Свободната европейска зона Шенген, към която толкова години драпаме, май ще се разпадне на свободни електрони в резултат на бежанската вълна, заливаща Европа. Така и не успяхме да опитаме благините на това пространство, в което сегашните управляващи се надяваха да влезем през есента. Господ обаче се смее, когато човек прави планове. Той обърка сметките им дотолкова, че със сигурност вече псуват хан Аспарух и в червата, задето е вдигнал държава на кръстопътя на народите.
От друга страна, политическият ни елит може да въздъхне с облекчение, че Шенген ще си отиде не по наша вина, тъй като не сме влезли вътре. Който не вярва в способностите на бацилус булгарикус, нека се взре в състоянието на Европейския съюз: до приемането ни ЕС беше в сравнително добро здраве, но после от година на година взе да линее. И нищо чудно да си замине, за изненада на чакащите на вратите му братя сърби, които не подозират какво им предстои.
Шенгенската зона е пред разпад, бежанците от Близкия изток напират да влязат в Европа, а англичаните напират да излязат – ето в какви условия протече в понеделник (14 септември) заседанието на вътрешните министри на страните от ЕС. Те се събраха извънредно в Брюксел, за да обсъдят квотите за разпределението на допълнителни 120 000 бежанци, вече пристигнали в Италия, в Гърция и в Унгария. Срещата им доказа едно – в Европа няма съгласие по въпроса и обсъждането бе отложено за началото на октомври. Тогава освен среща на вътрешните министри ще има и среща на върха на съюза.
Консенсус едва ли ще има и през октомври, ако бежанската вълна продължи да набъбва с тази сила и с този темп. Отсега е ясно, че Великобритания, Полша, Чехия, Словакия са против задължителните квоти, поискани от Франция и Германия. Няма единодушие и по първоначално обявената схема от Еврокомисията за разселване на 40 000 мигранти, навлезли преди време в Гърция и Италия. Договорено е само разпределението на 34 000 бежанци. По същата схема България без никакви уговорки кандиса да приеме 2200 мигранти.
Единственото, за което се съгласиха вътрешните министри, е да се подготви списък с т. нар. сигурни държави – тези, чиито граждани няма да получават бежански статус в ЕС. На първо място в него ще бъдат поставени всички страни от Балканите, кандидати за прием в съюза. Засега не е ясно дали Турция ще бъде включена между тях.
ЕС няма никакъв полезен ход – в съюза са наясно, че нито могат да затворят границите му, нито да ги отворят за всички бежанци по света. И логично в този вакуум влезе в сила познатата практика – всеки да се оправя сам. Германия първоначално смело вдигна лозунга "Добре дошли" пред бежанците, после изведнъж въведе паспортен контрол. Мерки за контрол по границите предприеха и Австрия, Холандия, Чехия, Словакия. Очаква се същото да направят Полша и Белгия. А Унгария въведе още по-драстични изисквания – промени наказателния си кодекс и граничните власти вече имат основание да връщат мигрантите в Сърбия, ако те нямат шенгенска виза. Дори ако мигрантите поискат да подадат молба за бежански статут на границата, те отново ще бъдат връщани в Сърбия с претекста, че би следвало те вече да са поискали убежище, докато са били там. Ако все пак бежанците влязат на унгарска територия нелегално, те попадат под удара на същия наказателен кодекс, в който това движение е криминализирано. От този момент нелегално преминалите бежанци получават криминално досие, заради което ще им бъде отказван достъп до шенгенското пространство за период от 10 години.
При първите признаци за разпад на Шенген говорителят на Еврокомисията Наташа Берто обясни, че при извънредни събития държавите от зоната могат да въведат гранични проверки първоначално за срок от десет дни. Ако е необходимо, на всеки две седмици те могат да удължават срока на граничния контрол, но не по-дълго от общо два месеца. Германците вече обявиха, че контролът по границите ще продължи няколко седмици.
Междувременно стана ясно, че след въвеждането на мерките на Унгария Сърбия няма да затвори границите си, а ще строи приемни центрове по унгарската граница, в които бежанците ще могат да отсядат. Според сръбските власти в резултат на мерките в Унгария броят на бежанците в страната им ще скокне с около 20 на сто. Това ще се случи и у нас.
В същото време Германия и Франция призовават шенгенските правила да се спазват стриктно във всяка страна на Европейския съюз. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че Франция и Германия ще бъдат изключително стриктни при прилагането на граничните контролни правила на Европейския съюз и че Европа може да съхранява своите граници.
Ако се вярва на нашите управници, у нас всичко е наред – хем не сме в Шенген, но спазваме правилата, хем сме сигурна граница на ЕС и не даваме пиле да прехвръкне през границата. Външният министър Даниел Митов коментира, че всички държави членки се опитват да намерят начин да контролират своите граници и миграционния натиск. "България отдавна е направила това – ние не само контролираме границите си, а имаме и добре изградена система за регистрация и координация с всички останали държави членки", обясни той. Истината обаче я знае всеки нов първокласник в България – мигрантите пъплят през зелената граница от Резово до "Капитан Андреево" и нищо не ги спира. Няма да ги спре дори и увеличението на наказателната отговорност за трафикантите, за каквото апелира Митов. Преселението на народите вече започна, а ние за съжаление сме на кръстопътя им.
A la guerre comme a la guerre*
Обстановката в Европа напомня на военно положение – затварят се граници, правят се огради, пространствата около тях се насищат с военни и полиция. Европейският съюз пък реши да прати военни срещу трафикантите на хора в Средиземно море. Обединените военноморски сили на страните членки ще изземват и унищожават плавателните съдове на търговците на хора, намиращи се извън либийски води. Това е в рамките на операцията EU NAVFOR Med. Предвижда се и използване на сила срещу трафикантите, но за това трябва одобрение от Съвета за сигурност на ООН и съгласието на Либия. Африканската държава в момента съществува номинално и има две правителства – в столицата Триполи и в пристанищния град Тобрук. Кое от двете ще пита ООН един господ знае.
(От фр. език – на война като на война)
