Виното е една от любимите напитки на българите, а всеки пети пие вино поне веднъж седмично. Числата от статистиката показват, че средно човек от населението у нас консумира около 15 литра от напитката за година, което е около долната граница на потреблението в Европейския съюз. Обяснението на този по-скромен резултат е, че българинът все още предпочита по-силните алкохолни питиета. Но не бива да пропускаме и употребата на домашно вино, за която трудно може да се съберат данни. По оценки в бранша консумацията на домашно вино е почти равна на тази на бутилираното, което се продава на българския пазар.
Около 110 млн. литра вино се изпиват годишно у нас. Българските вина имат добър прием сред потребителите и едва 5% от консумираната у нас напитка е от внос. Това обяви директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев при откриването на изложбата "Винария". България всъщност е най-добрият пазар за вината ни – той е вторият по големина за тях след руския.
През последните години на българския винен пазар настъпиха редица промени – вследствие от преструктурирането на сектора и заради навлизането тук на чуждестранни инвеститори.
Що се отнася до вноса на вино – той намалява. От 8 264 877 л през 2010-а той е спаднал до 5 980 400 л през 2014-а по данни от Националния статистически институт. Това е логично, тъй като напитката от чужбина е в по-високия ценови сегмент, а финансовите проблеми на българите са известни.
Пазарът и на българското, и на вносното вино се движи основно от продажбите за домашна консумация (т.нар. off trade пазар). През супер- и хипермаркетите минават над 40% от продажбите на български вина и те се увеличават и като обем, и като стойност. Нарастват и продажбите в големите магазини, но то е заради предлагането на по-евтини вина в по-големи разфасовки. Продажбите на вносно вино са изцяло концентрирани в търговските вериги. Но то също основно се консумира в домашни условия. А близо 20% от продажбите му (в стойност) идват от заведенията.
За българина покупката на виното вече е истинско предизвикателство. На пазара присъстват напитки от цял свят, при това в различни ценови сегменти. Предлагат се и вина на големи български традиционни производители, но и все повече напитки, произведени от малки бутикови изби.
Макар и по-рядко и вносното вино намира място на масата и в чашата на българите. Причините за това са различни. Първо, високата цена и съмнението дали тя съответства на качеството. Съответно, ако е ниска – дали качеството на виното е достатъчно добро, след като е пропътувало половината свят от Чили или Нова Зеландия до България. Тук обаче има и една тънкост. Евтиното се обяснява и с количеството грозде, което се бере от 1 декар. Например в Чили от 1 декар лозе се берат по 5 т грозде, а у нас – по 500 килограма. По някои изчисления, като се отчетат тези особености, вносните вина са над два пъти по-скъпи от българските. Наред с това новите вкусове от сортове, които носят непознатите за нас сортове, също карат българския консуматор да се замисли дали да си купи вносно вино. Все още съмнения предизвиква и капачката на винт, която се използва все по-широко за напитките в Новия свят – доколко е запазила вкуса на напитката.
Разбира се, винаги могат да се намерят какви ли не причини да не посегнем към чашата вино от чужбина. Повечето пътуващи българи, специализираните магазини, промоциите, както и растящият брой на блоговете за вина могат да променят всеки вкус. Виното все пак е напитка за ценители и не можем да очакваме всички да го заобичат.
Българинът все още няма изградена култура на консумация на вино, категорични са експертите. Масово се обръща внимание повече на цената, отколкото на качеството. Но, когато тя е ниска, това неминуемо подсказва компромиси с качеството. Тази тенденция особено се разшири с навлизането и у нас на големите търговски вериги, които работят с големи отстъпки и търсят ниски цени. Именно те заляха българския пазар с испански, италиански, френски вина и с вина от Новия свят, от Австралия и други. В това няма нищо лошо, но ако виното на рафта е по-евтино от 5 лв., според познавачите няма как да е качествено.
Виното все още воюва с бирата и с алкохолните напитки за трапезата на българите. Ценовата категория от 8 до 15 лв. на дребно определя масовото търсене на любителите у нас. Хубавото е, че и българските винарни ни предлагат вина с добро качество. Това е и категорията, в която конкурентите ни от Европа и от Новия свят търсят своето място. Кризата неминуемо ги принуди да съобразят цените си с търсенето у нас. Цените над 20 лв. вече са за ценители, които освен това могат да си позволят такъв продукт.
Известна е и максимата: едно добро вино не може да струва по-малко, отколкото струва. Макар че понякога всъщност плащаме скъпо заради модата.
Виното е единствената алкохолна напитка с толкова голямо разнообразие – можеш да опиташ вина от един и същ сорт, но от различни райони и страни. И активността на вносителите във всеки случай прави пазара по-интересен за крайните потребители. Успехът в момента е на страната на тези търговци на вино, които с упорство налагат своето портфолио и с години "глезят" клиентите си, независимо дали са малки или големи. Късметът може да се усмихне и на тези от тях, които търсят нови начини за реализация на продуктите си: чрез организирането на повече и по-неформални винени събития и чрез прилагането на съвременни маркетингови стратегии за конкретна целева група.
