Със стъпки напред и назад, като в тангото, вървят преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между Европейския съюз и САЩ. Тъкмо нещо се приеме за договорено и се отприщва вълна от съпротива, която налага да се правят нови промени. Последното, върху което са се съсредоточили противниците и привържениците на споразумението, е механизмът за разрешаване на споровете между инвеститори и държави (Investor-state dispute settlement). В разглеждания досега вариант той даваше право на частни компании да съдят отделни страни за нанесени щети от промени в законодателството – например национализация на инвестицията, налагане на непазарни регулации или мораториуми. Основните страхове бяха, че по този начин фирмите ще получат изключителни права, с които лесно биха могли да злоупотребяват, за да извлекат печалба. Освен това арбитражният съд, ангажиран с такива спорове, нямаше да е подвластен на националните правила – предвиждаше се негови членове да са специално наети адвокати, което пък поставя въпроса за лобитата и корупцията.
Под силния обществен натиск Европейската комисия промени вижданията си по тази тема и реши да предложи на американските си партньори нов начин за решаване на споровете. Идеята на еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом е да се създаде двуинстанционна система от специални съдилища, даваща възможност за обжалване, каквато нямаше при арбитражите. Съдиите пък ще бъдат избирани публично, по подобие на изборите в постоянните международни трибунали и апелативния орган в Световната търговска организация. Изслушванията ще са открити и ще има обществен достъп до всички заседания и документи по делата, така че да отпаднат притесненията за скрити договорки. От Еврокомисията обявиха също така, че ще бъде точно определено кога инвеститорите ще имат право да заведат дело в този съд – при доказано наличие на целенасочена дискриминация, принудително отчуждаване без обезщетение или отказ на правосъдие. И накрая – aко съдилищата покажат ефективна работа, ще може да се обособят като постоянна институция и да разрешават спорове по всички двустранни споразумения, сключени от Европейския съюз или отделни негови членове.
Всички тези идеи предстои да бъдат обсъдени със Съвета на ЕС и Европарламента и чак след като получат одобрение (ако това въобще се случи), ще се представят и на преговорните екипи. Отсега обаче е ясно, че пак ще има недоволни, макар по същество арбитражите да са извадени от играта. От организацията STOP TTIP (Спри ТТИП), събрала близо 3 млн. подписа срещу споразумението за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, са на мнение, че предложенията на Малмстрьом не решават най-големия проблем – това, че механизмът дава предимство на чуждестранните инвеститори пред компаниите от същата държава, които няма да могат да сезират въпросните съдилища. Според противниците на ТТИП не е ясно и с какви законови норми ще бъдат регулирани специалните съдебни процеси.
Разбира се, по-важното в случая е каква ще е реакцията на Съединените щати. Очаква се позицията им по новия механизъм за решаване на инвестиционните спорове да бъде заявена през ноември, когато започва 11-ият кръг от преговорите. Но към момента няма никакви сигнали, че предложената от Сесилия Малмстрьом реформа ще бъде приета безусловно.
Все по-сериозен става и проблемът с почти секретните заседания на преговорните екипи. Както е известно, достъпът до преговорните документи е силно ограничен и дори евродепутатите не разполагат с цялата информация по процеса, а могат да се запознаят с нея в определена за целта читалня, и то без да правят копия, снимки или да преписват данните. По този повод френският държавен секретар Матиас Фекл заяви, че страната му може да се обяви за прекратяване на преговорите, ако те продължат да се водят на тъмно. В интервю за френския всекидневник Sud-Ouest политикът определи липсата на прозрачност в дискусиите като проблем за демокрацията. По думите му САЩ трябва да покажат реципрочност, тъй като американските сенатори и конгресмени имат достъп до много по-голяма част от документите, отколкото европейските народни представители. "Европа предложи много компромиси във всички области и в замяна не получи сериозни предложения от американците. Нито за достъп до публичните им пазари, нито до земеделските и хранителните, които остават затворени. Ако нещата не се променят, това ще означава, че няма воля за гарантиране на взаимноизгоден преговорен процес. Франция проучва всички възможности, включително и напускане на преговорите", подчерта Фекл.