Съдбата на внесения в края на юли в парламента проектозакон за изменение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) все още е неизвестна. Въпреки че разглеждането му едва ли ще затрудни депутатите и надали ще отнеме много от ценното им време. Както е известно, този проект съдържа едно-единствено предложение – чл.40, ал.1, т.5 от сегашния закон да бъде отменен. Този текст гласи, че разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на лице, ако срещу него няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. На това основание издаден вече допуск се отнема, ако срещу притежателя му има образувано досъдебно производство.
Проектозаконът бе внесен по инициатива на Министерския съвет и е подписан от премиера Бойко Борисов. Според вносителите му предложението за изменение на ЗЗКИ напълно съответства на презумпцията за невиновност, фиксирана в чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България. "Съгласно този член обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Презумпцията за невиновност е изрично установена и в чл.16 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Това означава, че съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението бъде доказано по несъмнен начин. Безспорното доказване на обвинителната теза е гаранция за реализиране на процесуалните права на подсъдимия, произтичащи от презумпцията за невиновност" се казва в мотивите на вносителите.
Според тях формалното прилагане на изискването на чл.40 срещу обвиняемия да не е образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер води до откази за достъп до класифицирана информация или отнемане на вече издадени разрешения за достъп. "Това влече значителни негативни последици за лицата, като при постановен отказ лицето няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, налагащи достъп до класифицирана информация, за срок една година от издаване на отказа. В случаите на отнемане на издадено разрешение срокът, в който лицето е ограничено да кандидатства за такива длъжности или задачи, е три години. Лицата търпят тези ограничения, без да има доказана вина за извършване на престъпление, а дори и нещо повече – и в случаите, когато производството е прекратено или е завършило с оправдателна присъда", се посочва в мотивите към законопроекта.
Още при внасянето на проекта се заговори, че той е написан заради случващото се около бившия командир на 61-ва механизирана бригада ген. Димитър Шивиков. В края на април държавното обвинение подбра генерала, защото накарал свои подчинени да ремонтират къщата му. По тази причина достъпът му до класифицирана информация бе отнет и в крайна сметка Шивиков подаде рапорт за напускане на армията. А му предстоеше да замине на работа в новата свръхмодерна централа на НАТО в Брюксел. По-късно срещу Шивиков бяха повдигнати още две обвинения – за злоупотреба със служебно положение и за превишаване на власт.
Обвиненията на прокуратурата срещу него се множат. Тази седмица Военноокръжната прокуратура оповести, че срещу ген. Шивиков са повдигнати още две обвинения – за злоупотреба със служебно положение (престъпление по чл.387, ал.3, вр. с чл.26 от НК) и длъжностно присвояване на вещи по време на мисия в Афганистан.
Злоупотребата Шивиков е извършил в качеството му на командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, базирана в Карлово. Констатирани са доказателства за девет такива случая, повечето от които са свързани с тържества и инициативи на община Карлово. Оказва се, че ген. Шивиков е бил истински неин благодетел, като е разпореждал на свои подчинени да оказват съдействие на местната власт с жива сила, с техника и с оборудване при организацията на различни празници и инициативи в Карлово. Например през лятото на 2014 г., след устна молба на представител на Сдружение "Ловно-рибарско дружество" – Карлово, той разпоредил на 11 военнослужещи и на трима цивилни служители от бригадата да извършат строително-ремонтни дейности в Ловен парк – Карлово. С личния труд на войниците и с техниката на бригадата в парка били изградени подпорна стена, бетонови стъпала, чешма, бетонова пътека към нея. Монтирани били седалки на футболното игрище и е изградена предпазна ограда към него.
По-сериозно е второто обвинение в длъжностно присвояване. Доказателствените материали по случая са отделени в ново досъдебно производство срещу бригаден генерал Шивиков, който през 2010 г. е бил Национален командир на 18-и контингент от въоръжените сили на Република България за участие в операцията на мисията на НАТО – ИСАФ "Международни стабилизиращи сили в Афганистан". Според обвинението, тогава на всеки национален контингент е било предоставено от съюзническите складове имущество (одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи, футболни екипи), които да предоставят като безвъзмездна помощ на местното население в района на мисията. Прокуратурата твърди, че имуществото не е било раздадено по предназначение, а Шивиков е разпоредил част от него да бъде върнато в България, вместо да бъде издадено на съюзническите служби. Това е станало с военен полет, заедно със служебното имущество на българската армия. Така на 24 август 2010 г. на "Летище Пловдив" по разпореждане на ген. Шивиков са пристигнали 104 одеяла, 87 броя зимни комплекта – яке с панталон, ръкавици, шал и шапка с емблемата на ИСАФ, 104 броя зимни якета, 135 броя спортни екипи с емблемата ИСАФ и надпис "Афганистан", 20 броя топки и 18 походни легла.
Пристигането и разтоварването на имуществото са били установени от военна полиция. По този повод Министерството на отбраната е проверило случая и е констатирало "нелегален внос на имущество, принадлежащо на коалиционен партньор". Изводите от проверката са били основание за търсене на отговорност, но предложението на комисията е останало без последствия.
Разследванията по двете досъдебни производства продължава. Облаците над генералската шапка на Шивиков също се сгъстяват. Любопитното е, че главнокомандващият армията ни – президент Росен Плевнелиев, досега не е издал указ за освобождаването на генерала, което означава, че Шивиков не е "отписан" от сметките на Плевнелиев.
Помни се и коментарът на премиера Бойко Борисов при новината за първото обвинение срещу генерала: според него случващото се с Шивиков цели да му се попречи да поеме новите си задължения в Брюксел. Борисов дори поиска да се промени Законът за класифицирана информация, за да може генералът все пак да замине в щаба на НАТО.
Въпросът за заминаването на ген. Шивиков като български представител в пакта може да е важно за кабинета, но засега очевидно везните се наклоняват в полза на обвиненията и незнайните врази на генерала. Ясно е, че докато не приключи работата по двете досъдебни производства, генералът не може да замине никъде. Не вдъхва голяма надежда и проектозаконът за изменение на ЗЗКИ, създаден може би с цел да се помогне на ген. Шивиков и подобните му, потърпевши от сегашния чл.40, ал.1, т.5. Септември се изниза, без проектът въобще да стигне до парламентарната зала. А през октомври се задават местните избори, в които парламентарните политически партии ще съсредоточат внимание и сили. В тези условия участта на генерал Шивиков изглежда предрешена…
