Освен кредитен регистър ще има и регистър на банковите сметки
Няма да правя самоцелни промени в управление "Банково".
Чакаме нова евродиректива за платежните услуги.
Ще поддържам консервативна политика за лицензиране на платежни институции.
Новият подуправител, отговарящ за управление "Банково", Нина Стоянова е магистър по право. Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1993-а. След като преминава юридическия си стаж в Софийския градски съд, през 1994-а започва работа в БНБ, където кариерата й продължава вече близо 21 години. Изкачва стъпало по стъпало административната стълба в управление "Правно" на Централната банка, като през 2007-а става неин началник след излизането в пенсия на тогавашния шеф на дирекцията Димитър Ананиев. Година по-рано става и наблюдател в Правния комитет на Европейската централна банка. Участва в екипите на БНБ, които работят по европейските проекти за преструктуриране и засилване на ефективността на централните банки на Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. В момента, освен че е подуправител на Централната банка, Нина Стоянова е и член на управителния съвет на "Печатница на БНБ" АД.
Г-жо Стоянова, изненадаха ли Ви с номинацията за подуправител на БНБ?
– Да, номинацията за тази длъжност бе изненада за мен. Не съм очаквала такова предложение. Знаете, че събитията се развиха доста бързо. За щастие изборът на управител и на подуправители мина успешно. Казвам за щастие, тъй като този избор позволи на БНБ да се концентрира върху приоритетите на основните си структурни звена и дейности.
От друга страна, макар че номинацията за подуправител, отговарящ за управление "Банково", дойде изненадващо за мен, аз се чувствам подготвена за тази длъжност – през десетте години, през които бях главен юрист на Централната банка, съм работила много близко с всички нейни структурни звена, включително и с това управление. Съвместната ни работа бе свързана както с текущото въвеждане на нови регулации, така и с оперативната му дейност. Заради това познавам процесите и функциите на банковото управление и новата ми позиция не ми създава дискомфорт.
Вярно ли е, че сте първият юрист, работил по изготвянето и въвеждането на Закона за платежните системи?
– Всички проекти на нормативни актове, засягащи БНБ, се подготвят от работни групи. Аз наистина взех активно участие в групата, разработваща този закон, заедно с много мои колеги. По времето, когато той се подготвяше, аз вече бях главен юрист на БНБ – от януари 2007-а. И е напълно нормално при разработването на всеки нов и толкова важен закон главният юрист да вземе активно участие.
А преди да станете главен юрист на БНБ, къде и какво сте работили?
– Постъпих на работа в БНБ през 1994-а, след конкурс за юрисконсулти в дирекция "Правна". В комисията, която провеждаше конкурса, бяха Борислав Стратев – тогава началник на дирекция "Правна", проф. Валери Димитров, който бе правен съветник на управителния съвет на БНБ, и Димитър Ананиев, който по-късно стана главен юрист на БНБ. Казвам това, за да е ясно, че са ме оценявали едни от най-авторитетните специалисти у нас в областта на финансовото право. Тогава освен мен бе избран и още един колега.
Както разбирам, след завършване на университета сте започнали работа в БНБ директно и сте работили само там?
– Да, така стана. Трудовият ми стаж е изцяло в правната дирекция на БНБ. Това бе първата работа, за която кандидатствах, след като завърших Юридическия факултет на Софийския университет.
В дирекция "Правна" активно участвах в разработването на нормативни актове, свързани с присъединяването ни към ЕС. В края на 2006-а работих четири месеца и в правната дирекция на Европейската централна банка – по линия на програма за краткосрочни назначения. Там получих много ценен опит и познания, които след това ми бяха от голяма полза в работата ми. Както вече казах, от януари 2007-а станах главен юрист на БНБ и работих на тази длъжност до избирането ми за подуправител.
Вие ли предложихте на управителя Димитър Радев кой да Ви замести на длъжността главен юрист?
