Мики Маус – президент

Украинският президент Петро Порошенко получи електронна петиция с молба да назначи бившия премиер Юлия Тимошенко за посланик в Хондурас „във връзка с големия й управленски опит необходимите знания“. Шегите са си шеги, но под това искане стоят подписите на над 25 хил. човека. И това далеч не е първият странен документ от този род насочен към Порошенко. Със същият проблем, впрочем се сблъскват и американските президенти, от които Украйна взаимства идеята за интернет петициите.

От август тази година, когато бе открита съответната платформа на сайта на украинския президент, са пристигнали над хиляда петиции. Някои от тях са интересни, а други направо екзотични. „Да направим Мики Маус президент на Украйна“, „Да задължим президента да си пусне брада и да обръсне главата си, за да е по-близо до народа“, „За запазване на дружбата между народите на Русия и Украйна да сменим за два месеца местата на Путин и Порошенко“, „Да засадим мочурищата около Киев с коноп“ – тези и други искания също са събрали хиляди подписи на граждани на страната. Което би трябвало да се очаква предвид американския опит, от който в случая са се възползвали украинците.

На 22 септември 2011-а на сайта на Белия дом whitehouse.gov започна да работи новата платформа „Ние, народът“. На нея могат да се публикуват петиции с предложения към президентската администрация по най-различни въпроси. „Ние, народът“ е създадена за по-голяма прозрачност на дейността на Белия дом. Понякога на платформата попадат твърде странни предложения, но ако те съберат необходимия брой подписи, служителите на Белия дом са длъжни да реагират като ги разгледат и отговорят.
Правото на американците на колективни молби е гарантирано от конституцията на САЩ. В първата поправка към нея Конгресът обещава да не лишава гражданите от правото „да се обръщат към правителството с петиции за удовлетворяване на жалби“.
За да получи официален отговор от служителите на Белия дом колективната молба трябва да събере не по-малко от 100 хил. подписа за месец (в Украйна аналогичната норма е 25 хиляди). Към 1 август 2015-а администрацията на Барак Обама е отговорила на 275 такива искания.

Най-странната петиция стигнала до Белия дом е „Звездата на смъртта“. Тя събра едва 34.5 хил. парафа, на по онова време, през 2012-а, за отговор бяха необходими 25 хил. подписа. Авторите на документа поискаха от американското правителство да създаде до 2016-а „Звездата на смъртта“, за унищожаване на на астероиди-убийци и враждебни планети.  Изчислена бе и стойносттта на излезлия сякаш от фантастичен филм проект – 852 000 000 000 000 000 (квадрилиона) долара. Тъкмо тази астрономическа, както в прекия, така и в преносния смисъл цифра позволи на Белия дом да отговори през 2013-а, че проектът не може да бъде осъществен заради състоянието на финансите на държавата.

Над 12 752 американци се подписаха през 2013-а под петицията да се забрани на представителите на силния пол да сядат зад волана. „Ако вниманието на нормален мъж може да бъде отвлечено от гледката на високо вдигната пола, трябва да му се забрани да шофира, за да се осигури безопасността на населението“ – се казва в мотивите на искането. Много по-голяма подкрепа получи „геополитическата“ петиция с настояването Аляска да бъде върната на Русия. Не е ясно дали тя е провокирана от любов към Русия или от убеждението, че преди век и половина американците са платили твърде висока цена за най-студения щат.

"Никой не е сравнявал ДНК-то на Мит Ромни (бивш кандидат за президнет на САЩ) с ДНК на еднорог, – се казва в друго оригинално искане на политическия активист Джон Глинко. – Затова не бива изцяло да се изключва възможността той да е еднорог“. От самото начало авторът на документа не криеше, че става дума за шега. Което не попречи над 25 хил. американци да се подпишат под него.
Има, разбира се, случаи, когато петициите съдържат сериозни предложения и водят до създаването на закони. През 2013-а, например, на сайта на Белия дом се появи колективно искане да се регламентира разкодирането на мобилните телефони. Отначало предложението спечели подкрепата на президента Обама и неговите помощници, а след това от него се заинтересуваха няколко конгресмени. В резултат през август 2014-а в САЩ бе приет закон за разкодиране на потребителските мобилни устройства. Повечето такива инициативи, обаче, потъват в потока на меко казано несериозните предложения. Изглежда, че американците просто се забавляват с петициите в интернет, както сега правят украинците.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст