Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство от 2/3 – това е едно от предложенията за промяна в конституцията, които депутатите от Български демократичен център (БДЦ) внесоха в петък (2 октомври) в деловодството на Народното събрание. Другото е министърът на правосъдието вече да не председателства заседанията на ВСС.
Както е известно, Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, 11 от които се избират от съдебната власт, 11 – от парламента, а главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС влизат по право. Министърът на правосъдието присъства на заседанията и може да ги ръководи, но не гласува при приемането на решенията. Целият проблем е, че при планираното разделяне на ВСС на две колегии – за съдии и прокурори, няма как 11-те човека от парламентарната квота да бъдат разпределени така, че да се осигури превес на представителите на съдебната власт при гласуването на кадровите решения.
Радикалното решение е да се намали бройката на членовете, излъчени от парламента. Но за да стане това, е необходима промяна в конституцията и съответно свикването на Велико народно събрание, което днес изглежда невъзможно. Затова се мисли за друг вариант, който да ограничи политическите зависимости, които проникват във ВСС заедно с членовете от парламентарната квота. Един от тях е парламентът да избира "своите" 11 души именно с квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Идеята не е нова, но досега никога не се е стигало до гласуването й. Просто тя не се приема еднозначно – според някои мнения необходимостта от събиране на 2/3 мнозинство може да доведе до нови задкулисни договорки между парламентарно представените партии. Или пък да изпокара политиците дотам, че нито един от кандидатите да не събере нужните гласове.
Все пак шансовете изборът с квалифицирано мнозинство да бъде възприет от парламента нарастват с очакваната подкрепа от Венецианската комисия, чиито представители гостуваха в София в началото на септември.
Внесените в петък предложения от БДЦ за "промени в промените" на конституцията всъщност са втори поред. Преди около седмица Реформаторският блок отново се върна към явното гласуване във ВСС и възможността съдилищата да сезират Конституционния съд. Това бяха две от първоначалните им предложения, които отпаднаха по пътя към "историческия компромис" между политическите партии за реформата в основния закон.
