Проведеният тази седмица избор за конституционен съдия от съдебната квота показа очакваното – въпросът е бил решен вероятно още преди година в полза на заместник-председателката на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на търговската му колегия Таня Райковска. В сряда (30 септември) тя беше избрана от Общото събрание на двете върховни съдилища за член на Конституционния съд, събирайки солидна подкрепа. За Райковска гласуваха 122-ма съдии срещу 52 гласа за представителя на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев. Двамата отидоха на балотаж, след като събраха най-много гласове в първия тур сред общо четирима номинирани. Другите двама – Борислав Белазелков и Симеон Чаначев, са също съдии във ВКС, но на Белазелков не му достигнаха шест гласа, за да попадне на балотажа.
Райковска ще заеме мястото на Благовест Пунев, чийто мандат в КС изтича този месец заедно с тези на Димитър Токушев, Красен Стойчев и Пламен Киров. Президентът Росен Плевнелиев вече обяви своите избраници – преподавателката по конституционно право Мариана Карагьозова-Финкова и бившия премиер Филип Димитров. Последният нов член на съда ще е от парламентарната квота и издигнатите кандидатури са две – на бившия вече омбудсман Константин Пенчев и на члена на Висшия съдебен съвет Михаил Кожарев. Резултатът там изглежда също предизвестен, защото Пенчев е номиниран от ГЕРБ, а за възможността да стане конституционен съдия се говореше още преди края на мандата му. Номинацията му пък доби вид и на очаквана суперкомпенсация за загубата му в битката за втори омбудсмански мандат срещу ексдепутатката Мая Манолова.
Както обикновено магистратите от върховните съдилища не влязоха в дебати по номинациите. Райковска водеше и при първото гласуване, но не толкова убедително, събирайки 66 гласа. На балотажа пък очаквано беше подкрепена от гласувалите за Белазелков и Чаначев. Така беше спазена отново неофициалната договорка двете върховни съдилища да се редуват при излъчване на конституционни съдии, но пък и беше спазена буквата на закона да участват общо при всеки избор. Интригата беше всъщност дали Райковска ще мери сили на финала с Белазелков, който е лидер на Съюза на съдиите в България. Но нагласите бяха в нейна полза, дори ако той беше стигнал до балотажа. Още в края на миналата седмица във ВКС беше проведено вътрешно гласуване, в което резултатите бяха сходни.
За предстоящ избор на Райковска за конституционен съдия се заговори още в края на миналата година, когато тя се отказа от повторна битка за председателския пост във ВКС. При първия конкурс в края на септември 2014 г. на Райковска не достигна само един глас да заеме поста. След това съперничката й Павлина Панова, която също е заместник-председател на ВКС, участва и в следващия конкурс, но загуби срещу скрития до този момент фаворит Лозан Панов. Още тогава стана ясно, че с оглед първоначалната подкрепа за Таня Райковска във ВСС отказът й от повторно участие едва ли е случаен. И че води най-вероятно към КС.
Самата Райковска не пропусна да напомни станалото пред съдийското събрание с думите, че в професионалния си път срещала много пречки, но ги преодолявала и казвала какво мисли. Лозан Панов пък приведе другия широко коментиран и споделян аргумент – че балансът между наказателни и граждански съдии в КС е силно нарушен и за конституционен съдия трябва да бъде избран цивилист – т. е. човек, който работи в сферата на гражданските правоотношения.
До драма не доведе и подаденият половин час преди началото на общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС анонимен сигнал за поставено взривно устройство в Съдебната палата. Така и не стана ясно как точно е подаден сигналът, преди да стигне с 20-минутно закъснение до служителите от "Съдебна охрана". Те спряха достъпа на граждани и магистрати до сградата точно преди началото на събранието, оставяйки част от съдиите от ВАС навън. После обаче ги пуснаха и изборът мина гладко. А в петък членът на ВСС Светла Петкова обобщи станалото така: "Нещата си дойдоха на мястото".