Имаме добра основа за растеж

Петър Андронов - изп. директор на Си Банк

Политически грешки могат да спънат икономиката
Правилата за оценка на активите са жестоки
Добрата подготовка за оценката  на активите ще спести  главоболия
Източниците за капитализиране на банките трябва да са предварително ясни

 

Г-н Андронов, каква е оценката на банковия сектор за развитието на икономиката през тази и следващата година?

– Аз и колегите ми смятаме, че икономиката ни се намира в начална фаза на растеж. Той вече е над 2%, които много хора оценяват като недостатъчни. Уверявам ви обаче, че тези 2% са много по-ценни от ръстовете от порядъка на 6% и повече, на които бяхме свидетели преди кризата.

Защо?

– Защото в голяма степен тези 6% бяха структурно неустойчиви. Те бяха генерирани предимно от кредити и чуждестранни инвестиции в сектора на недвижимите имоти. Сегашните 2% са с много по-здрава основа и са добро начало за един бъдещ устойчив растеж на икономиката. Убедени сме, че ако не се правят големи политически и икономически грешки, съществуват предпоставки през следващите години икономиката ни да ускори растежа си, и то като запази сегашната здрава основа.

И каква е тази здрава основа?

– Производствата за износ са един от няколкото солидни двигателя на растежа. А освен традиционните селскостопански продукти ние изнасяме химически продукти, машини, метали, редица стоки от спомагателни производства към основни индустрии. Фактор за растежа е и секторът за информационни технологии. На нас ни се иска да не се правят резки политически и други движения, които могат да извадят икономиката от тази посока на развитие. Ако тенденциите, които наблюдаваме, се запазят, банките ще са в състояние да подкрепят растежа.

Само че в кредитирането няма ръст. Защо?

– Защото все още не съществува онази сигурност, която позволява по-голяма активност на бизнеса. Сигурност в дългосрочен план отключва икономическата инициатива. Всякакви сенки на несигурност, които се появяват по линия на промените в данъците, по линия на политически сътресения, било по линия дори на оценката качеството на активите, забавят инициативата. Ако нещо може да помогне, това е реформа на съдебната система, която да осигури справедливо и бързо решаване на споровете между стопанските субекти. В момента то не само е несправедливо, но е и бавно. Второто нещо е реформата на публичните разходи – защото те определят ефективността на цялата икономика. Тези две теми трябва да са обект на политическата работа, а останалата среда като цяло е благоприятна за по-висок растеж на икономиката.

През седмицата Асоциацията на банките в България се срещна с управителя и подуправителите на БНБ. В тези разговори една от темите е била подготовката за предстоящата оценка на качеството на банковите активи. Кои са основните предизвикателства, които съпътстват подобна проверка?

– Най-общо казано, предизвикателствата са различни в различните етапи на процедурата по оценка на качеството на активите. При подготовката на оценката те са свързани с правилната настройка на единната методология на Европейската централна банка към спецификите на българския пазар. Другото предизвикателство е свързано с времето, което е нужно на всяка една банка, за да приведе правилата, процедурите и дори активите си в съответствие с изискванията на методологията за оценка на активите.

Вярно ли е това, което твърдят някои одитори – че оценката на качеството на активите се извършва при много по-строги изисквания към банките, отколкото са нормалните надзорни правила?

– Има такъв момент. Самата методика е изградена по много консервативен начин. Говоря за методиката на Европейската централна банка, която задава основната рамка за провеждането на такива проверки. Тя се основава на  възприета от скандинавските страни практика и се хареса на ЕЦБ, когато тя прие да надзирава големите банки от еврозоната и да й бъде прехвърлена отговорността за тези банки. Именно затова създаде консервативна методика, за да поеме банки, чиито активи са оценени по възможно най-консервативния начин. Никой не иска да наследи за надзор банки с проблеми.

Само че българските банки, които са част от големи финансови групи в еврозоната, вече са минали през тази проверка на активите като част от структурата на своите майки. Нали така?

– Това е вярно. Когато бе направена оценката на активите на  банките в еврозоната, кредитните институции в България, които са част от такива европейски структури, също преминаха през тази проверка. Не забравяйте обаче, че българските банки са една малка част от активите на своите чуждестранни майки. По тази причина проверката на активите им бе съобразена с това. Сега проверката, която предстои, ще е много по-фокусирана и ще стига и до най-малките детайли. Другата разлика е, че методологията, която ще бъде приложена у нас, ще се различава в някои свои компоненти от европейската. Защото ще трябва да бъде съобразена с българските реалности. И третата разлика е, че и стрес-тестът, който ще бъде проведен след оценката на качеството на активите у нас, ще бъде също адаптиран към местните условия.

Обсъждахте ли предизвикателствата, свързани с оценката, на срещата с ръководството на БНБ?

– Искахме да се информираме какъв е прогресът в реализацията на стратегията, с която бе избрано това ръководство на Централната банка. Коментирахме как във времето изглежда реализацията на оценката на качеството на активите.

