БНБ е одобрила допълнение в списъка на банковите синдици, съобщиха от Централната банка. Обновеният документ е изпратен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Новите синдици са Теодора Георгиева Якимова-Дренска, Ангел Николов Донов, Кристи Христова Маринова, Стефан Стоянов Георгиев, Светлина Лечева Кортенска и Мария Георгиева Шукерова. С това броят на потенциалните синдици на затворени банки става общо 32.
Брутният вътрешен продукт на България ще нарасне реално с 2% през тази година, показва анализ на "Райфайзен рисърч", поделение на Raiffeisen Bank International. В доклада се посочва, че страната успява да се възползва от подобрените икономически условия – ниските цени на петрола, слабото евро, по-ниските лихви и по-бързото възстановяване на еврозоната. Все пак анализаторите не повишават прогнозата си спрямо края на предишното тримесечие, когато очакванията пак бяха за икономически растеж от 2 процента.
Общо 71 млн. лв. допълнително ще влязат в хазната през 2016 г. от повишаването на акцизите за горивата за отопление. Това стана ясно на заседанието на енергийната комисия в парламента, на което депутатите приеха промени в Закона за акцизите и данъчните складове. От 1 януари 2016 г. акцизът за газьола и керосина за отопление ще се повиши от 50 лв. на 645 лв. за 1000 литра. А акцизът за втечнения нефтен газ (LPG) става 340 лв. за 1000 кг, при положение че в момента горивото е с нулев акциз, ако се използва за отопление. Така акцизите на горивата за отопление ще се изравнят с тези за останалите горива – целта е да се пресекат измамите.
Българинът използва все по-често банковата си карта, за да плаща с нея стоки и услуги, сочат данни на Централната банка. За първите шест месеца на 2015 г. сме платили през ПОС терминалите в страната общо 2.765 млрд. лева. Картите са използвани 40.4 млн. пъти, което означава, че средната стойност на една транзакция е 68.45 лева. През 2014 г. през ПОС терминалите са платени стоки и услуги за 5.07 млрд. лв. – от тях 2.35 млрд. лв. за първото полугодие и 2.7 млрд. лв. за периода от 1 юли до 31 декември. Средният размер на една транзакция е бил 68.33 лева.
Повишаването на лихвените проценти на централната банка на САЩ може да предизвика вълна от фалити и паника на развиващите се пазари, съпроводена с рязко ограничаване на ликвидността в глобален мащаб. Това предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в доклада си "Ликвидността на пазара – устойчива или мимолетна?".
Според МВФ корпоративният дълг на развиващите се пазари е нараснал до 18 трилиона долара към края на миналата година, а е бил 4 трилиона долара през 2004-а. Компаниите масово са взимали кредити заради политиките на ниски лихвени нива на водещите централни банки. Този скок на задлъжнялостта, съчетан с по-слабите баланси на много дружества заради забавянето на темповете на икономически растеж в последната година, прави предприятията силно уязвими по отношение на повишаване на лихвените нива в САЩ.
На практика нормализирането на паричната политика в развитите страни ще означава рязко нарастване на броя на корпоративните фалити в развиващите се, предупреждават от МВФ. Този процес може да доведе до кредитна криза и силно повишаване на рисковете за финансовия сектор, създавайки порочен кръг, докато банките ограничават кредитирането.
