Дългоочакваната смяна на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Петко Николов ще се забави. Мандатът на човека, който дирижира икономическия живот у нас вече 12 години, изтича на 23 септември, но ще остане на поста поне до началото на ноември. Причината е повече от банална – депутатите излизат в отпуск заради местния вот и няма да сколасат с избора на ново ръководство. А и нито една от партиите не е готова със свои кандидатури, след като малкото спрягани имена категорично отказаха да поемат сериозната отговорност.
До тази заплетена ситуация се стигна, след като преди две месеца, по предложение на депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров, бе вмъкнат един изцяло нов параграф в Закона за защита на конкуренцията. Той гласи, че: "Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат." Краткото, но достатъчно ясно изречение, на практика отряза мераците на Петко Николов да остане начело на КЗК. Подобно желание е напълно обяснимо, след като само с едно нейно решение може да бъде съсипана почти всяка компания, а отговорност никой не може да й търси. А и някогашният царски кадър преживя смяната на шест правителства и беше почти сигурно, че ще изпрати и сегашното. Във всеки случай той се постара да покаже колко е удобен, за да не си и помисли някой да го сваля, но реформаторите му сложиха прът в колелото.
"Това е ключова реформа. Време е за изцяло нова Комисия за защита на конкуренцията, която да е по-ефективна и действително да защитава конкуренцията. Какви са фактите в момента? Всяко едно решение на КЗК по Закона за защита на конкуренцията тази година е отменено от Върховния административен съд. Точно 40 на сто от становищата на органа по обществени поръчки също са били отменени. Сегашната комисия е държана под необходимата ефективност дълги години и основна роля за това имат левите политически формации", твърди Мартин Димитров.
Всичко хубаво, но видният реформатор се забави с подготовката на процедурните правила за предлагане на кандидати за шефове и членове на КЗК. Проектът за такива бе одобрен от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм едва в сряда (16 септември), а идната седмица би следвало да бъде гласуван и в пленарната зала. След това е предвиден 7-дневен срок за издигането на кандидатури, но както вече казахме, това може да се окаже изключително трудно начинание. В публичното пространство се говореше, че най-вероятният избор на управляващите от ГЕРБ ще бъде председателят на парламентарната комисия по правни въпроси Данаил Кирилов. Той има подходяща за поста биография, само че засега отказва да се заеме с ръководството на антимонополната институция.
Останалите партии пък въобще не са лансирали конкретни имена, явно притеснявайки се да не бъдат "окаляни" преди изборите. И е много вероятно, както винаги се случва у нас, кандидатурите да бъдат внесени в последния момент. Впрочем, точно затова по време на заседанието на икономическата комисия през седмицата Мартин Димитров предложи всички мераклии да оглавят КЗК предварително да попълват декларация за принадлежност към Държавна сигурност и армията.
"Това няма да е бариера пред участниците в процедурата. Идеята е да има повече прозрачност и обществото да знае какви хора се предлагат за защитници на конкуренцията. Така или иначе, информацията за тях ще стане публично известна и е по-добре това да се случи рано, отколкото късно", отбеляза депутатът. Междувременно, от Българския институт за правни инициативи отправиха официално предложение до Народното събрание кандидатите за членове на Комисията за защита на конкуренцията да обявят с декларация и имуществото и доходите си, а парламентът да направи предварително проучване на всеки от тях. "Подобна декларация се подава например от кандидатите за председатели – административни ръководители на съдилищата пред Висшия съдебен съвет и в този смисъл е установена институционална добра практика", изтъкват от института.
Председателят на Комисията по икономическа политика Петър Кънев (БСП) обаче заяви, че идеите са неприложими, тъй като в самия Закон за защита на конкуренцията не е предвидено да се попълва каквито и да е декларации. С други думи, необходимо е първо да се коригира основният нормативен акт и след това процедурните правила за избор на шефове на КЗК. А време за такива неща няма.
Колкото до самия Петко Николов, ще е добре да припомним, че именно с неговото мълчаливо съгласие се случиха сделките за "Булгартабак", "Кремиковци", БТК, "Горубсо Мадан", електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица-изток 3" , топлофикациите на Христо Ковачки, пристанища, корабостроителници, летища и какво ли още не.
Заплати и бонуси
Възнагражденията на ръководителите на Комисията за защита на конкуренцията се оказаха добре пазена тайна. Неотдавна депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров поискаха по реда за достъп до обществена информация да бъде оповестено колко пари взимат висшите чиновници. Но не получиха отговор, поради което внесоха жалба до Административния съд срещу мълчаливия отказ на КЗК.
В интерес на истината, заплатите на комисията са определени в Закона за защита на конкуренцията. Там (в чл.4 ал.5) е записано, че председателят взима 90% от заплатата на председателя на парламента, която пък е равна на две депутатски заплати, които на свой ред се равняват на три средни работни заплати. А членовете получават 90 на сто от заплатата на шефа си.
За второто тримесечие на годината средната работна заплата у нас е била 879 лв., от което следва, че депутатското възнаграждение е 2637 лв., това на председателя на Народното събрание – 5274 лв., а Петко Николов е получавал 4746 лева.
Толкова, но… не съвсем. Извън тази сума остава допълнителното материално стимулиране. Справка в ежемесечните отчети за касовото изпълнение на бюджета на КЗК показва, че през първите осем месеца на годината за други възнаграждения и плащания на персонала са дадени 75 484 лв. при допустими за цялата 2015-а 60 хиляди лева.
