Делата за подкуп се провалят, защото държавната администрация трудно разпознава корупционните рискове сред чиновниците, а контролните й органи са безхаберни. Това е изводът от съвместния проект на прокуратурата с неправителствената организация "Програма за развитие на съдебната система", озаглавен "Гражданско наблюдение върху ефективността на прокуратурата да разследва корупционни престъпления". По време на работата по проекта е установено, че граждани масово подават сигнали, но постфактум – чак след като парите са дадени. Това е основната пречка за доказване на престъплението, сочат експертите.
Проучването е извършено на базата на приключени дела за корупция, намиращи се в апелативните прокуратури. Анализирани са разследвания, завършени през 2012-2013 г., които не са стигнали до съда. Целта на анализа е да се изследват причините за провала им. Проучени са общо 134 дела и преписки за корупция. Изводът от тях е, че гражданите са най-активни и пращат най-много сигнали. Те са адресирани предимно до главния прокурор или до касационната прокуратура, което според анализаторите е знак за липса на доверие към полицията и към районните прокурори. Най-често проблем при разследванията на сигналите е, че авторите им не са лично засегнати, а предават информация, която са чули за свои познати, или пък предполагат, че се е случило. Масово подателите на сигнали не разбират, че прокурорът е длъжен да провери всички факти, а не директно да обвинява обекта на сигнала. В тези информации обикновено няма и никакви доказателства за корупционна дейност.
Проучването е установило и слабости, допускани от самите прокуратури – лошо взаимодействие помежду им, липса на подробно описани мотиви, необяснима практика защо при недоказаност на подкупа разследването не се е водело по друго престъпление, неинформиране на пострадалите, липса на служебен контрол върху крайните актове на прокурорите, противоречива практика при маловажните случаи на подкуп.