Наближава денят, когато Министерството на вътрешната сигурност (Department of Homeland Security – DHS) на САЩ ще бръкне дълбоко в сейфа, където българите съхраняват неприкосновеността на някои от личните си данни. В началото на септември Комисията по външна политика в НС разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между България и САЩ относно обмена на информация за пътниците във въздушния транспорт. Всъщност споразумението бе вече подписано на 23 март тази година във Вашингтон, но за да влезе в сила, е необходимо то да бъде ратифицирано със закон от парламента, както изисква чл.85, ал.1, т.4 и 7 на конституцията.
Документът регламентира използването на резервационни данни (PNR – Рassenger name record) на пътниците във въздушния транспорт и предаването им в крайна сметка на американското Министерство на вътрешната сигурност. Тези данни съдържат лични данни на всеки пътуващ – имена, маршрути, използвани туроператори и кредитни карти, багаж и друго. А те са изключително необходими за изпълнение на задачите на DHS, чиито над 200 000 служители бдят за националната сигурност на Щатите след атентатите на 11 септември 2001 година.
Според американския закон министерството изисква от всеки въздушен превозвач, извършващ пътнически полети до и от САЩ, да му предоставя електронен достъп до PNR данните на всеки пътник, преди той да кацне или да отлети от САЩ. Целта е ясна – ефикасна предварителна оценка на риска от терористични атаки.
Според вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова, която защити мотивите към законопроекта пред комисията, прилагането на това споразумение ще засили сътрудничеството между българските служби и колегите им от САЩ в съвместното разработване и предприемане на мерки за превенцията на тероризма и транснационалната престъпност. Конкретната цел на споразумението е да осигури правната рамка за идентифициране на конкретни лица, ползващи въздушен транспорт, които представляват риск.
Какво представляват резервационните данни? Това е онази непроверена информация, която се предоставя от пътниците и се събира и съхранява от въздушните превозвачи. PNR-данните на пътника всъщност са изключително подробни и съдържат следното:
– код за идентифициране на записа с PNR данни;
– дата на резервация/издаване на билет;
– дата(и) на планирано пътуване;
– име(на);
– налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.);
– други имена в PNR данните, включително и брой на пътниците в един запис с PNR данни;
– цялата налична информация за контакт (включително и информация за източника);
– цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за транзакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към транзакцията във връзка с пътуването);
– график на пътуването за конкретен запис с PNR данни;
– пътническа агенция/туроператор;
– статут на пътника по отношение на пътуването (включително и потвърждения и регистрация за полета);
– билетна информация, включително и номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи;
– цялата информация за багажа;
– информация за мястото, включително и номер на мястото;
– всякаква събрана информация от системата за предварителни сведения за пътниците (Advance Passenger Information System – APIS).
Българският посредник, който ще събира и предава тези данни на американските си колеги, е антитерористичният център към ДАНС, чието начало положи бившият вътрешен министър от тройната коалиция Цветлин Йовчев след посещението си в САЩ през 2014 година. На връщане оттам той обяви, че центърът ще събира трите имена, мястото на излитане и кацане, адрес, номер на кредитна карта и номер на резервираното място на всички кацащи и излитащи от България.
Макар че центърът беше замислен като аналитичен, кабинетът "Орешарски" реши да го направи умалено копие на прословутото американско DHS. Реално функциите му бяха разширени – подобно на щатската служба центърът получи право да събира резервационни данни (PNR) и предварителни данни (АРI – Advanced Passenger Information) за пътуващите от, до и през територията на България. Според постановлението на кабинета превозвачите са задължени да подават в ДАНС данните за направените резервации, за влезли и излезли пътници.
Прави впечатление, че по въпроса с предоставянето на PNR и АРI-данни българските власти са по-католици и от папата. Европейският съюз вече е подписал споразумения, с които на превозвачи от ЕС се позволява да прехвърлят PNR данни на САЩ, Австралия и Канада. А през юни 2015 г. Съветът на Европа прие решение да започне преговори за сключване на такова споразумение и с Мексико. В последните години с активизирането на "Ал Кайда", "Ислямска държава" и подобните им структури опасността от терористични актове е изключително висока. Освен това трансграничната престъпност също се активизира и използва въздушен транспорт в действията си. В отговор на заплахите ЕС прие мерки за събирането и обмена на лични данни между правоприлагащите органи, които се ограничаваха най-вече до данните, свързани с лица, които вече са заподозрени. В момента предаването и обработването на PNR данни обаче би позволило на спецслужбите да набележат като заподозрени онези лица, които преди това са били неизвестни. Днес повечето държави членки на ЕС използват PNR данни несистематично или съгласно общи правомощия, предоставени на полицията или на други органи. Липсва обаче единен регламент за целия Европейски съюз, който да хармонизира правните разпоредби на държавите членки.
Все още не е договорена и ефикасната защита на личните данни на пътниците. Комисия в Европарламента подготвя предложение за използването на тези данни с оглед на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване само и единствено на терористични и тежки престъпления. Тази директива трябва да регламентира прехвърлянето и обработването от държавите членки на PNR данни за целите на правоприлагането. Според комисията тя ще обхваща единствено PNR данни на пътници по международни полети (между трета държава и държава членка).
През април 2012 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи прие общ подход по проекта за директива. На 15 юли тази година отговарящата за предложението комисия на Европейския парламент прие преработен доклад относно директивата и мандат за започване на преговори със Съвета, които трябва да започнат този месец.
