Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Лихвените проценти отново и закономерно клонят към нулата, след като в първите дни на есента показаха склонност за покачване. Тя бе резултат от соловите изяви на президента на Фед Джанет Йелън, която подхранваше слуховете за скорошно вдигане на лихвите в най-голямата икономика на света. Фактите обаче говорят друго, а когато фактите говорят, и президентите на централните банки трябва да мълчат. Търговията на дребно в Щатите живна, но промишленият и индустриалният сектор едва кретат. Трудовият пазар се подобрява, но все още не процъфтява, така както й се иска на банкерката. Едни от най-важните параметри – цените на производителите, както и крайните потребителски цени – продължават да гравитират около нулата. Това е красноречив знак, че вдигането на основната лихва е неизбежно, но не е предстоящо. Сухите факти показват, че японската икономика стагнира. Китайските икономически индикатори продължават да се плъзгат все по-надолу, давайки повод да се мисли, че маскарадът в Поднебесната империя върви към приключване. Еврозоната се гърчи. Индустриалното производство се свива, инфлацията вече се преражда в кошмар, познат като дефлация. Равнището на безработица все още се измерва с двуцифрено число. С една дума, положението е отчайващо.
Дилърите обаче не пасат трева – заложиха на сигурното и си накупиха по-сигурните, но и по-нискодоходни държавни ценни книжа. В резултат на което доходността им се понижи (заради обратнопропорционалната зависимост). С по цял един долар поскъпнаха десетгодишните щатски, канадски и новозеландски ДЦК, а доходността им се понижи с по 10 базисни точки – съответно до 2, до 1.4 и 3.27 процента. Европейските им аналози, тези на Германия, Франция и Англия, поскъпнаха с по-скромните 40 цента и доходността им се понижи с по 4 базисни точки – до 0.5, 0.9 и 1.7% на годишна база. Южна и Източна Европа не останаха по-назад. Най-силно поскъпнаха обаче книжата на Турция и на Русия. Но при тях огромно влияние оказваха геополитическите процеси през последната седмица.
Цените на българските еврооблигационни емисии продължиха своя възход. С 1 евро се повиши стойността на най-дългосрочната ни емисия с падеж през март 2035 г., достигайки 91.8 евро за 100 номинал. Доходността й пък се катурна със 7 базисни точки до 3.73% на годишна база. Който е решил да купи от книжата ни с падеж 2027 г., трябва да се бръкне с 50 цента в повече спрямо предната седмица. Цената й вече е 96.7 евро, гарантираща възвръщаемост на инвестицията от 2.97% годишно. С 40 цента поскъпна и еврооблигационната ни емисия с падеж 2024 г., покачвайки се до 102.6 евро. Тя осигурява 2.62% годишна доходност. Изненадата донесе по-краткосрочната ни емисия с падеж март 2022 година. В резултат на засилено търсене на книжа с по-къс падеж цената и се покачи с близо 70 цента и достигна 100.25 евро. Доходът й пък се понижи с 13 базисни точки – до 1.96% на годишна база.
Министерството на финансите със сигурност няма належаща нужда от допълнително финансиране. Поне не и от продажбата на ДЦК на вътрешния пазар, при това на всяка цена. Гонейки целите си за кривата на доходността, финансовото ведомство одобри продажбата на книжа за едва 50 млн. лв. от предложените за продажба облигации с номинална стойност 150 млн. лева. Целта на това "орязване" на поръчките е именно постигане на сравнително по-ниска от очакванията на пазара доходност, но пък такава, каквато на хората в Министерството на финансите им се вижда приемлива. Първичните дилъри се надяваха да купят книжата при доход 1.14%, но финансовото ведомство одобри поръчките в диапазона от 0.86 до 1.04%, или средно 0.97% годишна доходност.
В понеделник, 19 октомври, Българската народна банка ще проведе аукцион за реализацията на държавни облигации с номинална стойност 65 млн. лева. Падежът им е след девет години и шест месеца. Емисията е със седем месеца по-дългосрочна от еврооблигациите ни с падеж септември 2025 г., които в момента се търгуват при 2.62% годишна доходност.
