Страхът гони инвеститорите

СилистраСвилоза

Присъствието на чуждестранни инвеститори на борсата е показател за нивото й на развитие и за състоянието й. Преди 2010-а интересът към капиталовия пазар у нас беше много по-голям. След това постепенно започнаха да се  изтеглят инвестиционни фондове и  индивидуални играчи. Днес  тези, които не са се усъмнили в ефективността  на тази своя инвестиция, вече не са много…

Все пак въпреки опасенията все още има чуждестранни инвеститори, които намират основание да са тук и да държат  акции от български публични компании. Вярно е, че няма опашка от желаещи и чакащи борсови играчи, но и не са се отказали съвсем от България като място за инвестиции.  Първото нещо, което всеки търси, е ликвидността – лесно да купиш или да продадеш акции. А у нас това невинаги е така… Сега страховете са повече, отколкото алчността, която водеше инвеститорите преди кризата. А те са свързани с ниската ликвидност, с липсата на новини около дружествата и акциите им, както и с минималния интерес от страна на местните и чуждестранните институционални инвеститори към "БФБ-София". Дребните играчи пък все по-рядко заделят средства за борсова търговия.

По-рано спекулантите, които търсеха бързи и лесни печалби, дойдоха взеха, каквото можаха и отлетяха. Стратегическите инвеститори, които откриха своя диамант, още са тук. Но не се знае още колко… Присъствието им тук не може да се приема за нещо случило се веднъж и завинаги. Ако не полагаме достатъчно грижи за тях, може и те да си тръгнат. Атрактивни места за печалби по света има колкото щеш. А най-съществените  проблеми, които бизнесът от години поставя, като липса на правна сигурност и работеща съдебна система, огромен сив сектор, корупция и непрекъснати законови промени, все още ги има.

Силно е намалял делът на акциите, собственост на чуждестранни лица, показва проучване на в."БАНКЕРЪ". Това вижда  всеки, който е близо до капиталовия пазар. А случващото се понижава цените на публичните дружества, съответно и пазарната им капитализация.

Извън групата от 18 фирми на "БФБ-София", учредени с гръцки капитали, за които в."БАНКЕРЪ" писа подробно в своя брой 28 от тази година, имената на инвеститори от чужбина се виждат в още 21 компании. А това е доста рехаво присъствие на фона на регистрираните и допуснати до търговия на пазарите на БФБ-София общо 438 емисии  от акции и облигации. От друга страна, всички те са от големите и работещи компании, поне засега. Някои от тях са и в състава на  борсовите индекси, които оценяват инвестиционната активност на борсата. Чешка фирма – ЧЕЗ, контролира по 67% в дружествата "ЧЕЗ Разпределение България" и "ЧЕЗ Електро България", които снабдяват и разпределят ел.енергия за Северозападна България, както и София. Единственият производител на избелена целулоза – "Свилоза" в Свищов, е собственост на американската A. R. U. S. Ltd., която притежава 80.67% от капитала.

Чуждестранни инвеститори (фирми или индивидуални играчи) има в компании от различни сектори – производство, услуги, финанси, недвижими имоти… Има и големи международни компании, които са се установили у нас и развиват българските си предприятия, които работят предимно за износ. Не във всички има изявен мажоритарен собственик, но фирмите, които имат акции в тях, работят съвместно.

В шуменската фирма "Алкомет" АД, което произвежда изделия от алуминий и алуминиеви сплави, има един мажоритарен собственик – "Алуметал" АД – София (с дял от 73.25% от капитала), който се контролира от Ferroal Limited с регистрация в Насау, Бахама. Турската FAF Metal Sanayii VE Ticaret AS притежава 16.86% от книжата с право на глас. Никой от членовете на мениджмънта не притежават акции на дружеството. Това не им пречи да работят добре, както показват и отчетените печалби.

"Велде България" е новото име на "Лесопласт" АД. То е специализирано в производство на шперплат и дървесно-влакнести плочи. Австрийската група "Велде" е сред лидерите в бранша. В момента тя уедрява всичките си заводи, а очакванията са новото име да направи троянския завод и продуктите му по-разпознаваеми и да им отвори нови ниши в пазара. Мажоритарният акционер  държи 76.67%, а другият голям акционер е "Делтаууд" от Кипър, с дял от 18.279% от книжата. Фирмата има заводи и в Сърбия, и в Румъния, които снабдяват фабриката в Троян със суровини.

"Корадо-България" АД е собственост на чешката "Корадо Груп" (с дял от 98.2% от капитала). Тя е сред петте водещи производители на стоманени радиатори в Европа. Българската фирма издаде нова емисия акции и използва акумулираните парични средства за увеличаване на производствения капацитет и за разширяване на продуктовата гама на завода си в Стражица.

Може да се очаква, че парите ще се върнат на борсата едва когато се подобри прозрачността и компаниите започнат да подават повече информация за състоянието и перспективите пред тях. Големият негативен пример е "Булгартабак холдинг". Мажоритарният акционер "БТ Инвест" Гмбх смени няколко пъти собствениците си в последните месеци, но все още не е ясно кои са те. Дружеството е регистрирано в австрийската столица Виена, но публична тайна е,  че зад него стоят видни публични личности. Все още няма и търгово предложение към дребните акционери. Италианският предприемач Едуардо Миролио, който в момента държи малко над 7% от капитала, многократно изразява  недоволството си от случващото се на капиталовия пазар у нас. Докато вложенията му в текстилния бранш и винопроизводството се развиват и разширяват, единствено  инвестицията в тютюневия холдинг му създава проблеми.

Сред основните причини за изчезването на чуждестранни инвеститори е липсата на нови компании. Има обаче все още инвеститори, които следят случващото се у нас и чакат положителни сигнали. Заедно с това голямо количество пари дремят в депозити на частни лица, тъй като  не намират подходяща алтернатива. А повече активност може да се очаква едва при появата на разнообразни продукти на пазара като ETF, опции, фючърси и други. Липсва и достатъчно информация за компаниите. Регистрите на фондовата борса и Комисията за финансов надзор са пълни с неточности за мениджмънта и акционерите. Освен това ясно е, че не можем да очакваме интерес от инвеститорите от чужбина, преди те да видят, че местните играчи са повярвали в пазара и са се върнали.  

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст