Ограничаване на достъпа до правосъдие от последна инстанция.
По-високи разходи за гражданите.
"Вътрешноведомствена" тълкувателна дейност със спорно съответствие с конституцията.
Съмнителна ефективност на електронното призоваване и връчване на книжа.
И лавина от нови дела срещу държавата в европейските съдилища… Всичко това, според юристи, са напълно възможни последици от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), предложени от депутати на Реформаторския блок. Ако те все пак бъдат приети в този си вид.
Проектът за изменение в закона бе внесен в Народното събрание на 24 септември от неколцина депутати на РБ – основно членове на Движение "България на гражданите". Отделно в публичното пространство се появиха публикации, които уточниха, че авторството на проекта за промени принадлежи на "творчески колектив" от мастити юристи, сред които проф. Кино Лазаров, заместник-председателят на ВАС Боян Магдалинчев и няколко адвокати: проф. Иван Тодоров, Цветослав Митев, Николай Лазаров и Мария Дерелиева. Твърди се и че проектът е обсъждан с широк кръг практикуващи юристи и научни работници.
Но документът предизвика бурни дискусии сред юридическата гилдия още с появата си. И се оказа, че сред безспорно добрите му попадения има и немалко подводни ями, които будят опасения – част от тях съвършено основателни. Ще се спрем само на някои от тях.
Един от основните мотиви да бъде подготвен и внесен за обсъждане проектът е ясно изписан още в началото: да се разтовари Върховният административен съд от дела. Проектът предлага няколко мерки за това.
Първата безспорно е добра и трябва да бъде подкрепена: промяна на подсъдността по множество административни дела, по които ВАС сега е първа инстанция. Само че тези дела във ВАС са в пъти по-малко от касационните – т.е. делата, по които върховният съд е последна инстанция. И точно срещу тях проектът вади "голямата брадва".
Предлага се първо да се ограничи изначално правото на обжалване пред Върховния административен съд по някои видове дела – например за данъчните, които са едни от най-многобройните в момента. Слага се "цедка" и се въвежда недопустимост за оспорването на ревизионните актове пред ВАС, ако те са на стойност под 5000 лв. за граждани и под 25 000 лв. за юридически лица. Така делата на практика ще се гледат само в един, местен административен съд, чието решение ще е окончателно.
Очевиден е стремежът на вносителите да се копира моделът с необжалваемостта, какъвто вече бе заложен в ГПК. Въпросът обаче е в това дали е взета предвид основната разлика в естеството на споровете, които разглеждат двете съдилища. В административните дела гражданите спорят не с бившата си съпруга, а с държавата. Тя има властта и възможностите да използва принуда, отношенията са изначално неравнопоставени и спорът не е за интерес, а за право. Затова за много юристи въвеждането на необжалваемост на актове в държава, която не може да гарантира нито професионалния капацитет на администрацията си, нито безпристрастността на съдиите си, би било, меко казано, проблематично.
Освен това вносителите на проекта така и не дават обяснение кой и как избра точно сумата 5000 лв., под която няма да се допуска обжалване – това е годишният доход на немалко работещи българи. Това изключва възражение например срещу ревизионен акт за погасени по давност здравни вноски, каквито случаи в момента има десетки. И оставя без отговор въпроса на какво основание се дава възможност само на тези, които укриват милиони от данъци, да се жалят пред касационна инстанция, докато за редовите граждани такава "екстра" не е предвидена. И кой определи, че нарушаването на техните права от държавните органи, а и от долустоящите съдебни инстанции, е "по-маловажно" и следователно – допустимо от закона?
Със "застопоряването" на данъчните дела към първоинстанционните съдилища възниква и възможността във всеки съдебен район законът да бъде тълкуван различно, а бързото и ефективно уеднаквяване на съдебната практика по тези спорове, които вече няма да достигат до ВАС, да се превърне в проблем. Не е тайна, че данъчните дела са едни от най-сложните и обемни спорове, които изискват и директно прилагане на европейски норми. Все по-често налагат и изпращането на преюдициални въпроси пред съда на ЕС. А това е "висш пилотаж", на който са способни все още малцина, материята е сложна и спорна дори за върховните магистрати, за които поне се предполага, че са най-добрите сред колегите си.
Основателни опасения будят и новите и по-високи такси, които се предлагат в проекта. Всъщност досегашните прости такси в първата инстанция (10 лв. за граждани и 50 лв. за фирми) се запазват. Цената на касационното обжалване обаче скача драстично. Според предложения текст касационният жалбоподател, сиреч "Гражданинът Х", трябва да внесе предварително държавна такса от 250 лв., ако иска изобщо делото му да влезе в съда. А за организациите и държавните органи тази такса е 5000 лева. Отделно, след края на делото, съдът ще разпорежда "виновната" страна да плати още 2% върху "материалния интерес" – ако има такъв. По данъчни дела и при оспорването на обществени поръчки например таксата скача дори до 4% върху стойността, записана в акта или стойността на поръчката.
