Смутени лица, объркани погледи и тежки въздишки царят сред чиновническата върхушка през последните дни. Сякаш някой е отмъкнал десерта под носа на началниците в държавните агенции, комисии и други подобни структури.
Майтапът настрана, но големите шефове несъмнено се чувстват прецакани, тъй като премиерът Бойко Борисов възнамерява от началото на следващата година да ги остави извън играта за някои от най-апетитните обществени поръчки. А те, както знаем, са като безстопанствена каца с мед и всеки иска да си топне ръката вътре. Като оставим настрана рушветите и комисионите, подготвяната промяна ще лиши мнозина големци на държавна служба дори от възможността да избират сами в какви коли да се возят, с кой мобилен оператор да се договорят, какви самолетни билети да купуват… Дори тоалетната хартия и сапуна няма да поръчват според предпочитанията си. Всичко това занапред ще се урежда на централно ниво с подписа на финансовия министър Владислав Горанов.
Реформата, макар и грандиозна, ще се случи с предложените дребни поправки в правителственото постановление за дейността на Централния орган за обществени поръчки (ЦООП). Той бе създаден през 2010-а с идеята да се ограничат до минимум възможностите за подкупи и злоупотреби, да се повиши контролът и най-важното – да се оптимизират разходите чрез известния от икономическата теория принцип "икономия от мащаба". Намеренията бяха добри, но особен резултат от тях така и не видяхме. Просто при толкова много пари около публичните търгове се намесваха всевъзможни частни интереси, сред които обещанията на правителството за прекратяване на порочните практики съвсем се изгубиха
Първоначално подчиненият пряко на министъра на финансите централен орган започна да се "бори" с неразбориите при поръчките на министерствата за доставка на канцеларски материали, тонери и автомобилно гориво, за текущо и основно почистване на сгради и за закупуване на самолетни билети. Със сегашните промени обаче полето му на действие значително ще се разшири. Към краткия, но достатъчно апетитен списък с дейности, за които отговаря това звено, ще се добави и купуването на леки автомобили, на офис оборудване, компютърна техника, софтуер, а също и пощенските и преводаческите услуги.
Нещо повече – кръгът от потребители на централизираното възлагане също ще стане много по-голям, което всъщност е и по-важното. Към централните органи на изпълнителната власт (Министерския съвет и министерствата) ще се прибавят още 58 ведомства. Става дума за Държавния фонд "Земеделие", Агенцията по вписванията, Националната агенция за приходите, Агенцията за обществени поръчки, Държавната агенция за бежанците, Агенция "Митници", Агенция "Пътна инфраструктура", Агенцията за държавна и финансова инспекция, Дирекцията за национален строителен контрол, Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия по хазарта, изпълнителните агенции по лекарствата, по горите, за борба с градушките, за насърчаване на малките и средните предприятия и т.н. Никак не е за пропускане и фактът, че за всички тези институции централизираните поръчки ще станат задължителни. Тоест, ако реши, да речем, директорът на митниците Ваньо Танов да купи нови служебни коли, занапред няма да може сам да определя кога да стане това и какви конкретни характеристики да имат возилата, а ще му се наложи да пише заявка до министъра Владислав Горанов. На свой ред ковчежникът ще трябва да организира търг и да сключи рамкови споразумения с няколко вносители или производители на превозни средства и чак тогава генералът митничар ще има възможност да избира измежду определените фирми. Същата схема ще важи и ако изпълнителният директор на Българската агенция за инвестициите реши да купува нови компютри за служителите си.
Според проекта за промени на правителственото постановление има още осем ключови институции, които биха могли да минат в общия кюп на централизираното възлагане. Това са Агенцията за ядрено регулиране, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, ДАНС, Съветът за електронни медии, както и Държавната комисия за сигурността на информацията. Но за техните началници все пак е оставена вратичка за измъкване, тъй като прехвърлянето на поръчките е пожелателно, а не задължително.
Що се отнася до големината на сделките на централния орган, за това може само да предполагаме. От 2010-а досега звеното е възложило поръчки за над 100 млн. лева. Само горивата за министерствата гълтат всяка година средно по 30 млн. лева. Канцеларските материали струват по 4-5 млн. лв., а още толкова се дават и за хигиената в сградите на властта. С включването на новите дейности и институции сметката ще набъбне, и то значително. Представете си само колко хора работят във въпросните 58 агенции и комисии.
Интересно в цялата история е как концентрацията на такива огромни средства ще се размине с корупцията? Нищо чудно с централизирането на поръчките да се централизират и рушветите. Тези търгове и досега не минаваха гладко, а изобилстваха от скандали, жалби и съдебни дела. Безспорно най-големият провал бе процедурата за самолетните билети, обявена още в края на 2010-а, която не е приключила и до днес, след като Комисията за защита на конкуренцията откри картел между някои от кандидатите туроператори. Мегаконкурсът, с който за първи път бяха избрани доставчиците на бензин и дизел за министерствата – "Петрол" и "Лукойл", пък се превърна в показен урок как се правят състезания с нагласен победител. Тогава, след заявление на в. "БАНКЕРЪ" по Закона за достъп до обществена информация, се разбра, че по време на своята работа комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е допуснала куп нарушения и неправомерно е посочила за победител "Петрол". Тези разкрития и провеждането на нов търг обаче не промениха нищо.
Голяма шумотевица се вдигна и покрай избора на почистващи фирми. Заради абсурдните условия в надпреварата редица от големите играчи в бранша отказаха да подадат документи. Ето защо няма как да не очакваме нова доза интриги около проявите на Централния орган.
