Народното събрание реши в четвъртък (17 септември) да отпадне давността за преследване на тежки престъпления срещу личността и срещу политическите и гражданските права на българите, извършени в периода между 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 година. Изменението в Наказателния кодекс визира престъпления, извършени от членове на ръководни органи в БКП и от трети лица, на които са били възлагани партийни или служебни функции.
Дори само беглият прочит на приетия нов текст в НК поставя цяла серия от чисто юридически въпроси: кои ще са тези трети лица, от които ще се търси отговорност, кои ръководни органи на БКП се имат предвид – колективни или еднолични, за кои точно престъпления в изброените цели раздели на НК няма да се прилага давността… Поясненията обаче очевидно ще се дават от съдебната практика – ако изобщо се стигне до такава. Защото по всичко изглежда, че депутатите всъщност приеха поредния "мъртъв текст", който няма да доведе до нищо.
Да поясним, че давността е институт на правото, познат от римско време, чийто основен смисъл е да не допуска един човек да бъде преследван от закона неограничено дълго време. Идеята на давността е, от една страна, да се принуди държавата да действа бързо и ефективно чрез репресивния си апарат, за да може да въздаде справедливост навреме. А от друга – да се даде втори шанс на всеки, дори и на прекрачилия закона, един ден все пак да започне живота си "на чисто". Давност за преследване и за наказване се предвижда за всички престъпници и престъпления: за убийците, за изнасилвачите, крадците, измамниците – за всички. Колкото е по-тежко престъплението, толкова е по-дълъг срокът от време, който трябва да измине, за да се приложи давността – достига до 30 години. Отпадането й е огромно изключение от правилото, което обикновено се прави само за най-жестоките престъпления – например като тези срещу човечеството и мира.
С приемането на поправките в НК всъщност отпада невъзможността да се търси наказателна отговорност не само за престъпленията на комунистическия режим, но и за тези, извършвани по време на т. нар. възродителен процес. А и не само за тях – под ударите на закона например ще попаднат и виновните за допуснато замърсяване на околната среда, за създаване на опасност за живота и здравето на гражданите. Възможността да се четат присъди за всички тези престъпления в момента е погасена поради изтекла давност.
Чисто юридическият въпрос е дали е възможно вече изтекъл давностен срок да бъде удължаван "пост фактум", със задна дата. Още повече след като друг основен принцип в наказателното право изисква към подсъдимите да бъде прилаган само най-благоприятният за тях закон – независимо дали е действащ, или вече отменен.
Според съдиите от наказателното отделение на Върховния касационен съд, които изпратиха свое становище в правната комисия на парламента, предложението за придаване на обратна сила на разпоредбите за давността е "абсолютно неприемливо". Съдиите, които всъщност ще трябва да прилагат този закон, се опитаха да пояснят на депутатите, че освен чисто правните кусури проектът им е и практически безсмислен: защото предвид отдалечеността на визираните престъпления във времето те на практика вече са станали недоказуеми. "Ще се появят огромни процесуални трудности във връзка с доказването. От един момент нататък на неимоверните усилия, средства и време, нужни за водене на закъснелия процес, ще се противопоставят незначителни по количество и съмнителни като качество резултати", написаха магистратите.
Народните избраници обаче пренебрегнаха със смайваща лекота становището на най-висшите юристи в държавата, които безспорно разбират от право далеч повече от тях. И си приеха изменението в Наказателния кодекс – очевидно най-вече с идеята, че то ще им послужи като коз в предизборната надпревара. Така споровете по тази тема, които се точат вече в мандатите на три парламента, останаха в историята: давността отпадна.
Истината обаче е, че този закон никога няма да проработи и няма да доведе до "историческата" справедливост, в името на която беше приет. Най-малкото защото огромната част от престъпниците, на които би могло да бъде търсена отговорност благодарение на новите поправки в НК, отдавна вече не са между живите. А ако все пак има оцелели – възможността да се докаже вината им след 30-40 и повече години е почти равна на нула, защото изглежда доста абсурдно да бъдат открити документи или свидетели, които да помнят с точните дата, час, места и подробности всичко, което се е случвало в най-мрачните периоди от вече нетолкова близката ни история.
Пита се в задачата кому ще е нужно тогава това "историческо" напъване?
