Въпреки опасенията на Брюксел, по всичко личи, че управляващите ще използват държавно гарантиран заем, за да изградят магистрала "Хемус". Аутобанът, който трябва да съживи икономиката на цяла Северна България, е сред петте проекта, одобрени през седмицата от Съвета за развитие към Министерския съвет. Участвалите в заседанието министри и депутати от управляващото мнозинство дадоха благословията си за Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2015-2017-а, предложена от министъра на финансите Владислав Горанов.
На практика това развързва ръцете на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова и нейния екип да започнат преговори със Световната банка и с Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекта, след като за него ще бъдат осигурени държавни гаранции. Подобен развой бе очакван – по време на провелата се в средата на септември във Варна среща на министрите по пътна инфраструктура от Европейския съюз и Балканите премиерът Бойко Борисов заяви, че " магистрала "Хемус" трябва да върви". По думите му "аутобанът е основен приоритет за нас, защото без него Варна и Северна България няма да са това, което заслужават да бъдат. Ето защо се надявам в нашите сметки да залегне през следващата година "Хемус" да е приоритет номер едно".
Според експертните оценки, за да бъде оапълно това трасе, са необходими 1.8 млрд. лева. Вече вървят и тръжните процедури за две обособени отсечки – от Ябланица до Угърчин (23 км) и оттам до разклона за Плевен (36 км). Прогнозната стойност на двете е 520 млн. лв., а участниците в търга могат да наддават само за една от тях.
За първия лот до Угърчин се състезават обединенията "Хемус Ябланица" ("Трейс Груп Холд" АД и "Станилов" ЕООД), "Хемус БГ" ("Иса 2000" и "ОРС-Инфраструктура"), "Корсан – СК13" ("СК -13 Пътстрой" и "Корсан-Корвиам Констръкшън"), "Хемус МППА 2015" ("Метростав", "Понсстройинженеринг" и "Пътстройинженеринг"), както и АМ "Хемус Лот 1" ("Джи Пи груп", "Конструксионес Табоада и Рамос" – Испания, "МР Сивил Уъркс" и "Трансконсулт -22"). Самостоятелно играе единствено италианската фирма "Серениссима Коструциони".
За втората обособена позиция се надпреварват четири консорциума – "Хемус1 – 2015", (ГБС , "Пътстрой -92" и "Геострой"), "ПСТ Хемус 2", ("ПСТ груп", "Хидрострой", "Пътстрой Бургас", "Евро Алианс Тунели") и "Джойн венчър Кондоте – Монолит" ("Сочиета Италиана пер Кондоте д’аква", "Монолит София"). Със собствени сили участъка искат да изградят италианската компания "Асталди" и турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют Санайи ве Тиджарет".
Същинското строителство ще тръгне догодина. Пак тогава трябва да започне проектирането и процедурите по отчуждаването на земите до Велико Търново.
Държавата ще гарантира още четири инфраструктурни проекта. Това са наследникът на програма "Транзитни пътища" – "Европейски транспортни коридори", включваща 350 км автомагистрални и скоростни отсечки от републиканската пътна мрежа, ремонт и рехабилитация на мостове и реконструкция на пътища от III клас, развитие на кадастъра, както и изграждането на яз. "Нейковци" и на пречиствателна станция за питейна вода към него.
По време на заседанието на Съвета за развитие като политически приоритет е прието и предложението на Министерството на енергетиката за осъществяването през 2016-а на междусистемната газова връзка Гърция – България. Въпросният проект също е от изключителна важност, защото ще донесе реална възможност за намаляване на зависимостта на страната от руски газ чрез свързването й с Трансадриатическия газопровод, пренасящ синьо гориво от Азербайджан. Голям интерес за неговата реализация проявяват и Съединените щати. Неслучайно Вашингтон изпрати специалния посланик и координатор за международните енергийни въпроси Амос Хохстейн в Атина, за да се срещне с гръцкия енергиен министър Панос Скурлетис. Последва и тристранна среща с участието на българския енергиен министър Теменужка Петкова, по време на която бе обсъден напредъкът на интерконектора.
Според гръцки медии Хохстейн е призовал проекта да бъде размразен, а Скурлетис е обсъдил с българския енергиен министър въпроса за финансирането. Очаква се следващата седмица разговорите да продължат. Междувременно на енергиен форум в столицата вицепремиерът Томислав Дончев оповести, че причините за забавянето на строителството са две – желанието на България капацитетът на тръбата да се повиши от 3-5 млрд. куб. на 20-25 млрд. куб. м., а другата е свързана с нормата на възвръщаемост. "Работим много активно и се надявам до един месец да бъде подписано окончателното инвестиционно решение", добави Теменужка Петкова.
