Срещата между руския президент Владимир Путин и американския му колега Барак Обама на територията на централата на ООН в Ню Йорк не донесе сензации. За сметка на това два дни след нея руската авиация започна военни удари срещу противниците на режима на Башар Асад в Сирия.
След разговора между двамата лидери държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че Путин и Обама са доближили позициите си за ситуацията в Сирия – по отношение на необходимостта от унищожаването на групировката "Ислямска държава" и "контролируемия процес на предаване на властта". Като "удивително открита" определи срещата наблюдателят на телевизия Ен Би Си Алекс Джонсън, а самият Путин я характеризира като "конструктивна". Диалогът между Русия и САЩ за Сирия ще продължи в "най-кратък срок", обеща и прессекретарят на Путин Дмитрий Песков.
Затова, когато дойде съобщението за руските въздушни удари в Сирия, бе логично да се предположи, че те са следствие от разговора в Ню Йорк. Както е известно,и Русия, и САЩ са еднакво убедени, че "Ислямска държава" трябва да бъде унищожена, но се различават в отношението си към режима на Башар Асад. Въпреки различията обаче много експерти отбелязват, че позициите на САЩ по този въпрос омекват – вече не се поставя въпросът за незабавното отстраняване на сирийския президент, нито се дават конкретни срокове. А и още през 2014-а американският Конгрес прекрати действието на резолюцията за доставяне на оръжие на сирийската опозиция. Ударите на водената от САЩ коалиция пък така и не постигат целите си. Въпреки интензивните бомбардировки "Ислямска държава" задържа завзетите територии, а в някои направления дори настъпва. И докато конфликтът в Сирия е в патова ситуация, потокът от бежанци към Европа става все по-силен и придобива характера на бедствие. Това кара все повече европейски лидери да приемат, че за разрешаването му е допустимо сътрудничество с Русия и дори с Асад. Френският президент Франсоа Оланд каза пред журналисти, че е "необходимо обединението на всички сили" в борбата срещу джихадистите. Още по-показателно е, че буквално ден преди срещата на Обама и Путин в Ню Йорк Франция нанесе първите си въздушни удари срещу "Ислямска държава". Можем само да се запитаме – дали френският президент не е очаквал нещо конкретно от разговора между двамата световни лидери и дали не е поискал да го изпревари, демонстрирайки активност в Сирия? Два дни по-късно външният министър Лоран Фабиус заяви, че всички удрят по "Ислямска държава", включително и Асад, само не и руснаците. "Ако Русия е срещу терористите, не е необичайно да започне да нанася удари по тях", посочи той.
И Русия удари. Голямата изненада обаче беше, че най-напред удари не по позициите на джихадистите, а по тези на умерената сирийска опозиция. Първите съобщения за руската военна намеса гласяха, че са извършени бомбардировки в районите на Хомс и Хама – места, където няма присъствие на "Ислямска държава", но където имат позиции бойците на подпомаганата от САЩ Свободна сирийска армия. Появиха се и информации, че са били атакувани цивилни – без, разбира се, да може да се докаже дали това е дело на руската или сирийската авиация. Руският външен министър Сергей Лавров ги опроверга, повтаряйки познатата вече "песен", че страната помага на сирийското правителство в борбата му срещу "Ислямска държава" и "другите терористични организации", но без да конкретизира кои.
Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър нарече действията на руската авиация контрапродуктивни и ги сравни с "наливане на масло в огъня". Междувременно Лавров и Кери се срещнаха и определиха като най-важната задача в момента координацията на въздушните удари на Русия и на САЩ – "За да избегнем сблъсък помежду си", по думите на Кери.
Само че за каква координация иде реч, след като руските военновъздушни сили удрят по подкрепяните от Вашингтон групировки? И какво всъщност се е решило на "удивително откритата" и "конструктивна" среща между Путин и Обама? Възможно е, естествено, последните руски действия да не са били предвидени в разговора на двамата, но последователността на събитията и силното активизиране на руско-американските контакти по-скоро говорят за обратното.
И така – дали Обама се отказа от Сирия и реши да я даде на Путин? Трудно е да се каже, но досегашната американска тактика в Сирия определено не дава плодове. Оттук нататък възможностите за разрешаване на конфликта са две – или САЩ и западните съюзници да се решат на пълномащабна намеса, или някой друг да свърши мръсната работа. Ако за нещо обаче можем да сме сигурни, то е, че Барак Обама няма желание да върне американските войници в региона, от който тържествено ги изтегли през 2011 година. Освен че това ще е удар по политическия му авторитет, то ще струва и много пари. А най-важното е, че САЩ ще трябва да се откажат от прокламирания "завой" към Източна Азия, което при нарастващите амбиции и военна мощ на Китай едва ли могат да си позволят.
Вярно е, че и Путин не смята да изпраща сухопътни сили, но съвместните действия на неговата авиация, сирийската армия, "Хизбула" и вероятно на иранските части, за който "Ройтерс" съобщи, току-виж свършили работа. Проблемът за Москва е, че запазването на влиянието й в тази част на света ще й струва много в чисто материален аспект, и то когато се намира в рецесия и с наложени санкции заради подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна.
Интересното е, че руските удари в Сирия съвпадат с най-голямото затишие в украинския конфликт от началото му досега. Дали има връзка между двете, можем само да гадаем.
