Оправдателната присъда, която Софийският апелативен съд прочете в понеделник (14 септември) по делото срещу бившия вътрешен министър и сегашен депутат от ГЕРБ Цветан Цветанов, буквално взриви обществото. Форумите в интернет стигнаха до истерия и се напълниха и със заклинания за "прогнилата" и "корумпирана" съдебна власт, и с хвалби по неин адрес. И съдът за пореден път се оказа разчекнат между "Осанна" и "Разпни го" – както става винаги, когато делото е срещу политик. И какъвто и да е резултатът, все има недоволни.
Да припомним, че Цветанов всъщност бе даден под съд заради шест резолюции "Не!", с които през 2009 г. е отказал прилагането на вече разрешени от съда специални разузнавателни средства по разследване срещу Орлин Тодоров – бивш шеф на РЗ БОП във Велико Търново. Според прокуратурата така той е осуетил наказателното преследване срещу Тодоров. Заради това срещу бившия министър беше повдигнато обвинение по чл.288 от НК. Според този текст орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно задълженията, свързани с наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Основният спор в това дело всъщност е дали министърът на вътрешните работи има право да откаже да осъществи подслушване, вече разрешено от съд. Очевидно няма еднозначно становище – юристите застават на разнопосочни позиции, което обяснява и защо различните съдебни инстанции тълкуват фактите по различен начин и излизат с различни решения.
Миналата година Софийският градски съд призна Цветанов за виновен и го осъди на четири години затвор ефективно, а впоследствие и Софийският апелативен съд потвърди присъдата. Последва обаче жалба до ВКС, който върна делото за ново разглеждане в САС с аргумента, че съставът, който го е гледал, се е мотивирал със "спекулативни предположения и инсинуации" и "конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа". И че не е решавал безпристрастно и е допуснал личното отношение към Цветанов да повлияе при преценката на фактите.
Мотивите, с които сега САС реши да оправдае Цветанов, все още не са ясни. А от тях би трябвало да се разбере как така при една и съща фактическа обстановка и при едни и същи доказателства различните съдебни инстанции и състави преценяват фактите различно, тълкуват закона различно и четат коренно противоположни присъди.
А докато не са оповестени мотивите, пък съвсем логично вместо юридически аргументите "за" и "против" оправдаването на ексминистъра, които вече се въртят изобилно в публичното пространство, са изцяло политически. Включително и когато излизат от устата на самия Цветанов и на адвокатите му. Според тях процесът е именно политически и има политическа цел – да бъде дискредитиран Цветанов. Немският защитник на бившия министър – Ханс Петер Ул, който е и депутат в Бундестага, винаги е обвинявал българската прокуратура, че с обвинението срещу клиента му се е намесила в политиката. А фактът, че Цветанов бе осъден, и то дори на две инстанции, Ул обясняваше така: "Ръцете на съдията трепереха, оказван му е политически натиск." Сега обаче Ул е доволен и дори обяви, че делото на Цветанов със сигурност ще влезе в предстоящия доклад на ЕК за България като аргумент за правилното развитие на България като правова държава.
Само че оправдателната присъда на САС от понеделник все още не е пълна победа за Цветанов, защото прокуратурата има две седмици срок да протестира пред ВКС срещу оневиняването му. А какво ще е становището на следващия тричленен състав на висшия съд никой не може да предвиди.
Всъщност ВКС е единственият съд, който може да даде отговор на най-спорния въпрос по делото срещу Цветанов, при това със задължителна за всички сила: нарушил ли е закона бившият министър, като е отказал да приложи разрешено СРС. Няма ли отговор на този въпрос, всичко останало си е чиста спекулация и политически алабализми. А по него до момента ВКС не се е произнасял – когато първият път делото за "шестте НЕ!" стигна до него, той отмени решението на САС на чисто процесуално основание – заради пристрастност на съдебния състав, без да се произнесе по съществото на спора.
Каквото и да реши ВКС, какъвто и да е крайният резултат, около делото "Цветанов" винаги ще останат два въпроса, чиито отговори никога няма да научим. Първият е дали прокуратурата наистина в случая е изпълнила мръсна политическа поръчка? Защото дори и Цветанов да бъде осъден, това пак няма да е достатъчно силен аргумент, че прокуратурата е действала принципно – поне не и докато не подхване и останалите вътрешни министри, които си признаха, че са правили същото – понякога отказвали да приложат разрешените от съда спецсредства.
А другото питане, на което не чакаме отговор, е дали съдиите наистина са се поддали на личната си неприязън към "лицето Цветанов", което години наред ги учеше на право от "висотата" на физкултурното си образование и правораздаваше вместо тях от телевизора, та затова са решили с "възпитателна цел" да го пратят за четири години в затвора? Или пък онези, другите, които са го оправдали, са били натискани със заплахи или блазнени с обещания за успешна кариера?
Ще ни остане само съмнението – така, както беше и с делата срещу Софиянски, после с Николай Цонев и с ред още други "доказано невинни" политици. Ако и Цветанов все пак се подреди до тях, де…
