Интернет гласуването да завършва 24 часа преди това с хартиените бюлетини и ако има пробив в системата, всеки да може да си повтори гласа
Европейските ръководители предадоха европейските народи. Дали го направиха от глупост, или от нещо друго, не знам
Проф. Константинов, можем ли да направим прогноза за резултатите от местните избори?
– Местните избори са много разнообразни и специфични и прогнози трудно се правят. Освен това положението ми е малко деликатно, защото в момента съм ръководител на фирмата (бел.ред. -„Информационно обслужване“), която ще извърши обработката на резултатите. Тоест, всяко мое изказване може да се тълкува като реклама в една или друга посока. Но изненади няма да има. Победителят се знае. Ще има борба за второто място. Искам обаче да кажа какъв е все пак обективният измерител. Основният измерител са гласовете, подадени за партийните листи, и съответно броят на избраните общински съветници. Със забележката, че не е все едно да имате избран съветник в София – един град с милиарден бюджет, и съветник в община Антон, където я имат 10 000 лв. бюджет, я нямат. Така че разликата е голяма. Разбира се, броят на кметовете на големите общини също е измерител. Но на местните избори, както знаете, всички ще бъдат победители.
Как Ви се струва – има ли въобще предизборна кампания този път?
– Има. Не е вярно, че няма. Няма в София, където съществува чувство за известност на резултата. Въпреки това виждаме интересни моменти и в софийската кампания. Например, предстоящото използване за първи път на преференция на местни избори е накарало много от кандидатите за общински съветници да рекламират собствената си личност. Виждаме билбордове и рекламни плакати, на които има портрет на човека, името, номера на партията, но и номера на неговото място в бюлетината. Тоест, кандидатите призовават хората да ги подкрепят персонално. Което е хубаво, защото повишава интереса към вота.
А къде е референдумът в цялата тази ситуация?
– Безспорната полза от референдума е, че българите ще научат какво е това интернет гласуване и какви са плюсовете и минусите. И привържениците, и противниците му получиха достъп до медиите, и хората щат – не щат слушат кое е хубавото и кое е опасното при него. Значи, една полза вече видяхме. А че няма да достигнем 3.5 млн. гласували, е ясно. Аз лично съм привърженик на интернет гласуването, осъзнавайки големите опасности, които то крие.
Основният аргумент на тези, които са против, е, че не може да се гарантира сигурността на вота…
– Не е сигурността. Точно това не е основният аргумент, а е увеличаването на контролирания вот. На Запад този феномен се нарича с политкоректното название „family voting“ (семейно гласуване), защото там, под ръководството на главата на семейството, пет минути преди да изтече изборният ден, всички гласуват под строй. Те даже и не гласуват, а просто един гласува от тяхно име. После щраква мандалото и чак тогава ги пускат да се разпилеят, за да не си променят вота в съседното кафене или с телефона, тъй като там се гласува и с телефоните. Това е контролираният вот. Е, разбира се, има и технически проблем. Винаги може да се случи пробив. Но един от начините да се избегнат лоши ефекти е интернет гласуването да завършва 24 часа преди гласуването с хартиени бюлетини. По този начин, ако има пробив в системата, всеки ще може да си повтори гласа с бюлетина, както е било досега. Представете си – рухва цялата система, защото всеки хакер ще се чувства задължен и предизвикан да я срине. И какво? Взимаме си хартиената бюлетина и си гласуваме. Така се прави по света.
За шофьорите вече има образователен ценз, те трябва да са завършили 10-и клас. Неотдавна Вие лансирахте идеята да има образователен ценз и за избирателите. Какъв да е той?
– Нека да е ясно какво точно лансирам. В момента не мога да искам директно да има образователен ценз за избирателите, тъй като това противоречи на конституцията, на закона и на европейската парадигма. Но аз апелирам да се преразгледа парадигмата, защото само допреди 60 години не беше така. След Втората световна война се наложи становището за всеобщото избирателно право без всякакви ограничения. Аз мисля, че на първо време може чрез сложна бюлетина да се осъществи образователен ценз, както се прави в някои държави. Бюлетината е толкова сложна, че е необходима известна минимална грамотност, за да се справите с нея. И това е правилно.
Като се има предвид колко много "образовани" българи вече са вопиющо неграмотни, един такъв ход няма ли да затрудни и тях, не само малцинствата?
– Такъв момент сигурно има. Но аз винаги съм твърдял, че няма да съжалявам особено за гласа на един човек, който не може да се справи с изборния процес. Не е казано, че трябва непременно да се гласува. Това не е задължение, а право.
