната, където пък чакат да минат другите процедури и да се реши дали ще получат статут, с който да пребивават у нас, или не. Сред влизащите в България групи най-много са сирийците. Но и почти половината мигранти изобщо не идват от страни, в които бушува война. И това най-после започна да се произнася ясно. "Географията" на бежанците се разширява все по-осезаемо и вече обхваща поне три континента. Само един пример: в Свиленградския районен съд през август са сключили споразумение с прокуратурата трима виетнамци и малайзийка, заловени да минават нелегално турско-българската граница. А войната във Виетнам свърши доста отдавна, доколкото ни е известно…
Съдилищата по всичките ни граници: в Царево, в Елхово, в Ивайловград, в Свиленград и където се сетите още гледат дела срещу каналджии и мигранти буквално всеки ден, независимо от факта, че все още са в лятна ваканция. Не по-малко напечено е обаче положението и в районните съдилища във Видин и Русе, където ловят другите каналджии – тия, които карат "стоката" към Западна Европа. Лошото е, че ако един мигрант бъде осъден първо на влизане в страната, а после го хванат и да излиза нелегално, втората присъда го праща директно в затвора – тези случаи вече са десетки.
По-любопитно е обаче да видим какво се случва с каналджиите. Престъпленията, за които обвиняват всичките тези хора, са основно три: за т.нар. "лично укривателство" по чл.294, за каналджийство чл.280 и по чл.281 от Наказателния кодекс – за противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона. Най-тежко сред тези престъпления законът наказва каналджийството – предвижда затвор между 1 и 10 години – специално в квалифицираните случаи, когато става дума за превеждане през границата на чужденци, сред които в почти всички случаи има и деца. А размерът на наказанието се определя от множество фактори: дали нарушителят е с чисто съдебно минало, дали си признава извършеното, дали е подпомогнал разследването и т.н.
В масовия случай наказанията за каналджиите са условни – за по няколко месеца или максимум за три години, има и осъдени на пробация или дори само на глоба. Ако обаче каналджията е съден и преди, може да стигне и до затвор. Макар че такива случаи почти няма. Освен това се слага и по някоя глоба, колкото да не е без хич: тя най-често варира от 1000 до 3000 лева. А най-страшното наказание за трафикантите, изглежда, е конфискацията на колата, с която са карали бежанците – ако е тяхна собственост, разбира се. Делата почти в сто процента от случаите приключват в рамките на седмица след залавянето им – със споразумение. С него прокуратурата сама предлага тези ниски наказания.
Сред каналджиите има всякакви хора: в Царево например са осъдили студент по социология на правото в Пловдивския университет, спипан да превозва 31 бежанци от Сирия към вътрешността на страната. Оказва се обаче, че той е действал в съучастие с двама хамали от София, дошли специално да преведат групата през Резовската река. Има и пенсионери по болест, както и напълно работоспособни безработни от селата в пограничните райони, множество таксиметрови шофьори, вдовици – изобщо всякакви хора. Те обаче далеч не са само българи. Сред тях има и множество чужденци, които "товарят стоката" още преди тя да е минала границите ни. Десетки са кюрдите с двойно гражданство, уредили живота си в Германия или Франция, които се опитват да измъкнат роднините си от Ирак. Само през юни и само в Елхово са наказани двама чужденци трафиканти. Всичките, естествено, са с чисто съдебно минало. Веднага са се признали за виновни, подписали са споразумения с прокуратурата за условни наказания и вече вероятно са забравили за случая.
Какво ще постигнем с повишените наказания? Достатъчно ли ще е, ако вместо за една година условно каналджиите да се споразумяват за три? И ще напълним ли хазната с глоби от хора, които и без това нямат нищо? Публична тайна е, че "горят" само мулетата и обикновените изпълнители в каналите за трафик на хора. До организаторите им никой и никога не е стигал.
Но дори и да напълним затворите с трафиканти, какво ще промени това? Каналджийството може и да е престъпление според законодателството на всички държави в Европа. Но за трафикантите то е "услуга". Те я преценяват по чисто пазарен принцип: докато има търсене на услугата, тя ще се предлага. Особено след като за нея се плаща толкова добре, че печалбата е по-добра дори от тази при наркотрафика, както се твърди. И когато в пограничните райони изобилства от население, което няма работа, няма нормални доходи и няма какво друго да върши, за да може да си осигури поне хляба. Тази "пазарна логика" е в състояние да обезсмисли кръпките в НК. И затова най-вероятно просто няма да доведат до никакъв полезен резултат – ако не броим отчетите пред Брюксел, разбира се.
Но пък на пожар – като на пожар, грабваме каквото можем. А друго просто явно нямаме.
Впрочем, не е зле да си спомним, че споменатите поправки в НК бяха лансирани публично само седмица след като един редови журналист показа по телевизията как канал за трафик на бежанци си е работил напълно необезпокоявано на пъпа на София, на "Мария Луиза", при това месеци наред. А през това време гражданите са заливали полицията със сигнали и оплаквания без никакъв резултат. Та, само калпавият закон ли ни пречи казвате?…
