Както казваше Радой Ралин навремето: "Сит търбух за наука глух." В пълна степен това важи и за стореното в тази насока през последните три години. Въпреки че са отпуснати над 545 млн. лв. за наука и иновации в периода 2011-2014-а, институциите, и по-специално Министерството на образованието и науката и Фонд "Научни изследвания", са я свършили като кучето на нивата. Одит на Сметната палата извади на показ липсата на елементарен контрол и отчетност за изпълнението на проекти, по които са платени стотици хиляди левове. В добавка имаме неадекватна законова и нормативна база, както и тотален хаос в комуникацията между отделните ведомства. На този фон, общо взето, хич не е ясно как са похарчени към 190 млн. лв., преминали през МОН и подчинените му звена.
За батаците в "Научни изследвания" е говорено и писано нееднократно. Но фактът, че фонд, разпределящ милиони, може повече от година да "работи" без главен счетоводител, надминава всички граници на абсурда.
Държавните одитори
със сигурност са се хванали за главата
от констатираните нередности, а списъкът им с препоръки към образователния министър (в случая проф. Тодор Танев) е по-дълъг от "Списъкът на Шиндлер". Очевидно ключовата дума и за нашата наука е "спасение", но то ще се случи само ако се въведат ясни правила, които се контролират и спазват. Иначе едни ще "пият", други ще плащат, трети ще имитират дейност. А накрая парите пак ще отиват при наши хора, регистрирали "научната" си организация в петстаен мезонет един час преди да спечелят нагласения конкурс.
По презумпция рибата се вмирисва откъм главата. И главният виновник за създадения научен калабалък, предлагащ идеални условия за корупция и източване на средства, е именно образователното министерство. Заради постоянните кадрови рокади то на практика изобщо не си е вършило работата като контролен орган в системата. Нито е поддържало адекватно Регистъра за научна дейност, което по закон е задължено да прави, нито е внасяло в Министерския съвет годишни доклади за дейността на научните организации и вузовете, нито пък е имало правилник, по който да оценява дали получилите субсидии са ги заслужили. Нещо повече – ведомството, заедно с подчинения му фонд "Научни изследвания", дори не е проверявало какво е научното оборудване, закупувано от организациите и фирмите с финансирани проекти. То даже е подписвало допълнителни споразумения за раздаване на десетки хиляди левове на втори етап по проекти, по които въобще не са отчитани направените разходи и постигнатите резултати. Казано иначе, разграден двор, в който всеки е влизал с празна торба и е излизал с пълна, без да обяснява защо е там и как си е заработил парите.
Едва ли световната наука познава друг парадокс като нашия фонд "Научни изследвания". Спокойно можем да кандидатстваме за патент, че сме измислили научно-финансовата черна дупка. Почти цяла петилетка това нещо е живуркало като самостоятелна бойна единица, която не дава обяснения никому, дори на собствения си Изпълнителен съвет. Без годишен план за действие, с "плаващи" програми за конкурсните сесии, липсват регистри с финансираните и изпълнявани начинания, няма и годишни отчети. Кръгла нула… Показателен за безхаберието, царяло там, е сключен през 2008-а договор с външен изпълнител за въвеждане в експлоатация на специализиран софтуер за управление на проекти. Шест години по-късно неназованата фирма благоволила да предаде в "Научни изследвания" хардуер и файлове от конкурсната сесия през 2012-а, без да добави софтуера, за който е взела парите.
Шокиращи са и резултатите от дейността на фонда. В състоянието на тотална анархия е цяло чудо, че в периода 2008-2010-а той е успял да сключи 795 договора на стойност 250 млн. лева. От тях са разплатени малко над 153 млн. лв., а завършените разработки са едва сто и единайсет. Останалите са "на втори етап" и както е тръгнало, явно ще се влачат с десетилетия. В този ред на мисли е необходимо да се отбележи, че в проформа годишните оперативни програми на институцията
продължават да се включват "мухлясали" проекти
от конкурсни сесии, проведени през периода 2007 – 2011-а. И вероятно "кандидат-иновациите" отдавна са достояние на световната наука…
От сесията през 2011-а над 4 млн. лв. са изразходвани в направленията "Млади учени" и "Научни монографии, тематични сборници, енциклопедии и българска научна периодика", без досега да е реализирано нито едно от одобрените предложения. Явно три години са малко за написването на тематичен сборник. Между 2012-а и 2014-а са раздадени и 26 млн. лв. за фундаментални научни и научноприложни изследвания. Естествено, и сред тях никой не е стигнал до финалната права. Постигнатите междинни резултати от изпълнението на договорите на първи етап са: 22 публикации в списания, две монографии, 19 публикации в специализирани издания, осем научни публикации, и забележете – защитени две дипломни работи… Това е новинка в българската образователна система – дипломни работи да се плащат с парите на данъкоплатците. От цялата галимация е направена само една заявка за патент. Което значи, че науката ни си остава на "книжно-килийно" ниво и не е помръднала в посока приложимост.
Шампиони сме и в правенето на научната инфраструктура, което трябваше да е национален приоритет. През 2010-а бе приета Национална пътна карта за научна инфраструктура, в която се предвиждаше изграждане на
седем национални инфраструктурни комплекса
"с фундаментално и практическо значение за науката", както и участието ни в пет европейски проекта в тази насока. Година по-късно Министерството на образованието и науката сключи седем едногодишни договора с националните координатори на научните консорциуми за предпроектни проучвания, по които плати 525 000 лева. Естествено, никой не е спазил срока и към края на 2014-а научни и финансови отчети по договорите са представили само трима от координаторите. Министерството пък не си е поискало обратно неизразходваните или неотчетени пари. Междувременно научната пътна карта бе актуализирана миналата година и вероятно "пътуването" ще започне отначало.
Единствен светъл лъч в одита на палатата са университетите, които поне отчитат някаква възвръщаемост от инвестираното в тях. По Наредба №9 вузовете са си разделили средно 8 млн. годишно за наука от бюджета на образователното ведомство за общо 4626 одобрени проекта. Икономическата полза за държавата от тях е 3.65 млн. лв., като тенденцията е ефективността да се увеличава. Все още обаче сме много далеч от стандарта, според който един лев, вложен в наука, връща 3 лева в бюджета. А и как да е иначе при тази (дез)организация.