Добре, но ще падне много избирателната активност, което ще постави под въпрос и легитимността на избраните институции.
– На нас харесва ли ни една, условно казано, висока избирателна активност, при която огромна част от вота е повлиян -– било чрез пряко купуване, чрез корпоративен, или етнически вот? Какво като има много такива гласове? Това хубави гласове ли са? Те обезсмислят гласовете на разумните, на мислещите хора. И една от опасностите на контролирания вот е не толкова в неговото количество, а че той обезверява другите хора. Той всъщност сваля нормалния вот. Мнозина казват: Майната му! Те, циганите, ще решат.
Редно ли е депутатите да получават заплата, докато са в извънредна ваканция, за да агитират за изборите?
– Ако успеят да се справят после със своите задължения в един сгъстен график, не мисля, че това е фаталният въпрос. Все пак, тъй като в случая те ще правят агитация главно за себе си и за своята партия, няма нищо страшно, ако си пуснат една неплатена отпуска. Това е моралното. Вярно, че е популизъм, но не е казано, че популизмът винаги е лошо нещо.
Трябва ли да се редуцира броят на народните представители, като се има предвид намалялото население на България?
– На хората би се харесало, ако броят им се намали на 120, или поне като начало на 160. И това е популизъм, но този популизъм отговаря на желанията на гражданите.
Не става въпрос само за желания, доколкото си спомням, броят на депутатите е изчислен въз основа на числеността на населението на страната…
– Така е било през годините. Този брой обаче – 240 души, е заложен в конституцията. И тази бройка отговаря на един депутат на около 30 000 души.
А бариерата за влизане в парламента?
– Бариерата не е пряко свързана с броя на депутатите. В нашата изборна система няма естествена бариера. Естествена бариера имат Холандия и Израел, която е единица върху броя на народните представители. Тоест, у нас тя би била 1/240. Но такова нещо няма в българския парламент. Има го обаче за общински съветници – т. нар. общинска избирателна квота. Тя е равна на броя на действителните гласове в общината, разделен на броя на общинските съветници. Толкова гласове трябват, за да вкарате един съветник.
Не е ли необходимо да се намали поне броят на депутатите от различните райони във връзка с обезлюдяването на някои от тях?
– Говорите за броя депутати в различните избирателни райони, които са от 4 във Видин и Габрово до 16 в 23-и многомандатен избирателен район – София? За да се защити интересът на тези малки райони, има едно правило – ако естественият брой депутати падне на три, той се качва автоматически на четири. Това е записано в Изборния кодекс, така са решили народните представители – да не пада по-малко от четири. Фактически има един-два района в България, които заслужават три мандата. На Видин например му се падат три в момента поради обезлюдяването, но има четири. Това не ми се струва особено важно. Още повече че при нас системата действа на национално ниво. Обстоятелството, че депутатите се избират от отделни райони, е малко палиативна, условна мярка. Те се избират на национално ниво, а после се разхвърлят по районите.
Само че така народните представители имат различна тежест – едни става такива с малко гласове, други – с много.
– Не е така. Никой не е станал депутат с малко гласове, защото партията му ги има гласовете. В конкретния район обаче, където излиза неговото име, там са малко гласовете. Такъв беше случаят с ДПС. Бат Сали, Александър Методиев, в Кюстендил е избран с гласовете за ДПС от Турция. И зад Бат Сали си стоят 11 000 гласа, колкото струва един депутат на ДПС. Само че точно там, в район Кюстендил, гласовете за ДПС са малко. От друга страна, тези гласове, които са дошли от Турция, те кого да излъчат? В Турция няма район. Затова те излъчват Бат Сали. И той влиза в българското Народно събрание. Това е цялата история. И трябва да се осъзнае този факт или да се промени системата.
Мигрантската или бежанската криза ще се отрази ли по някакъв начин на местните избори?
– На нашите местни избори още не. Но тя може би ще се отрази на изборите в Европа, които предстоят. Там народите започнаха да се разгневяват и разбраха, че са жестоко излъгани. Просто европейските ръководители ги предадоха. Дали го направиха от глупост, или от нещо друго, не знам. Но това, което се случва, е недопустимо и няма как да не се отрази на изборите, включително и на бъдещия референдум в Англия за оставането й в Европейския съюз.
Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. От 1991 до 2011-а е член на ЦИК, бил е и неин заместник-председател. Преподавател и заместник-декан на Университета по архитектура, строителство и геодезия (1999-2003). Изпълнителен директор на „Информационно обслужване“ АД.
