Ще станем ли пак за резил с избора си на представител в голяма международна институция? На 6 октомври изтича мандатът на четирима генерални адвокати в Съда на ЕС и едно от местата би трябвало да заеме за пръв път българин. Предложихме Атанас Семов – същия, който стана депутат в Яне Яневото РЗС, кандидатира се за президент и щеше да уволнява премиера Бойко Борисов, носейки ябълки и грозде на подсъдимия по делото "Октопод" Алексей Петров.
До избора му се стигна след два поредни вътрешни конкурса, но за да отиде в Люксембург, е нужно общото съгласие на държавите членки. А то идва след становище на 7-членен комитет от утвърдени юристи, популярен като Съвета на мъдреците. Но в медиите беше тиражирана информация, че комитетът не приема Семов, питайки в официално писмо министерствата на правосъдието и на външните работи защо са излъчили кандидат с толкова негативни послания около себе си.
Двата конкурса у нас бяха съпроводени със скандали. В първия трима от членовете на изпитната комисия си направиха отводи след поискана проверка за принадлежност към Държавна сигурност. Във втория конкурс победителят от първия не се включи и спечели Семов. След което правосъдното министерство обяви, че никой от кандидатите не е постигнал отличен резултат и не се откроявал категорично спрямо останалите. Това налагало допълнителни консултации и проверка на Семов от комисията по досиетата.
Междувременно юридическата общност настръхна и стана ясно, че организацията на конкурса е затънала в конфликт на интереси в полза на Семов. У нас това е нормално, но навън понякога стават засечки. Да се готви Ирина Бокова, предложена от България за шефския пост в ООН.