– Обсъждали сме го съвместно с управителя и с подуправителите. И заедно стигнахме до решението Нели Драгинова да бъде назначена на тази длъжност. Тя е работила в дирекцията четири години. Откроила се е като качествен професионалист и сега се справя добре с новите си ангажименти.
А Вие, след като поехте управление "Банково", направихте ли някакви промени в структурата и в ръководството на дирекциите му? Или смятате сега да го направите?
– Управление "Банково" отговаря за платежните системи, за надзора върху тях и върху доставчиците на платежни услуги – банки, платежни институции и дружества за електронни пари. Също за централния кредитен регистър, за счетоводството и за статистиката в БНБ. То отговаря и за управление "Фискални услуги", което се занимава с функциите на БНБ като фискален агент и депозитар на сделките с държавни ценни книжа. Структурите, които изпълняват всички тези функции в управление "Банково", се ръководят от много добри професионалисти, със значителен опит, които също са събрали около себе си добри екипи. На тях аз разчитам в работата си и не смятам да правя промени както в структурата на управлението, така и на ръководителите на съответните звена. Работата в БНБ, в това число и в управление "Банково", е много високоспециализирана и такива експерти не се създават бързо. Още по-малко пък ръководители. Затова, както казах, към настоящия момент не планирам промени. Но е възможно с въвеждането на нови регулации, някои от които са предизвикани от съответните европейски директиви и регламенти, да се наложи да създадем нови структурни звена.
Както разбирам, предстои въвеждане на нови регулации? Кажете малко подробности.
– Както вече споменах, една от най-важните функции на управление "Банково" е да отговаря за сигурността на платежните системи. Веднага искам да кажа, че в България притежаваме модерни и надеждно работещи платежни системи, които съответстват на най-добрите европейски практики и удовлетворяват всички изисквания както на технологично ниво, така и като нормативна регулация. А най-важният проект, който е свързан както с платежната система на България, така и с разплащанията в Европейския съюз – това е Единната зона за плащания в евро – СЕПА. В тази връзка работим по няколко основни направления, за да можем да изпълним изискванията в сроковете, които са поставени в съответните правни актове.
В момента се извършва подготовка за изпълнението на чл. 3, 4 и 5 от Регламент 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро. Този регламент е свързан с въвеждане на единни технически изисквания за СЕПА плащанията – кредитни преводи и директни дебити в евро. За държавите от еврозоната тези изисквания влязоха в действие от 1 август 2014-а, а за останалите членки на ЕС извън еврозоната, включително и България, този срок е 31 октомври 2016-а.
А какво означава формат СЕПА?
– СЕПА въвежда общи стандарти и правила за плащанията в евро в ЕС, което ще подобри тяхната бързина и сигурност. Говорим за това националните и презграничните плащания в евро във всички държави от ЕС като технически процедури да се изпълняват по един и същи начин.
Когато се представяхте при номинацията Ви за подуправител пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси, споменахте за предстоящото въвеждане на регулация за таксите при плащания с банкови карти. За какво по-точно става дума?
– Това е друг съществен нормативен документ, свързан с дейността на доставчиците на платежни услуги. Говорим за Регламент 2015/751 за обменните такси за платежни операции, свързани с карти. Той поставя таван на обменните такси, свързани с потребителски дебитни и кредитни карти. Говорим обаче само за таксите между доставчика на платежни услуги – издател на картата, и този на търговеца.
Нека да уточним. Не става дума за таксите, които клиентите плащат, когато теглят пари от банкомат, а за таксите, които търговците плащат на банките за това, че клиентите им ползват карти при закупуването на стоки и услуги от тях. Така ли?
– Става дума единствено за обменните такси, които се дължат между доставчиците на платежни услуги при операции с карти. Те обаче формират съществена част от таксите, които търговците заплащат на доставчиците на платежни услуги. За тези такси има таван от 0.2% от стойността на операцията, извършена с дебитна карта, и 0.3% от сумата, от стойността на операцията с кредитна карта. Има обаче възможност – пак според регламента на ЕС, да разгледаме и някои опции за различна методика за определяне на таксите.
