Опит за бягство от капиталовата секира

капиталови изисквания

Трите водещи стопанства на еврозоната – Германия, Франция и Италия, предприеха акция, за да смекчат новите капиталови изисквания към най-големите си финансови структури. А това определено безпокои инвеститорите и чиновниците в Брюксел. Тази "инициатива" принудила официалните представители на Европейския съюз да започнат разговори по темата със страните членки на общността.

Всъщност става въпрос за новата концепция "за абсорбиране на общата загуба" (total loss absorbing capacity) и за инструментите, с които акционери и кредитори могат да бъдат принудени да поемат по-голямата част от тежестта при рекапитализацията на докаран до фалит кредитор. Основният набор от принципи и детайлизиран документ за сроковете и условията за капиталова адекватност, за да се неутрализират загубите на системно важните глобални банкови групи, бе разработен и предложен за публично обсъждане от Борда за финансова стабилност на 25 септември. Именно тези правила са едни от последните следкризисни регулации, разработени с цел да се предотврати каквото и да било повторение на спасителните операции за колабирали банки с държавни средства, каквито бяха проведени през последните години.

Ябълката на раздора всъщност са типът инструменти, които законно, лесно, ефективно и оперативно да бъдат обезценени или обърнати в акции в случай на преструктуриране или закриване на закъсал кредитор. А това по правило са капиталови продукти и дългосрочен негарантиран дълг.

Банките във Великобритания и Швейцария, сред които "Ю Би Ес", "Креди Сюис груп" и "Барклейз", набират своя "абсорбиращ загубите капитал" (TLAC), като емитират нови дългови книжа чрез банковите си холдингови компании. Те могат да бъдат пожертвани по време на кризи и евентуално купувачите на тези книжа ще поемат и загубите. В този случай кредиторите ще трябва да продадат десетки милиарди нови облигации, за да изпълнят изискванията за наличие на TLAC.

Германия и Италия обаче предпочитат друг подход – законодателите в двете държави приемат закони, улесняващи обезценяването или отписването на традиционния старши по ранг дълг (който по правило се обслужва с предимство). Това освобождава банките в тези страни от задължението да емитират облигации за TLAC. Франция също подготвя и в скоро време ще предложи решение, за да помогне на водещите си кредитори да изпълнят ангажиментите си за наличието и размера на покриващия загубите капитал, твърдят запознати с намеренията на френското правителство.

По този повод Елке Кьониг – директор на Единния борд по преструктуриране на ЕС – коментира, че "правилният вариант е да се намери европейско решение, а не да се обсъждат 19 или 28 варианта за изход". Въпреки това, бидейки все пак германка, госпожа Кьониг подкрепя базовата идея, вложена в германския банков закон, и смята, че ще е необходим по-дълъг срок за намиране на общо за ЕС решение. На по-друго мнение са експерти по капиталовите пазари от холандската "Рабобанк". Те предупреждават, че германската адаптация подлага на риск финансирането на големите банки. Международната рейтингова агенция "Муудис инвестърс сървис" пък вече определи отрицателна перспектива за германския преференциален дълг, чиято оценка ще бъде преразгледана през 2016-а, когато новите изисквания влизат в сила. 

Щатските инвеститори подкрепят английския и швейцарския вариант за попълване на TLAC. В САЩ облигациите на  холдинговите компании се продават с лихвена премия от 10 до 30 пункта над лихвеното равнище на старшия дълг. На европейския пазар надбавката е между 50 и 70 базови точки. Обяснението на специалистите е, че щатските инвеститори "пазаруват" по-охотно от европейските си колеги дългови инструменти, емитирани от холдингови компании, защото американските банки отдавна използват холдингови структури. 

Оглавяваният от Марк Карни (председател на "Бенк ъф Инглънд") Борд за финансова стабилност е решил – също на съвещанието си на 25 септември TLAC да бъде в размер на 16% от претеглените съобразно риска активи на банките (при първоначална идея за 20%) и да достигне 18% до 2022-а, твърдят добре информираните източници. Въпреки че окончателният таван ще бъде оповестен публично през ноември, след като Бордът за финансова стабилност направи формални препоръки към страните от Г-20, диапазонът от 16 до 18% се приема с оптимизъм от банките. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст