Връщането на блокираните във фалиралата Корпоративна търговска банка пари на публичните дружества у нас, както и на повечето други компании, е обречена кауза. Сред пострадалите в списъка с приетите от синдиците й вземания има още договорни фондове, емитенти на облигации, както и други фирми със сметки под 1000 лева.
Вярно е, че някои от колективните инвестиционни схеми, за които се говореше, сега ги няма. Други са на червено с малки суми в левове, което означава, че са извършили някакви врътки с депозитите си. Явно са успели да разрешат по някакъв начин проблема с блокираните си пари в КТБ. Въпросът е дали и доколко синдиците ще ги приемат за "законни". Видяхме, че критериите им за това доста са размити. Ако обаче по някаква причина не ги признаят, възможно е това дори да влоши финансовото състояние на фондовете, особено при положение че се наложи да покрият загубите със собствени пари.
Този песимизъм се дължи на признанието на финансовия министър Владислав Горанов, който преди време обяви, че е малко вероятно синдиците да успеят да съберат повече от една трета от вземанията на трезора – смущаващо признание при множеството възможности на държавата.
Дузина български договорни фондове имаха нещастието да вложат парите на клиентите си несполучливо през миналата година. Всъщност сега от списъка отсъстват много договорни фондове, за които се говореше, че имат депозити в Корпоративна търговска банка. Припомняме, че през октомври миналата година Комисията за финансов надзор предупреди, че потенциалният негативен ефект от вложенията се изчислява на 42.9 млн. лв. за капиталовия пазар, на 41.1 млн. лв. за застрахователния и на 19 млн. лв. за пенсионноосигурителния.
В актуалния списък на синдиците сред пострадалите откриваме пет колектвни инвестиционни схеми, които имат да си вземат пари от депозити. Двата договорни фонда, организирани от управляващото дружество на "Общинска банка" АД, са с най-големи блокирани суми. "Общинска банка – Балансиран" и "Общинска банка – Перспектива" са вложили по 1 564 145.01 лева. Към 7 септември нетната стойност на активите на първия фонд е в размер на 5 554 559 лв., докато при втория става дума за 5 396 108 лева.
Три от шестте фонда на управляващото дружество на ОББ също са списъка на вложителите. "ОББ Платинум Облигации" е една от най-богатите колективни схеми с активи от 17.975 млн. лв. и доходност от началото на годината от 0.68 на сто. Но заради несполучливия избор засега губи депозита си от 200 906 лева. Освен че е на загуба от началото на годината (-4%), "ОББ Балансиран фонд" има и влог от 50 077 лв. във фалиралата банка. На този фон парите на "ОББ Евро Пари" в КТБ (1995 лв.) са в символичен размер на фона на акумулираните 5.343 млн. лв. активи.
По сметката на "Астра Плюс", което е от групата на "Астра асет мениджмънт", са останали едва 78.08 лева. Всички свързани с взаимния фонд могат да си отдъхнат и да кажат: "С тях и без тях – все тая". Колективната схема инвестира предимно в акции, в по-малка степен в дългови ценни книжа и в инструменти на паричния пазар. По-притеснително за клиентите й обаче е натрупаната от януари досега загуба от 4.49%, която топи акумулираните за управление активи от 488 159 лева.
Списъкът на синдиците не успя да разклати сериозно доверието към колективните инвестиционни схеми. За някои дружества се знаеше, че ще имат проблем при изготвяне на списъка с признатите вземания от синдиците. Други, както се вижда, вече нямат пари във фалиралата банка. Статистиката на БНБ показва, че за дванадесетте месеца между юни 2014-а и 2015-а активите на лицензираните фондове са нараснали с над 200 млн. лева.
Сред пострадалите са и някои от емитентите на облигации. Сред чакащите пари от КТБ са "Гипс" АД, което има да взема 41 812 лева. "ТЦ-ИМЕ" АД (в несъстоятелност) е с влог от 1422 лв., а "Хелт енд Уелнес" АДСИЦ има да получава 7099 лева. Всички тези фирми по един или друг начин са свързани с фалиралата банка.
