Спешни реформи в банковия надзор. Това е последицата от независимата външна оценка на МВФ и на Световната банка за ефективността на българския банков надзор. Проверката бе извършена по искане на БНБ веднага след като КТБ бе затворена и политиците побързаха да отклонят вниманието от себе си, като истерично заповтаряха, че банковият надзор е проспал безобразията, които се вършат в КТБ. Масло в огъня наля и самата БНБ, тъй като тогавашният й управителен съвет спомена в един от докладите си, че ръководството на КТБ е заблудило надзора с данните, които му е предоставяла. Така или иначе тази контролна структура бе дискредитирана пред обществото и бе поставена на колене. Срещу тогавашния й подуправител Цветан Гунев бе образувано наказателно производство, но вече година прокуратурата така и не може да го добута до съда. Служителите на управлението пък бяха товарени на бусчета и водени на разпит в следствието. Където по правило разпитът прераствал в образователна лекция що е туй банков надзор. Сега всичко това помнят само преките участници в събитията и още малцина, които наистина се интересуват от състоянието на банковия надзор.
Оценките на МФ и на Световната банка са първият наистина професионален анализ по темата. Той за съжаление се появи, след като цяла орда лаици се изказаха в общественото пространство за надзора – политици, журналисти, финансови и икономически анализатори. Когато обаче е налице един професионален доклад, кой знае защо медийното внимание към него се ограничи единствено до констатациите, че го има. Вярно е, че обемът му е 188 страници, написани на специализиран английски, но си заслужава усилието да се прочете – най-малкото за да добие представа читателят що е то банков надзор и как работи той. Освен това от доклада става ясно, че двете институции не са констатирали нарушения в прилагането на правилата за надзор върху банките. Но пък са разкрили
значителни недостатъци в административната структура
на управлението, в информационната му обезпеченост, в механизма за оповестяването на данните, както и в субординацията между надзорното управление и УС на БНБ при взимането на важни решения за финансовото състояние на проблемни банки и налагането на надзорни мерки. В съобщението на БНБ за доклада пише: "Анализът и оценките показват, че степента на съответствие на нашите надзорни практики с Базелските принципи е незадоволителна. От общо 29-те критерия е констатирано съответствие по 9, по 12 – съответствие в голяма степен, и по 8 – несъответствие в голяма степен.Открояват се шест проблемни сфери: (1) неадекватен управленски модел за упражняване на надзорните функции на БНБ; (2) слабости във вътрешната организация на управление „Банков надзор“; (3) непълноти в нормативните актове, вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи банковия надзор; (4) липса на институционална рамка за управление на кризи и преструктуриране на банки; (5) недобра информационно-технологична и комуникационна осигуреност на надзорната дейност; и (6) недостатъчна координация и обмен на информация с други институции с отношение към надзорната дейност".
Липса на институционална рамка за управление на кризи
и преструктуриране на банки.
Започваме с този недостатък, защото той е най-близък до познанията на обществото, а е и пряко свързан с кризата от лятото на миналата година. В доклада за оценката е констатирано, че БНБ не е разполагала с ефективни правни механизми за преструктуриране на кредитните институции. Всъщност става дума за нещо, на което някои експерти обърнаха внимание още месец след затварянето на КТБ. А именно, че ако към този момент в страната имаше действащ Закон за преструктурирането и възстановяването на банки, БНБ нямаше да се нуждае от политическа благословия, за да осъществи разделянето на КТБ на болна и здрава банка. И да спаси в здравата парите на всички вложители, а не само на тези, които попадат в обхвата на законовата гаранция.
Но въпросният Закон за преструктуриране и възстановяване бе приет от Народното събрание едва година след затварянето на КТБ. Структурите, свързани с функционирането му обаче, тепърва ще се изграждат и ще се пълнят със съдържание.
В плана на БНБ е предвидено създаването на нова дирекция „Преструктуриране на банки“ извън управление „Банков надзор“. Тя ще отговаря за оценката и одобрението на плановете за преструктуриране на банките и ще определя моделите, по които при необходимост една банка ще се преструктурира. От въпросната дирекция ще зависи каква схема за възстановяване на една банка ще определи БНБ – тя по закон е органът за преструктуриране. Тук ще се решава дали и в каква степен ще бъдат продавани някои бизнеси на преструктуриращата се банка, дали и в каква степен ще има разсрочване и "подстригване" на незащитената част на влоговете, дали ще се ползва инструментът "мостова банка" и така нататък. Проблемът е, че тази дирекция не само не е създадена. Все още няма яснота и на кого точно в БНБ тя ще бъде подчинена – на управителя, на подуправителя, отговарящ за управление "Банково", или на управителния съвет. Не е учреден и специалният Фонд за преструктуриране. В него банките трябва да събират пари, които да се използват за процедурите по възстановяване, ако някоя от тях закъса. Казано накратко, за разлика отпреди година, сега правна рамка за реакция по време на кризи съществува. Но тя все още не е пълна със съдържание.
В програмата за реформи на "Банков надзор" се предвижда и
по-тясно ангажиране на УС на БНБ с надзора
В оценката на МВФ и на Световната банка като недобра практика се споменава липсата на каквито и да е ангажименти на цялото ръководство на БНБ към осъществяването на банковия надзор. Въпросният проблем между другото се споменава и в мотивите към програмата за реформиране на това основно звено на Централната банка. "Съществуващият управленски модел концентрира изключително широк кръг от права и отговорности у подуправителя, отговарящ за банковия надзор, а липсват надеждни канали за информация и механизми за контрол от страна на останалите членове на управителния съвет на БНБ. Това капсулира процеса на вземане на решения в надзорната дейност и я прави силно уязвима на външен натиск и влияние", се казва в програмата за реформи. За преодоляването на този проблем са предвидени и някои мерки: Приемане на решение управителният съвет на БНБ да одобрява вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи надзорната дейност. Необходимо е извършване на ежегоден вътрешен одит за спазване на правилата и процедурите за надзорната дейност и отчитане на резултатите от одита пред управителния съвет на БНБ. Предлага се още да се внася тримесечен доклад в управителния съвет на БНБ за текущото надзорно наблюдение на банките (дистанционно и проверки на място), установени надзорни проблеми, предприети надзорни мерки и тяхното изпълнение, както и за промени в акционерната структура на банките. Всъщност това са нормални процедури за информираност на членовете на УС на БНБ, от които зависи възможността им качествено да си вършат работата. И наистина е непонятно изключването на УС на БНБ от вземането на отговорни решения, от които пряко зависи стабилността на банковия сектор и в по-широк план – стабилността на държавата. Невероятно звучи днес, че за да бъде разбрано това, трябваше да преминем през кризата от средата на миналата година. След изпълнението на описаните дотук мерки вече никой от УС на БНБ няма да може да твърди, че не е бил информиран за състоянието на банковия сектор. И да се измъква с оправданието, че не е подозирал за опасността от евентуални бъдещи трусове.
Промените в управление „Банков надзор"
В съобщението на БНБ за предстоящите реформи се казва, че сегашната вътрешна организация на управление „Банков надзор“ не осигурява необходимата съгласуваност и контрол на качеството на контролната дейност. Не гарантира и ефективна вътрешна комуникация. Поради тази причина в него ще бъде създадена или по-точно ще бъде възстановена дирекция „Дистанционен надзор“. Докато съществуваше – до 2008-а, тази дирекция се занимаваше с анализа на финансовото състояние на банките на базата на месечните отчети, които те пращаха в Централната банка. След като бе обединена с дирекцията, занимаваща се с инспекциите, се оказа, че хората в надзора първо трябва да проверяват банките на място, да пишат доклади за това и после да анализират текущо данните на банките, получавани по електронен път. От една страна, тази практика спестяваше разходи на БНБ и позволяваше на инспекторите да актуализират текущо информацията за банките, които са проверявали на място. Ще припомним, че подобни текущи, а не тематични проверки на една банка, се извършват най-често един път годишно, а в повечето случаи – веднъж на две години. Просто защото хората, които вършат тази работа, са около 100 на брой за 22 банки и за още четири банкови клона. Недостатъкът на практиката с едната обединена дирекция е, че не съществува независима структура, която на базата на дистанционно получените данни да тества достоверността на докладите от надзорните инспекции.
Промените в дейността на "Банков надзор" предвиждат по-добър взаимен вътрешен контрол на качеството, съкращаване на времето за извършване на надзорни инспекции и по-голяма честота на инспекциите, съответстваща на рисковата оценка на институциите. Оценява се и необходимостта от по-честа ротация на екипите за проверка на различни банки. Ако трябва да сме точни – един засилен контрол върху състоянието на банките изисква те да бъдат проверявани на място поне един път годишно, а най-добре два пъти. А екипите да се сменят поне веднъж на две години. Това обаче би изисквало удвояване на броя на инспекторите в банковия надзор, както и повишаване на възнаграждението им. Все неща, които пряко засягат разходната част на бюджета на БНБ, а от там косвено и държавния бюджет. Да напомним, че БНБ е една от малкото независими институции, които не получават субсидии от хазната, а напротив – всяка година прави вноски в нея.
В програмата за реформи на управление "Банков надзор" има още много предложения за оптимизация на дейността му. Но трябва да е ясно, че дори да създадем най-високоефективния надзор, той не е гаранция, че у нас няма да възникват кризисни ситуации с банки. Въпросът е да не се стига до тях. Абсолютна защита срещу тях няма, но трябва да се създадат механизми, които ефективно да разрешават такива проблеми.
