След неколкоседмични атаки на "кота" 1.13 щ. долара еврото най-накрая успя да я пробие и се устреми пъргаво към цена 1.15 щ. долара. Основният заподозрян за подема на единната европейска валута за сметка на зелените пари отново беше Китай и по-специално – дефлацията на производствените цени и по-слабата от очакваната инфлация на потребителските цени. Както и спадът на вноса.
Американците също имаха принос за "вталяването" на валутата си. Продажбите на дребно в страната са се увеличили символично през септември (с едва 0.1% в сравнение с август), защото по-ниските цени на бензина натискат надолу приходите на бензиностанциите. И, което е по-лошо, базовата съставка на индикатора, от която са изключени колите, бензинът, строителните материали и храните, са се свили с 0.1 на сто. Добрата новина е, че продажбите на автомобили са се увеличили с 1.7% , което предполага устойчиво вътрешно потребление, способно да защити местното стопанство от забавянето на световния растеж.
По-ниските разходи за енергия са повлияли негативно и на производствените цени, които са се понижили с 0.5% през септември – най-мощният им срив от януари насам. На годишна база те са паднали с 1.1% – осмото поредно намаление на годишна база.
Именно ниската инфлация е една от основните пречки пред паричните стратези на Федералния резерв да започнат да повишават основните лихви на страната след почти десетилетие на въздържание. Освен от евтиния суров петрол цените са под натиск и от силния американски долар, който от юни 2014-а е поскъпнал с грубо 17% към основните си търговски партньори, както и от слабото търсене в световен мащаб.
Един от управителите на Федералния резерв – Даниел Таруло – коментира пред телевизионния канал "Си Ен Би Си", че не е привърженик на евентуално лихвено повишение през 2015-а, поне в момента. Призив за търпение отправи миналата седмица и колегата му Лаел Брейнард. Докато председателят на щатската централна банка Джанет Йелън заяви през септември, че очаква първото увеличение на лихвите да стане към края на годината.
Устремът на еврото приключи на 15 октомври, на косъм от 1.15 щ. долара (1.1495 щ. долара). Повлия му коментарът на един от паричните стратези на Европейската централна банка Евалд Новотни, че "очевидно" тя трябва да търси нови пътища за стимулиране на икономиката на общността. Заради трите последователни седмици на подем на единната европейска валута спадът й бе доста драстичен – с повече от цент (до 1.1374 щ. долара в следобедната търговия на 15 октомври) – след като валутни търговци решиха да реализират спечеленото.
Според мнозинството валутни анализатори това е просто корекция и главният проблем продължава да е слабостта на зелените пари към основните им валутни конкуренти. Защото пазарните играчи вече отчитат в котировките, че няма да има повишение на щатските лихви през тази година.
Междувременно ЕЦБ започна през тази седмица да изпробва ограничена пилотна система за тестване на покупките на облигации чрез аукциони, а не чрез свързване с първичните дилъри един по един. Според стратезите по този начин изпълнението на програмата за парично стимулиране на икономиката на еврорегиона и на инфлацията ще стане по-прозрачна. Именно тази програма стана основният двигател на пазара на облигации на общността, а средната доходност на държавните книжа падна до рекордно ниски равнища буквално дни след старта й през март тази година. Същевременно обаче обвиняват ЕЦБ, че ограничава пазарната ликвидност и вкарва повече колебания, а инвеститорите се оплакват, че това ги затруднява да прогнозират търсенето. Досега централните банки в еврозоната са купили дълг за 340 млрд. евро, а пазарните играчи шушукат, че в най-скоро време официалните фактори ще обявят удължаването на действието й след септември 2016-а.
Пилотната система, която тества в момента ЕЦБ, използва "обратни аукциони", при които потенциалните продавачи се конкурират да предлагат по-ниски цени. Досега такива търгове проведе централната банка на Литва на 13 октомври, следвана от "Банк дьо Франс" на 16 октомври. Холандската централна банка ще направи първите си продажби през идната седмица с идея методът да стане "норма" на територията на еврорегиона.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот беше грубо 3 млрд. евро (5870.5 млн. щ. долара). Участието на щатския долар в сделките по покупка и продажба на валута беше 0.8 процента.
