Съществен елемент от предстоящата оценка на качеството на активите ще бъде проверката дали българските банки са заделяли достатъчно провизии за покриване на проблемните си вземания. Ако се направи едно преизчисление на данните от отчетите за приходите и разходите на кредитните институции у нас, ще се види, че общият размер на заделените провизии в сектора е около 6 млрд. лева. От тях 534 млн. лв. са отчислените средства само за периода от началото на годината до края на август. Трудно е да се каже какво покритие осигурява тази сума върху проблемните вземания, защото след първото тримесечие на 2015-а под многозначителния предлог, че предстоят промени в методиката за отчетността, БНБ спря да публикува данни за редовните и за просрочените кредити. Засега единствената обществено достъпна информация по този въпрос е с актуалност към края на 2014-а. Според нея просрочените заеми са 12.43 млрд. лв., или 23.63% от общия размер на кредитния портфейл, който е 52.6 млрд. лева. С други думи – към края на 2014-а провизиите са осигурявали 43.7% покритие на просрочените кредити.
През осемте месеца на 2015-а общият размер на провизиите е нараснал с малко повече от половин милиард, но като цяло всички кредити са намалели. Така че с голяма доза достоверност може да се допусне, че коефициентът на покритието на проблемните вземания на банките от техни клиенти се е запазил на нивата от края на 2014-а. И тук идва важният въпрос. Достатъчни ли са натрупаните 6 млрд. лв. като провизии, които осигуряват коефициент на покритие от 43.7 процента? Или предстоящата оценка на качеството на активите ще покаже, че банките трябва да направят допълнителни разходи за още един-два милиарда лева допълнителни провизии?
Едва ли някой може отсега да даде достатъчно точен отговор на този въпрос. Всичко зависи от това как кредитните институции са оценявали кредитите и дадените по тях обезпечения. Тук има няколко сериозни притеснения. Първо, не е тайна, че много от корпоративните заеми, които се водят като редовни и по тях провизиите са от нула до 10% от размера им, са преструктурирани по няколко пъти. При това преструктурирането на немалка част от тях е свързано и с капитализация на дължими, но неплатени лихви. За какво става дума? Когато клиентът не може да си плати лихвата, нейният размер се прибавя към главницата по кредита и той се разсрочва, като се договарят нови условия за плащане на лихвите. Така няколко пъти. По този начин банката притежава едно вземане, което макар и да се води редовно (защото по него няма отчетени просрочия), то не й носи доходи. Реална е опасността при установяването на подобни преструктурирани кредити компаниите, които оценяват активите, веднага да накарат банките да начислят допълнителни провизии, и то в значителни размери. Няма да е изненада, ако в някои случаи те достигнат до 100% от въпросните вземания.
На второ място, от голямо значение ще бъде кога и как е оценявано или по-точно – преоценявано обезпечението по банковите кредити. Не е тайна, че в зависимост от вида и размера банките могат да начисляват по-малко провизии. По-нисък е и рискът по кредитите, по които има учредена ипотека, в сравнение с другите заеми. Само че, ако имотът, служещ за обезпечение, няма актуална независима оценка, покритието, което той осигурява по кредита, може да бъде намалено. Това веднага ще доведе до по-големи разходи за провизии, от една страна, и до по-висок размер на риска, който трябва да бъде покрит с капитал. И двете обстоятелства ще се отразят негативно върху капиталовата адекватност на банката с всички произтичащи от това последици.
Всичко това не са голи хипотези. За експертите, познаващи банковите отчети, не е тайна, че и сега има банки, чиито баланси и отчети са заверени от одиторите им със забележки именно по отношение на стойността, с която някои недвижими имоти са вписани в балансите им. След като одиторите са "засекли" такива неизправности, какво да очакваме, че ще констатират експертите, които ще правят оценка на качеството на активите? Защото те много по-внимателно ще анализират всяка позиция в счетоводните документи на кредитните ни институции.
