Народното събрание тихомълком сложи кръст на прословутата юридическа презумпция, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Без нито един глас "против" депутатите узакониха във вторник (6 октомври) възможността юридическите лица да бъдат санкционирани с глоба до 1 000 000 лв., ако техен шеф или отговорен служител бъде дори само обвинен в престъпление, без да е изяснено дали изобщо го е извършил. Но пък "великодушно" оставиха възможността дружеството да осъди държавата за вреди, ако след няколко години съдебни битки все пак се окаже, че престъпление няма. С една дребна подробност: стига това дружество все още да съществува и да не е "убито" от високата глоба, т.е. да не е заличено в правния мир. Защото мъртвец дела не води.
Опасенията, че нововъведението в закона ще доведе до "разчистване" на неудобни бизнес конкуренти чрез скалъпени обвинения изглеждат съвършено основателни по тези балкански ширини. А с така приетия закон единственият "лек" срещу подобна саморазправа ще се окажат законопочитанието и съвестта на прокурорите и съдиите – друг въпрос е дали във всички случаи те ще се окажат на разположение.
Как се стигна до поредната парадоксална разпоредба?
Ами лесно: покрай предизборната еуфория, която опразни пленарната зала на Народното събрание. Така само с 80-ина присъстващи проектът за изменение в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) мина съвършено безпрепятствено на второ четене. И най-важното: без никаква дискусия. Депутатите чинно гласуваха "за" проекта. "Против" нямаше нито един. А колко от народните любимци изобщо са разбрали какво са приели – е Божа работа.
Да уточним, че това е втората поред промяна само за тази година в тези няколко текста на ЗАНН, които уреждат санкционирането на дружества, чиито представители или отговорни служители са уличени в извършване на престъпления. Последните такива поправки влязоха в сила от 1 януари 2015 година. Да припомним и че същият този проект за изменение в ЗАНН, който бе приет във вторник, се внася за втори път в НС – даже с едни и същи мотиви. Първото му представяне пред обществеността беше през октомври 2013 г., когато проектът за ремонт на ЗАНН бе подписан от тогавашния служебен вицепремиер Даниела Бобева. Тогава обаче предложенията не стигнаха до гласуване в пленарната зала. Пък и се вдигна шумотевица в пресата, защото логиката да се налага санкция на фирми за "облага", получена от недоказани престъпления, се видя притеснителна на мнозина. При втория опит да бъдат внесени същите тези предложения обаче, което стана вече от името на оглавявания от Бойко Борисов кабинет, проектът се превърна в закон.
Какво представляват промените?
На първо място, се разширява кръгът от престъпленията, за които се предвижда санкция за юридическите лица (впрочем без никакво значение дали фирмите са частни или държавни, или нестопански организации). Освен за данъчни престъпления, контрабанда, организиране на хазарт, наркотици, замърсяване на околната среда, рекет, подкуп, каналджийство и куп още други престъпления държавата вече ще иска паричната равностойност на облагата и до 1 000 000 лв. глоба и за някои престъпления по служба, за изготвяне и прокарване в обращение на фалшиви пари, за измами при кредитиране и други. Освен това санкции вече ще могат да се налагат включително и на чуждестранни юридически лица, ако те извършват дейност и у нас.
Санкцията обаче ще се налага, ако се окаже, че дружеството е получило или би могло да получи облага от тези престъпления, когато те са извършени от негов представител или от служител при и по повод на изпълнението на служебната му дейност. А това ще се преценява от едноличен състав на съда по искане на прокурор веднага след внасяне на обвинителен акт. Според новоприетите текстове в закона съдът ще разглежда делото в едноличен състав, а решението му ще подлежи на обжалване само в една инстанция – апелативния съд. Не е предвидено тези спорове да стигат до ВКС. Производството ще е специално и се очаква то да е приключило далеч преди наказателният съд да е решил има ли изобщо извършено престъпление и от кого.
Всъщност и досега се водеха такива производства, и досега се налагаха космически санкции, но по съществуващия чл.83е от ЗАНН. И въпреки че повече от две години ВКС и ВАС спориха кой съд всъщност трябва да гледа производствата като първа инстанция – окръжен или административен, в крайна сметка се разбраха и машината тръгна: глобите започнаха да валят, а дружествата – да плащат. Неясно защо обаче с решението си от вторник депутатите решиха да променят подсъдността по разглеждането на тези дела. И от административните съдилища, където те се гледаха досега, да ги запрати в районните или окръжните – включително и висящите в момента, които трябва да бъдат прекратени и да започнат съвсем отначало по новия ред.
Промяната в подсъдността обаче не е същинската беда. Най-страшното е, че се променя логиката на закона.
Смяна на презумпции
Законът всъщност предвижда санкцията за юридическите лица да се налага "предварително" – без да има влязла в сила присъда, която да даде основание за това. Нещо повече: санкция ще се налага на юридическото лице и ако деецът на престъплението не може да бъде съден, защото е починал, изчезнал в чужбина, спасен от изтеклата давност или дори амнистиран със закон на НС.
А промяната се случи изключително лесно: просто изчезна съществуващият текст в чл. 83е на ЗАНН, според който съдът можеше да наложи санкция едва след влизане в сила на осъдителната присъда.
Липсващият текст бе заменен с друг, който носи съвършено нова конструкция: съдът ще може да налага санкцията след внасянето на обвинителния акт. А после, ако все пак се стигне до оправдателна присъда или прекратяване на делото от прокурора, забележете – по чл.24 ал.1 т.1 от НК – т.е. при липса на престъпление, "производството, по което е влязло в сила решение за налагане на санкция, подлежи на възобновяване".
Това възобновяване може да се иска с ново дело, което може да заведе само прокурор или самото юридическо лице, ако все още го има. Но има и още една тънкост: дори при оправдателна присъда това искане за възобновяване не спира изпълнението на вече постановената санкция – т.е. публичните изпълнители ще могат да продължат да обезкръвяват дружеството, докато я събират. Чак докато влезе в сила решението по делото, с което санкцията се отменя.
Този текст бе приет без нито един глас против и без каквато и да било дискусия в Народното събрание. И без никой да попита: абе, аджеба, как ще налагаме санкция за престъпление, което нито се знае дали е извършено, нито кой е виновен? Нали всеки беше невинен до доказване на противното, не обратното? А какво ще стане, ако все пак обвиненията паднат в съда? И колко ще ни струва масрафът по обезщетенията на дружествата, които ще търпят щети от действията на държавата? Май само кой ще ги плаща тези обезщетения е напълно ясно…