Оскъпяването на производството обаче съвсем няма да приключи до таксите. Защото освен всичко друго "Гражданинът Х" вече няма да може да мине без адвокат. А на него ще трябва да му плати за защитата, при това предварително. Защо ли? Защото оспорването на административните актове без участие на адвокат занапред би било невъзможно. По две причини: първо, защото проектът въвежда изискването всички доказателства и доказателствени искания да бъдат правени само и единствено пред първата инстанция. Дори когато тя няма да е съдебна – т.е. когато оспорването още не е стигнало в съда, а върви пред друг административен орган. А ако гражданинът няма юридическо образование и не спази това ново условие, битката за него ще е загубена още преди да е стигнала до вратата на съда. Освен това жалби до касационната инстанция, които не са подписани от адвокат, просто няма да бъдат допускани.
От мотивите на авторите става ясно, че с всичките тези нововъведения на практика те целят с един куршум да ударят цели три заека: хем ще "дисциплинират" гражданите и ще ги научат по-рядко да се жалват от безчинствата на администрацията, хем ще се вдигнат постъпленията от такси в съдебния бюджет и така ще се пооблекчи държавната хазна от задължението да издържа съдебната си власт. А "пътьом" ще се "разтовари" от дела и Върховният административен съд. Така административното правораздаване ще стане по-бързо, а ВАС ще може да се съсредоточи в основната си дейност – осигуряването на точното и еднакво прилагане на законите.
Няма да задълбаваме в споровете доколко "разтоварването" на който и да било съд изобщо може да бъде легитимна цел за изменение на такъв важен процесуален закон като АПК. Още повече че съдилищата съществуват заради гражданите, а не обратното. А е и доста спорно доколко е нужно подобно "забързване", след като България е на едно от първите три места в целия ЕС по бързина на административното съдопроизводство. И както самият председател на ВАС Георги Колев признава, едно административно дело у нас приключва средно за около 300 дни, докато например във Франция – за 600.
Дали проектът е годен в крайна сметка ще решат депутатите. Обсъждането му в Народното събрание предстои тепърва и е възможно много от тези текстове да претърпят корекции, при това съществени. Шансовете да минат промените обаче са големи. Първо, защото зад предложенията стоят имената на заместник-председателя на ВАС Боян Магдалинчев, на известни професори и… на силни адвокатски кантори. Освен това за финансовия министър ще звучи като песен обещанието, че така ще се облажи и хазната. Най-малкото, защото като се ограничи обжалването, фискът ще понамали и разноските, които плаща по загубени съдебни дела, лихвите за неправомерно отказан данъчен кредит или обезщетенията за вреди.
Най-важната причина, поради която промените вероятно ще получат мощно депутатско рамо, обаче е, че всяко управление мечтае контролът върху безчинствата на администрацията му да бъде сведен до минимум, а ако може – изобщо да го няма. И това, в чиито ръце в момента е държавата, очевидно не прави изключение…
Впрочем, тук е мястото да цитираме д-р Мартин Шнел – върховен съдия от Германия: "Административното правораздаване служи за защита на индивида срещу незаконосъобразните действия на държавата". Тази мисъл е написана в сайта на Върховния административен съд. Заедно с още множество публикации на наши и чужди юридически светила, които един след друг очертават основната мисия на административното правосъдие: да брани обикновените хора от безобразията на властта.
Така че основният въпрос, на който ще трябва да отговорят не само вносителите на проекта от Реформаторския блок, а и всички депутати, е: в чие име ще се правят реформите в АПК? В името на народа или в името на властта, включително и съдебната. Защото ако е последното, това просто няма да е реформа…
Числата никога не лъжат
Попаднахме на една твърде интересна статистика отпреди създаването на системата на административните съдилища у нас. През 1996 г., когато административните дела още се гледаха като първа инстанция в окръжните съдилища, във ВАС са работили общо 26 съдии. А средната годишна натовареност на съдия от този съд е била 344 дела.
Тези времена отдавна са отминали. Сега във ВАС работят 86 съдии, според доклада на Георги Колев, внесен в началото на годината в Народното събрание. Пак според този доклад през миналата година във ВАС на производство е имало общо 20 930 дела, които са чувствително по-малко като бройка в сравнение с предишните години. Като се направи сметката, излиза, че на всеки от съдиите във ВАС се падат за разглеждане средно по около 250 дела годишно – т.е. към 20 на месец. "Редовите" административни съдилища отчитат по 17 дела на човек средно за страната, а в Административен съд София-град разглеждат дори повече дела, отколкото колегите им във ВАС: по 28 на месец. Това, което трябва да се подчертае обаче, е, че въпреки огромното количество работа административните съдилища в България са в челната тройка в Европа по бързина на решаване на делата – това се вижда ясно от информационното табло на ЕС, публикувано в началото на тази година. Така че да се говори за ускоряване на процеса просто няма никакъв смисъл.
Във ВКС според отчета за 2014 г. най-слабо са били натоварени наказателните съдии, но пък всеки от съдиите в търговското и гражданското отделения е разгледал и решил повече от 180 дела годишно, т.е. средно по около 15 на месец. В апелативните съдилища бройката варира между 5 и 10 дела месечно на човек. В окръжните натовареността се изчислява в между 6 и 13 дела на човек, но в СГС също е по-висока от тази във ВАС – почти пълни 27 дела. Най-зле е ситуацията в районните съдилища, където натовареността е по 34 дела на човек на месец, като в Софийския районен съд се стига до рекорда 62 дела на съдия месечно – т.е. трябва да се разглеждат и решават по две на ден.
