Турският президент Реджеп Ердоган предупреди Русия, че страната му може да спре да купува природния й газ, както и да се откаже от изграждането на атомна електроцентрала по неин проект. Заплахата му дойде, след като на 6 октомври призова Москва да не си разваля отношенията с Анкара, тъй като ще загуби много. Поводът за ескалацията на напрежението между двете държави бе намесата на Русия в сирийската криза в подкрепа на Башар Асад, когото Ердоган смята за свой враг. При това нейни самолети навлязоха и във въздушното пространство на Турция.
През последните години отношенията между Москва и Анкара търпят небивал разцвет. Лидерите на двете страни често се срещат, в ход са преговори за големи съвместни проекти. Последното гостуване на Ердоган в руската столица бе на 23 септември, точно една седмица преди началото на руските въздушни удари в Сирия, а поводът бе откриването на най-голямата джамия в Европа.
Руската намеса на практика сложи край на усилията на Турция да контролира ситуацията в региона. Без да я обявява официално, Анкара на практика е установила зона, забранена за полети по границата си със Сирия още от 2012 г., когато неин разузнавателен самолет бе свален от сирийската противовъздушна система. Тогава Турция оповести, че занапред ще прихваща всеки сирийски самолет, летящ близо до границите й, и оттогава не е променяла позициите си.
Най-големият печеливш от тези едностранно наложени правила бяха подкрепяните от Анкара ислямистки групи, борещи се с режима на Башар Асад, тъй като разполагаха с въздушно прикритие за операциите си. Сега обаче нещата се промениха – руските самолети не само че летят близо до границата, но и от време на време я преминават. Което на практика означава, че с въздушното прикритие на приятелските групировки е приключено и дори нещо повече – вероятно и те фигурират сред мишените на руската авиация.
Намерението на Турция да създаде дълга 100 км и широка 30 км зона за сигурност южно от границата й със Сирия също изгуби смисъл след руската намеса. Най-важното условие за създаването на такава зона бе да не се позволява на сирийската авиация да навлиза в нея, ако е необходимо и с употребата на сила. Но руските полети в района показаха на Анкара, че трябва да забрави за желанието си. В интерес на истината, поне публично Реджеп Ердоган не се е отказал от зоната. При посещението си в Брюксел той отново я спомена във връзка с бежанската вълна, заляла Европа. Всъщност проблемът с бежанците е един от сериозните аргументи в полза на зоната, защото Турция е сред държавите, пострадали най-тежко от притока на хора, бягащи от конфликта.
Турските планове за нея имаха и още една цел – предотвратяване на риска сирийските кюрди да овладеят границата. В действителност цялото поведение на Анкара покрай сирийската драма е концентрирано около кюрдския въпрос. За отбелязване е, че даже когато тя обяви, че се включва в акциите на антиджихадистката коалиция, нейната авиация атакува кюрдите. Следователно кюрдският въпрос може да се приеме като определящ политиката на Турция, включително и отношенията й с другите страни.
В досегашния ход на войната в Сирия кюрдите и подчинените на Дамаск военни не воюват помежду си. Изглежда, че президентът Асад няма нито сили, нито желание точно сега да отделя ресурс срещу потенциалните сепаратисти. Поведението на Русия спрямо тях също е изключително предпазливо. Москва по никакъв повод не споменава сирийските кюрди, сякаш те изобщо не съществуват. Безспорно Путин е наясно, че кюрдският въпрос е вододелът, от който зависи запазването на добрите отношения с Турция, и засега се пази да не го прекрачи.
