Дали заради някаква зла орис, или пък просто толкова е капацитетът на нашите управници, но важните за страната газови проекти тотално зациклиха. Интерконекторните връзки с Румъния и Гърция се забавиха изключително много спрямо първоначалните графици, тази с Турция можем направо да я отпишем, а на вратата чука поредната тежка "газова" зима заради конфликта между Русия и Украйна. На този фон единственият напредък е по междусистемната връзка със Сърбия, за която през седмицата бе сключен договор за надзор и консултантски дейности с компанията "Контрол инженеринг" АД. Контрактът е за 174 800 лв., като освен строителния надзор при изграждането на интерконектора в българския участък от избраната фирма ще се изисква оценка за съответствие на техническия и работния проект със заложените параметри и изготвянето на окончателния доклад и технически паспорт на строежа на съоръжението.
От финансовия отчет на "Контрол инженеринг" за миналата година става ясно, че в дружеството работи само един човек – очевидно изпълнителният директор Недю Димитров. През 2014-а приходите му възлизат на 127 хил. лв., а печалбата – на скромните 3 хил. лв. преди облагането с данъци. Колкото до самата междусистемна връзка със западната ни съседка – тя ще е с дължина 61.6 км и с капацитет за пренос на около 3.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Очаква се изграждането на трасето да създаде най-малко 2500 нови работни места както при самото строителство, така и в сферата на производството на газови уреди и компоненти.
Всъщност за свързването на газовите мрежи на България и Сърбия се говори още от 1998-а, но досега все нещо осуетяваше тези намерения. Първоначално тръбата трябваше да се финансира по оперативната програма "Регионално развитие". Но впоследствие бе преценено, че има риск предвидените за нея пари да не бъдат усвоени до 2013-а и затова проектът бе прехвърлен към програмата "Конкурентоспособност", по която за целта бяха отпуснати 49 млн. евро. Едно е сигурно обаче – този интерконектор няма да спомогне по никакъв начин за диверсификацията на газовите ни доставки. Сърбия получава основно руско синьо гориво (през Унгария) и не разполага с терминал за втечнен природен газ. Затова връзката реално ще е еднопосочна – от нас към съседите и по нея ще тече природен газ от "Газпром". Такава е истината, колкото и властта да обяснява, че изграждането й е в съответствие с приоритетите на българското правителство и на Европейския съюз за подобряване на свързаността на газопреносните системи между европейските държави.
Далече по-важната връзка с Румъния, която отдавна трябваше да е готова, затъна някъде в Дунава. В началото на месеца се разбра, че точещата се повече от две години драма с подводното сондиране на трасето между Русе и Гюргево тръгва отначало, тъй като българският газов оператор "Булгартрансгаз" не успя да сключи договор с избрания преди три месеца изпълнител на поръчката – фирмата "Станилов" ЕООД. Процедурата бе прекратена и обявена отново с решение на борда на газовата компания, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. На "Станилов" ще бъде удържана банковата гаранция от 45 хил. евро, а България ще трябва да почака още няколко месеца, докато се избере нова фирма. Иначе ще е много интересно да се види кой ще се престраши да участва в новия конкурс и най-вече какви оферти ще бъдат предложени, защото предишният изпълнител – румънски консорциум, воден от дружеството "Кала", изгуби скъпоструващо оборудване заради каверните по дъното на реката.
Не върви и интерконекторът с Гърция. Според Петкова основната причина е политическата ситуация там. "Гръцките ни колеги на този етап се притесняват да вземат подобно решение, но аз смятам, че то не подлежи на коментар и дебат. Този проект е признат от всички – от нас, ЕС, от самата Гърция – като проект от общ интерес. Работим с нашите гръцки колеги, но е необходимо инвестиционното решение да бъде съгласувано със съответните принципали в Гърция", заяви тя преди дни. Не е за подценяване и обстоятелството, че все още не е осигурено финансирането за тази тръба. Предварителните нагласи бяха, че Брюксел ще отпусне средствата, но Европейската комисия е обяснила, че няма практика да предоставя грантове на частни дружества, каквато е проектната компания за въпросната връзка. Затова сега се водят преговори с европейските партньори за осигуряването на необходимите 220 млн. евро.