Какво трябва да се разбира под опции? Ние да предложим своя методология или…?
– Не. В регламента като основна разпоредба е предвидено прилагането на таксите, за които вече споменах. Дадени са обаче и алтернативи – различни методики за изчисляване на таксите. И ние вече трябва да изберем дали да приложим основния текст, или да възприемем някоя от описаните в регламента методики.
И всъщност това ще е изцяло решение на БНБ, няма да е необходим законодателен акт на Народното събрание? Защото говорим за регламент, който се прилага директно в законодателството на всяка една държава членка на ЕС, така ли?
– Да. Регламентът е документ от такъв ранг, че се прилага директно.
Има ли и други европейски изисквания, свързани с плащанията, които предстои страната ни да въвежда?
– Да, трябва да въведем в българското законодателство и Директива 2014/92 относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции. Целта и на тази директива е да се изградят единни изисквания в рамките на Европейския съюз, както и да бъдат улеснени потребителите на платежни услуги.
За каква съпоставимост става дума ?
– В изпълнение на директивата страните от ЕС, в това число и България, до 18 септември 2016-а следваше да съставят списъци на най-ползваните услуги, свързани с платежни сметки, за които се събират такси на национално равнище. Със съдействието на Асоциацията на банките направихме предварителен списък на такива услуги, който вече е представен на Европейския банков орган и Европейската комисия. С цел да се подобри защитата на правата на потребителите на базата на този списък ще бъде изградена обща информационна база данни – вероятно под формата на интернет сайт, в който всеки ще може да види и да сравнява таксите за най-често използваните услуги. Това ще позволи на потребителите да разполагат с повече информация при избора на обслужваща банка.
Очаква се и приемането на нова директива за платежните услуги до края на тази година, като в средносрочен план ще трябва да бъде приложена и у нас. Основното й значение е, че тя ще подобри правилата, регулиращи пазара на платежни услуги – отново с цел да се създаде по-добра защита на потребителите и да се повиши сигурността при плащанията чрез интернет.
В началото на нашия разговор стана дума, че в ресора на управление "Банково" е и Централният кредитен регистър. През последните години имаше много опити на НАП да получи свободен достъп до този регистър. Вие като юрист как гледате на един такъв тип взаимодействие?
– И в момента има действаща разпоредба, която регламентира реда за достъп на данъчните органи до Централния кредитен регистър, тя е в чл.25а от Закона за НАП. Поради различни причини, свързани с недостатъчно ясното формулиране на тази разпоредба, тя не е могла да сработи досега. Сега ние работим в тясно сътрудничество с НАП, така че такъв достъп да им бъде осигурен. И ако е необходимо, ще бъдат направени промени в нормативната база.
Как ще се контролира начинът, по който данъчните ще ползват такива документи? Питам, защото за банковата общност правилата за достъп са много строги и ако някой реши да злоупотреби с информация от регистъра, много лесно може да се провери кой кога и за какво е ровил в него. На този фон как ще бъде уреден този въпрос за данъчните?
– Със сигурност контролът за достъпа на данъчните органи до Централния кредитен регистър ще бъде не по-малко строг, отколкото този за банките. Той ще бъде уреден с нормативни документи, които са в процес на разработване от експерти на БНБ и Националната агенция за приходите.
НАП обаче искаше да бъде създаден и още един регистър – за сметките на клиентите в банките. Ще има ли някаква реализация тази идея на данъчните?
– Това всъщност не е идея само на данъчните органи. Този регистър също трябва да бъде създаден в изпълнение на препоръките, съдържащи се в преамбюла на новата директива за предотвратяването на изпирането на пари. Затова трябва да работим и по този въпрос. В този регистър обаче няма да се дава информация кой какви парични наличности има в една или в друга банка. Там ще има информация, че дадено лице – било то гражданин, или фирма, има сметки в определени банки. Наличностите и движенията на парите по тях обаче няма да се разкриват.
А това вероятно данъчните го искат, за да могат по-бързо и ефективно да запорират сметките?
