След като опита неколкократно да пробие на цена над 1.13 щ. долара, еврото тръгна надолу, за да тества и колко е устойчиво равнището около 1.11 щ. долара. Всъщност, нискодоходната единна европейска валута и спасителното убежище – японската йена, попаднаха под натиск в първия ден на октомври в резултат на подема на световните фондови борси. Което се случи след най-слабото им тримесечие за последните четири години. Еврото бе поразено и от спекулациите, че Европейската централна банка ще разшири програмата си за парични стимули, след като инфлацията в еврозоната неочаквано спадна под нулата.
Все пак едрите валутни играчи не са "отписали" еврото и през седмицата "Ейч Ес Би Си холдингс" стана поредната голяма банка (след "Моргън Стенли", "Бенк ъф Америка" и "Ситигруп"), която прогнозира ръста му спрямо зелените пари. Основанието на банкерите е, че е малко вероятно ЕЦБ да ускори печатането на пари в подкрепа на стопанството на общността и инфлацията. Валутните експерти на "Ейч Ес Би Си" ревизираха предишното си предвиждане от 1.10 на 1.20 щ. долара за едно евро до края на 2016-а. Единната европейска валута се разменяше срещу грубо 1.1150 щ. долара в следобедната търговия на 1 октомври.
Най-големият проблем на еврото засега е липсата на инфлация, за да не кажем напиращата дефлация. Инфлацията в еврозоната най-неочаквано е станала отрицателна през септември, което се случва за първи път за последните шест месеца – обстоятелство, засилващо натиска върху Европейската централна банка да увеличи паричните стимули за стопанството на общността. Потребителските цени в 19-членния блок на еврото са се понижили с 0.1% годишно. Енергийните продукти са поевтинели с цели 8.9% в сравнение с август, докато базовата инфлация, в която не участват храните и енергията, се е запазила непроменена – 0.9% годишно. В Испания потребителските цени през септември са паднали с 1.2% на годишна база – почти двойно над прогнозите на икономистите. И в Германия изненадващо инфлацията е слязла под нулата – потребителските цени през септември са намалели с 0.3% спрямо август и с 0.2% на годишна база.
Въпреки че инфлационният срив е следствие основно от по-евтината енергия, паричните стратези и председателят на ЕЦБ Марио Драги намекнаха, че могат да разширят покупките на активи по провежданата програма в размер на 1.1 трлн. евро, за да не допуснат дефлация. Все пак на пресконференция на 3 септември Драги не изключи вероятността от отрицателни инфлационни равнища през идните месеци, които по-скоро ще са "преходни явления", а не дефлация.
Засега европейските централни банкери смятат, че е прекалено рано да решат дали ще са необходими нови стимули. Още повече, като се имат предвид положителните вести от еврорегиона. Въпреки очакванията на икономистите за спад на доверието в икономическата перспектива на общността през септември индексът, отчитащ настроението на бизнеса и на потребителите, се е повишил до 105.6 пункта срещу 104.1 през август. А това е още един сигнал, че възстановяването на общността може да устои на охлаждането на растежа на развиващите се пазари и особено на Китай.
Челната тройка "победители" на международния валутен пазар през третото тримесечие са най-активно търгуваните валути – японската йена и еврото, придружени от датската крона. Зад успехите на японската парична единица стои статусът й на спасително убежище в кризисни ситуации, каквато през миналото тримесечие се оказа забавеният растеж на Китай, застрашаващ световния стопански подем. По-силната йена обаче подкопава усилията на японския премиер Шиндзо Абе да стимулира хилавия растеж и падащите потребителски цени на страната. Основните печалби на еврото са резултат от изтеглянето на валутните търговци от високорисковите сделки carry trades след девалвацията на юана. (Бел. ред. – Да припомним, че при тях инвеститорите вземат евтини заеми в една валута и влагат получените пари в активи с по-високи доходи на други места по света. Закриването на тези позиции доведоха до покупки на евро, което подкрепи европейските пари.) Валутният отличник на септември е шведската крона (следвана от йената и от новозеландския долар). Тя спечели от безпрецедентните мерки на паричните стратези на "Риксбанк" да спрат вълната от ниска инфлация и на моменти дефлация в страната.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен.През всеки от работните дни от 24 до 30 септември включително валутният оборот надхвърляше 3 млрд. евро (6 млрд. лева). Сделките в щатски долари имаха под 1% дял от купената и продадена валута.