И как изглежда тя?

– Както първоначално бе обявена от БНБ. След избора на консултант, подготовката на методологията и назначаването на оценители от банките ще започне самата оценка, която се очаква да се проведе през първото тримесечие на следващата година.

Създава се впечатление, че в резултат на тази проверка банковият сектор ще трябва да задели немалко допълнителен капитал. Прав ли съм?

– Трудно е да се прогнозира. Аз и преди съм казвал, че колкото по-добра е подготовката за такава оценка, толкова по-малко ще е допълнителният капитал, който тя ще покаже, че трябва да бъде заделен. Не забравяйте, че в банковия сектор има капиталов излишък над изискуемите 13.5%, който макар и неравномерно разпределен, може да бъде използван за покриване на част от потенциалния капиталов недостиг, който би бил установен при оценката на качеството на активите.

Какво точно съдържа тази подготовка?

– Има много елементи в методологията на ЕЦБ, които са съществени при оценката на кредитния риск. Те са насочени предимно към преценяване на бъдещото развитие на кредитополучателя и на бизнеса му и в много по-малка степен държат сметка за обезпеченията по кредита. Докато при нас оценката на обезпечението беше и в някаква степен още е съществена част при оценката на риска. При това положение, ако банките не приведат своята кредитна документация в такъв вид, че тя да съответства  на изискванията на методиката за оценка на активите по отношение на анализа на устойчивостта и на развитието на бизнеса на кредитополучателите, може да се окаже, че точно това ще им донесе допълнителни капиталови санкции. Същото се отнася и за обезпеченията. Ако те не са актуализирани и не са направени от независим оценител по подходяща методика, сега е моментът този недостатък да бъде отстранен. Освен това не бива да се забравя, че оценката ще бъде не само върху кредитите, но и върху методиката и правилата за тяхното предоставяне. Всички тези детайли могат да бъдат огледани от банките и ако се налага – да бъдат направени съответните корекции, за да не се получи така, че заради някакъв формален недостатък при оценката на качеството на активите банката ще бъде натоварена с допълнителен капитал. Затова ние в банките винаги сме казвали, че колкото повече време за подготовка има, толкова по-малко капитал за начисляване ще покаже оценката. Точно затова европейските банки се готвиха дълго за оценката на техните активи. Нещо повече – в хода на тяхната подготовка имаше достатъчно време да помислят откъде и как ще осигурят капитала, който оценката ще покаже, че им е необходим. Някои банки дори увеличиха авансово капитала си преди оценката, защото предварително разполагаха с методиката и знаеха какво ще покаже тя за тях. Ние затова многократно повтаряхме, че не трябва да се хвърляме самоцелно в тази оценка, та да излезем накрая с възможно най-негативния резултат. А напротив – трябва внимателно да се подготвим, за да извлечем само ползите от нея.

Кажете при отделни държави, в които такава проверка вече е проведена, какво бе отражението й върху икономиките им?

– При отделните държави резултатите са различни. Например Ирландия и Словения преминаха през такива оценки и сумите, които излязоха като резултат от тях, бяха доста големи по отношение на брутния им вътрешен продукт. Не бива да забравяме обаче, че в Словения имаше няколко държавни банки в много тежко състояние, а в Ирландия нямаше здрава банка. Но пак казвам, че 120 банки в еврозоната минаха през това упражнение, защото то бе добре подготвено. Независимо че показа капиталов недостиг в 25 банки, имаше време да бъдат взети съответните мерки и после за  нито една банка не се чу, че да е имала проблем. Ако тази внимателна подготовка не бе направена не 25, а два или три пъти по 25, от банките щяха да бъдат оповестени като проблемни.

Когато се прави такава подготовка за такава оценка на активите, държавата или централната банка трябва ли също да предвиди източници за рекапитализация на банките?

– Най-малкото трябва да има план за действие при различни сценарии. Трябва да се обмислят възможните решения за осигуряване на средства, с които да бъде покрит капиталовият еквивалент, който би установила оценката. И тъй като никога такива средства не могат да бъдат осигурени за сметка на един източник, било то пазара или специално създадени за това фондове, това винаги се превръща във въпрос, който трябва да бъде решен заедно от всички власти. Затова в закона за възстановяване и преструктуриране се предвижда създаването на специални планове за всяка една банка. И в тях източниците за капитализацията на банките трябва да са предварително изяснени.

А у нас има ли вече такива планове?

– Законът бе приет през август 2015-а. В момента звеното, отговарящо за преструктурирането, се изгражда институционално в БНБ. През следващите месеци ще бъдат изготвени и самите планове за преструктуриране. Но трябва да се има предвид, че всички тези процедури се правят за първи път както в България, така и в Европа. И времето за работата на екипите на БНБ ще е много кратко. Във всеки случай ние няма да имаме привилегията да разполагаме с шест или седем месеца за набавяне на капитал, която имаха банките в еврозоната.

 

Разговора води Петър Илиев

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст