Днес се навършват три години от конституирането на сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Когато се оценяват ефективността и публичният образ на един орган, са важни както действията, които извършва, така и тези, които не е извършил, а и как ги е извършил. Ние може да сме провели 100 избора на административни ръководители, но ако в два от тях сме демонстрирали двоен стандарт, липса на ясни мотиви или изобщо на мотиви, това остава и се забелязва много повече, коментира пред БНР работата на ВСС за последните три години един от неговите членове – Калин Калпакчиев.
Като примери за избор на висши магистрати, от които изпитва срам и неудобство, той посочи гласуването за председател на Софийския апелативен съд и на Бургаския административен съд.
Скрити зад тайното гласуване, много често мнозинствата не са ясни. Има случаи, в които по една или друга изпусната реплика на представителите на мнозинствата става ясно какви са очертаващите се тенденции. Но е факт, че резултатите от гласуванията не са логични или са трудно обясними и за мен това е по-важното, коментира Калпакчиев.
Членът на ВСС коментира и конституционните промени:
Важно е да фокусираме дискусията върху това, което е най-важно, което е най-съществено. А според мен това е какви ще са правомощията на двете колегии и на пленума. Много е важно двете колегии да запазят приоритет върху всички кадрови и дисциплинарни правомощия и какъв ще е съставът на съдийската и прокурорската колегия. Това за мен е най-важният въпрос.
Калин Калпакчиев смята, че с конституционните промени трябва да се даде право на общите събрания на двете върховни съдилища да номинират кандидати за председатели, между които ВСС да прави избор, който да предлага на президента.