– Вероятно и за това става дума.
А кой ще отговаря за този регистър? Пак ли БНБ и ръководеното от Вас управление?
– За момента не е решено.
Да задам и въпрос, засягащ една друга сфера, за която управление "Банково" отговаря. Каква, според Вас, е причината на пазара на платежни услуги да няма много играчи, за разлика от пазара на банките, на застрахователните дружества или на фирмите за бързи кредити, да кажем?
– Аз не смятам, че този пазар не е наситен. Участници в пазара на платежни услуги са всички доставчици на платежни услуги, включително и банките. За момента имаме лицензирани от БНБ девет платежни институции и две дружества за електронни пари. Основна част от тях са били лицензирани през 2010-а, непосредствено след приемането на Закона за платежните услуги и платежните системи на основание на изискванията в съответната европейска директива дружества, които до приемането й са извършвали дейности, които дотогава не са били регулирани, да преминат лицензионна процедура.
Говорите за девет дружества извън "Борика-Банксервиз", или и тя се включва в списъка?
– "Борика-Банксервиз" е оператор на платежна система.
Каква е разликата със споменатите от Вас девет дружества?
– Платежните системи, които съществуват в България и очертават платежната инфраструктура, са: на първо място – оперираната от БНБ система за брутен сетълмент в реално време, известна с абревиатурата РИНГС, и системният компонент ТАРГЕТ 2 БНБ, който е част от Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на преводи в евро в реално време ТАРГЕТ 2, чиито компоненти в отделните държави на ЕС се оперират от националните централни банки. БНБ се присъедини към ТАРГЕТ 2 през 2010-а. И тогава, и сега не всички държави от ЕС и извън еврозоната участват в тази система. БНБ е взела решение да се присъедини към нея, след като е изпълнила всички нормативни и технически изисквания.
Какво предимство ни дава участието в ТАРГЕТ?
– Сигурност и бързина на плащанията в евро от и за държавите от ЕС при еднакви условия за участващите в системата банки.
Но, както е известно, има и една международна система за плащания в долари – С.У.И.Ф.Т. Тя с какъв статут е съгласно закона?
– С никакъв. Защото С.У.И.Ф.Т. не е платежна система.
Как така?! А какво е тогава?
– Това е защитен информационен канал за пренос на съобщения, а не система за плащания. Плащанията в долари например и до момента се извършват чрез кореспондентско банкиране. Банките у нас имат кореспондентски сметки в големи международни банки, чрез които се изпълняват подобни операции. И ако Вие – като клиент на българска банка, искате да направите плащане към друга банка в чужбина, Вашата банка може да изпълни това плащане чрез такива кореспондентски банки.
А при "Борика-Банксервиз" как е?
– "Борика-Банксервиз" АД е лицензиран оператор на платежни системи, който оперира системите за малки плащания до 100 хил. лв. – "Бисера", за СЕПА плащания в евро – "Бисера 7 евро", и системата за плащания с карти "Борика". След като бе приет Законът за платежните услуги, стана възможно да се лицензират и други оператори на платежни системи. По него е издаден само един лиценз на "СЕП България", който наскоро обаче отнехме, защото дружеството нямаше бизнес. Имайте предвид, че създаването на инфраструктура за извършване на подобна дейност е скъпо удоволствие и това обяснява защо няма кандидати за такива лицензи. Има обаче дружества, които кандидатстват за лицензиране като платежни институции или дружества за електронни пари. Платежните институции са дружества, които предлагат една или няколко от всичките предвидени по закон платежни услуги, като: внасяне на пари по сметка, теглене на пари от сметка, изпълнение на кредитни преводи, директни дебити и платежни операции чрез карти, предоставяне на кредити във връзка с тези услуги и така нататък. Както казах, има интерес за получаване на лицензи за тази дейност. Като цяло обаче БНБ следва една консервативна политика към издаване на лицензи, и мога да кажа, че сме издали повече откази, отколкото лицензи.
Разговора води Петър Илиев
