Малко полезна информация за свършеното от синдиците на Корпоративна банка през седемте месеца, откакто са поели управлението й, може да се намери в публичното пространство. Става дума за официална информация, която може да е от полза за кредиторите на банката. А тях ги интересува най-вече какви пари има в сметките на синдиците и кога ще бъде направена първата частична сметка за разпределение на тези средства между кредиторите. С други думи, кога те ще могат да получат поне част от парите, които им дължи КТБ. На тези два най-важни въпроса няма отговори. А именно те биха показали каква е ефективността от работата на синдиците. Впрочем – за да бъдем абсолютно точни – има един кредитор, който разполага с цялата важна информация – това е Фондът за гарантиране на влоговете, който одобрява всички действия на синдиците, както и месечните бюджети, в които се определят разходите по несъстоятелността. Фондът обаче не намира за нужно, пък и не е длъжен по закон, да сподели с останалите кредитори информацията, с която разполага за хода на процедурите по осребряването на имуществото.
Какво знаем със сигурност до момента? От седмичните отчети на синдиците, публикувани на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете, се вижда, че от началото на април до края на септември те са събрали в сметката на КТБ общо около 52 млн. лева. Много или малко е това? Както вече споменахме, трудно може да се прави преценка за т. нар. ефективност от дейността на синдиците, тъй като липсват ключови данни за броя и видовете дела по охрана на масата на несъстоятелността, които те са завели. Такива най-общи сведения даде преди седмица в отговор на депутатско питане министърът на финансите Владислав Горанов. По думите му за момента са атакувани 156 изявления за прихващане, чийто материален интерес възлиза на 185 817 433 лева. Всички оспорени прихващания са предмет на общо 25 висящи искови производства в Софийския градски съд.
Съдебните производства са в сравнително начален етап. По някои от делата са връчени отговорите на исковите молби и в срока по ГПК са подадени допълнителни искови молби от синдика на банката, а по други искове тези процесуални действия предстоят.
По две от делата са получени призовки за първо съдебно заседание по тях. Тук важният момент е, че финансовият ефект от тези дела за отмяна на исканията за прихващания е доста неясен във времето. Първо, защото докато се стигне до решение, в най-добрия случай ще мине поне една година. И, второ, защото окончателните присъди може и да не са в полза на банката. При втория случай тя не само ще загуби възможността да получи пари, но и ще трябва да плати разноските по загубените дела. Освен това прави впечатление и сумата, за която се водят тези дела – 185 817 433 лева. А при обявяването на банката в несъстоятелност се говореше, че са извършени прихващания за 850 млн. лева. Какво става с прихващанията за останалите 685 млн. лв. – се пита в случая? Те ще бъдат ли атакувани, или не? И ако не, защо?
По-важно за попълването на масата на несъстоятелността е какви мерки са предприети срещу нередовните длъжници на КТБ. Според информацията, дадена от Владислав Горанов на народните представители, синдиците на банката са завели дела за обявяване в несъстоятелност на длъжници, които имат да връщат на кредитната институция общо 2 894 924 620 лева. Отделно от това, по процедурата за бързо изпълнително производство по чл.417 от Гражданскопроцесуалния кодекс, са заведени искове за общо 1 472 653 121 лева. Тук синдиците би трябвало да дадат на Фонда за гарантиране на влоговете макар и най-обща информация за финансовите и материалните активи, с които разполагат длъжниците, срещу които са заведени искове за незабавно изпълнение и процедури по несъстоятелност. А Фондът от своя страна да не държи тези данни затворени, а да запознае с тях останалите кредитори на банката. За да може те да си направят макар и най-обща прогноза за парите, които биха могли да очакват от КТБ.
Всичко това неясно защо не се случва. Може би така управляващите разбират процеса на прозрачността при събирането на вземанията на КТБ, за която преди няколко месеца ни проглушиха ушите. За момента прозрачност няма. Няма дори яснота какви пари има по сметките на КТБ и дали разходите, които правят синдиците, спомагат за попълване на масата на несъстоятелността, или напротив – я "подяждат".
