Работата по оценката на качеството на активите на българските банки – т. нар Асетс куолити ревю (AQR), влезе в първият си етап. И той е избор на фирма, която да консултира БНБ при провеждането на цялата тази дълга, сложна и съвсем не евтина процедура. На 24 септември специална комисия, председателствана от подуправителя на Централната банка Димитър Костов, който отговаря за "Банковия надзор", официално отвори документите на тримата кандидати, които се включиха в търга за избор на AQR-консултант. Това са френската "Мазарс" – в съдружие с "Муур Стивънс", британската "Оливър Уаймън" и "Делойт България" – тя като представител на международната одиторска и консултантска компания "Делойт". И трите дружества имат значителен опит в оценката на качеството на активите на различни банки и в консултирането на централни банки от ЕС при провеждането на такива оценки. Наличието на такъв опит бе едно от изискванията за участие в тръжната процедура, която обяви БНБ.
"Делойт България" бе една от трите одиторски компании, които оценяваха активите на КТБ по време на квестурата и преди обявяването на фалита й. Управляващият съдружник в нея Силвия Пенева стана известна на широката общественост като едно от лицата, спасило парите си от КТБ чрез прихващане.
Председателстваната от Димитър Костов комисия е отворила пакетите с документи, които са представили кандидатите. Те представят техническото съдържание на техните оферти. Всъщност това е описание какви услуги предлага всяка една от компаниите на БНБ, съответните процедури за прилагането им и какви резултати се очакват от тях. Казано накратко: това са предложенията на фирмите как да бъде проведена оценката на качеството на активите на българските банки. Техническото съдържание на офертите ще формира 70% от оценката, която комисията ще даде на отделните кандидати. Срокът за оценка на тази част от предложението е 60 дни. Но в БНБ смятат да приключат с това до края на октомври.
След като бъде обявена, оценката на техническата част на всяка от офертите ще бъде отворена документацията с финансовите предложения на кандидатите. Казано по-просто – това ще е предложението на фирмите какво заплащане искат да получат от БНБ за консултантските си услуги. В документите за тръжната процедура Централната банка е обявила индикативна цена от 1.7 млн. лева. Но договорът може да бъде сключен както за по-голяма, така и за по-малка сума. Запознати с тези процедури твърдят, че индикативната цена се обявява само за целите на съставянето на бюджета за годината, в която ще се проведе търгът. Ако цената на реално сключения договор се окаже по-висока, допълнителните средства се осигуряват или чрез по-високи приходи, или като се преразпределят средствата, предвидени за други дейности.
Парите, които БНБ ще плати на консултанта за оценка на качеството на активите, са само една част – дори по-малката част, от общите разходи, които ще се наложат при целия този процес. Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа в миналия си брой, консултантът ще помага на БНБ при създаването на методиката и за свързаните с нея документи и информационни форми, чрез които ще се извършва оценката на активите. Всяка една от банките ще наеме отделно оценителски фирми, които на базата на методиката и документацията, изготвена от консултанта на БНБ, ще проверяват кредитните портфейли и свързаните с тях обезпечения. Всяка една от тези фири ще получава предварително договорено възнаграждение за сметка на самата банка, която я е наела. Разбира се, за да се гарантира качеството на информацията, която ще се изпраща в БНБ, ще бъде създадена процедура, по която оценителите на активите на всяка една от банките ще бъдат предварително одобрявани от БНБ и от нейния консултант. Работата им ще подлежи на текущ контрол.
Шефовете на повечето търговски банки у нас смятат, че екипите им са готови за предстоящата проверка на качеството на активите на ръководените от тях институции. Причината е, че голяма част от банките у нас принадлежат към международни европейски финансови конгломерати, които вече са преминавали през подобна оценка на качеството на активите. Такива проверки бяха направени по поръчка на ЕЦБ преди учредяването на европейския банков надзор. Тогава българските банки, които са дъщерни на италианската "УниКредит", на банките в Гърция, на белгийската "Кей Би Си" и на френската "Сосиете Женерал", вече са преминали една оценка на качеството на активите им. Така че техните шефове вече знаят колко свирепа е тази проверка. Те са наясно, че тя се прави по възможно най-суровите критерии за платежоспособност на кредитополучателите и за способността им редовно да обслужват кредита си. Въпросът е, че за страна като България, която декларира, че иска да се присъедини към Европейския банков надзор, независимо че не е член на еврозоната, оценката на активите ще бъде проведена по възможно най-суровите изисквания. Например, ако един заем се води за редовен, защото се обслужва без проблем и има само едно преструктуриране, оценителят ще му сложи поне 10% провизия само заради влошени финансови резултати на длъжника. Или защото пазарната цена на обезпечението е намаляла. Впрочем ето тези тънки, но изключително важни детайли на проверката трябва да бъдат уточнени в методиката, която БНБ ще подготви заедно с консултанта си. Няма какво да си кривим душата, от въпросните детайли до голяма степен ще зависи какви ще са резултатите от оценката. А на тяхна база БНБ ще каже кои банки трябва да попълнят капитала си и с какви суми.