Ясно е, че един финансов министър трябва да пази като питбул стабилността на държавния бюджет. Но Владислав Горанов попреигра с твърдението, че въвеждането на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата няма да намали трайно цените им. Горанов се позова на опита на Европейската комисия, която е провела множество изследвания в тази област. Те доказали, че по-ниският данък само частично се отразява върху потребителските цени, а по-скоро води до увеличаване на печалбите на производителите и търговците на стоките. И ако има ефект, той бил временен, след което цените отново постепенно се повишавали. Министърът твърди също така, че подобна мярка ще увеличи риска от данъчни измами и укриване на налога, тъй като се създава възможност за неправилно деклариране и прилагане на режима на намалената ставка с цел минимизиране на задълженията по ДДС. Според него ще се увеличат административната тежест и разходите на бизнеса, както и харчовете на приходната администрация за засилване на контрола. Не на последно място, Горанов посочи, че ако се въведе ставка от 10% за лекарствата, загубата за бюджета ще е 209 млн. лева. Тази сума можело да се компенсира само с увеличаване на стандартната ставка от 20% в други сектори или с увеличаване на преките данъци. Което значи инфлационен натиск върху цените и потреблението.
Икономическата логика на министър Горанов може и да е валидна за другите сектори от икономиката, но определено не работи в здравеопазването. Бюджетът не може да загуби 209 млн. лв., тъй като и здравната каса ще плаща "олекотен" ДДС върху илачите, което рязко ще свали разходите й. Около милиард лева годишно отиват от публичния фонд за медикаменти, така че 10% по-малка ставка предполага 100 млн. лв. намалени данъчни харчове. Да напомним, че напоследък касата редовно се дофинансира именно през държавния бюджет. Ако имаше чак толкова голяма заплаха за финансовата ни стабилност, едва ли и от Световната банка щяха да ни препоръчват да намалим ДДС-то на медикаментите.
Между другото, преди два месеца Румъния свали цените на хапчетата с 20% като резултат от редуцирането на данък добавена стойност и след преговори с големите производители. Досега не се е чуло северната ни съседка да е фалирала след тази мярка. Напротив – нашенските куфарни търговци все по-често "прескачат" Дунава, за да си напазаруват от тамошните аптеки. Виж, от това бюджетът ни със сигурност ще загуби.
В повечето европейски държави налогът за медикаментите е в рамките на 9-11 процента. Те могат да си го позволят, тъй като има безброй други способи, с които здравните им системи компенсират и смъкват разходите си. Например чрез оценки на здравните технологии, с колективно договаряне на отстъпки, със споразумения за поделяне на ценовия риск, с квоти за предписване на скъпи хапчета при лекарите, с прогенерична политика и така нататък. Ако само 2-3 от тези способи се използват като хората у нас, тези 209 млн. лв., за които е загрижен Горанов, ще бъдат многократно компенсирани.
