Рейтинговите агенции одобряват обявените в началото на октомври мерки от БНБ за реформи в банковия надзор. В доклад на "Муудис" четем:
"Миналия понеделник Българската народна банка (БНБ) прие план за укрепване на банковия надзор с цел да се повиши съответствието на дейността му с Базелските основни принципи за ефективен банков надзор. Планът, който набелязва редица мерки до края на 2016 г., би могъл да има положителен ефект за кредитния рейтинг на българските банки, тъй като ще даде на властите правомощия за по-успешно прилагане на регламентите за пруденциален надзор, за управление на банки в процес на преструктуриране и за усъвършенстване на механизмите за контрол на качеството. Обявените мерки следват препоръките, дадени през септември от Международния валутен фонд и от Световната банка след направената от тях оценка как в България се спазват основните принципи за банков надзор на Базелския комитет".
Анализаторите на "Муудис" смятат, че в БНБ добре разбират рисковете и прилагат надеждни методологии и макропруденциални мерки. Те не подминават обаче и факта, че в доклада на МВФ и на Световната банка са отразени
редица слабости на цялата система за банков надзор
Най-съществени са концентрирането на правомощия в подуправителя, отговарящ за банков надзор, ограничените правомощия за налагане на санкции на банките, които не спазват изискванията. "Оценката подчертава, че кризата с Корпоративна търговска банка АД през 2014 г. е разкрила недостатъци на надзора, особено по отношение на надзора върху риска от концентрации и от кредитите за свързани лица", се казва в доклада на "Муудис". В доклада на агенцията се акцентира и върху позитивния заряд на някои от най-важните реформи, които БНБ е декларирала, че ще предприеме. На първо място това е намаляване на правомощията на подуправителя, отговарящ за банков надзор, и прехвърлянето им върху управителния съвет на БНБ. Съветът ще одобрява вътрешните правила и наръчниците, регламентиращи надзорната дейност, и ще получава тримесечни доклади за надзорното наблюдение, за установените надзорни проблеми и за мерките за отстраняването им. Следва усъвършенстване на нормативната рамка посредством
разширяване на правомощията на надзора
ясно дефинирани изисквания и възприемането на признати за добри надзорни практики. "По този начин ще се преодолеят слабостите и ще се осигури ефективен надзор по отношение на корпоративното управление, на лимитите за концентрации и на мерките за ограничаване на кредитирането на свързани лица. Законодателните промени ще предоставят на БНБ правомощия да отстранява от длъжност членове на изпълнителни съвети и висш ръководен персонал, да налага ротация на одиторите на банките и достъп до тяхната работа", се казва в доклада. Тук не е ясно какви точно допълнителни реформи могат да бъдат направени наистина в чисто правен аспект. За момента българското законодателство дава на БНБ изключително големи възможности за класифициране на отпуснати заеми и свързаните с тях финансирания, гаранции и поръчителства по линия на т.нар. свързани лица. Въпрос на желание от страна на инспекторите и на техните началници е дали едно вземане на банката или предоставена гаранция, или поръчителство да бъде разглеждано като дадено на свързани с банката лица, или не. От близо петнадесет години насам законът дава право на надзора да отстранява от длъжност членовете на надзорни и на управителни съвети на банки, които не спазват регулациите. Що се отнася до ротацията на одиторските компании, тя е специално регламентирана с последните промени в Закона за независимия финансов одит. Освен това налагането на надзорните мерки е изцяло в зависимост от правата, които Регламент 575 на Европейския съюз дава на БНБ за оценка на риска на активите на банките. Ако дейността на дадена банка се побира в определените от Регламента рамки, БНБ малко трудно може да й наложи някакви допълнителни по-строги изисквания и да я санкционира, ако не ги спазва. Най-малкото защото въпросните евентуални санкции подлежат на обжалване в съда. А такива случаи за съжаление зачестиха през изминалите една-две години.
По-важният въпрос е дали реформите в БНБ ще доведат до създаването на
система за контрол на качеството на надзорната дейност
Такива системи съществуват и се прилагат във всяка една жизненоважна за даден сектор или сфера дейност. Става дума за т.нар. "Куолити Иншурънс" – поредица от правила и административни структури, които гарантират, че системи като банковия надзор наистина работят по определените правила и си вършат съвестно работата. От това, което до момента БНБ е обявила като реформи, може да се направи заключението, че Централната банка ще изгради такава система, която най-вероятно ще се състои от няколко сегмента. Първо ще бъде възстановена дирекцията "Дистанционен контрол" като структура, независима от дирекцията, занимаваща с инспекциите на място. Нейните данни ще могат да се засичат с тези, получавани от "Дистанционен контрол" и по този начин ще се установяват и отстраняват пропуски и грешки в работата на двете дирекции.
Като друго ниво на контрол може да се възприеме намерението да се създаде вътрешен консултативен съвет към подуправителя, отговарящ за управление „Банков надзор“, който ще се занимава с изготвянето и прилагането на надзорни мерки. Според програмата за реформиране на банковия надзор в този съвет ще участва ключовият ръководен персонал на управлението. Неговата задача ще е да създаде условия "за по-пълно взаимодействие и за използване на капацитета на различните звена в управлението, за по-голяма предвидимост, прозрачност и устойчивост на политиките за надзорно въздействие".
За своеобразно трето ниво на контрол може да се приеме предстоящото въвеждане на задължението подуправителят, отговарящ за банковия надзор, да запознава най-малко един път на три месеца членовете на УС на БНБ със състоянието на банковата система, с наложените на банките надзорни предписания и с тяхното изпълнение. Както и с евентуалните промени в акционерната структура на кредитните институции. В програмата за реформи се предвижда и "извършване на ежегоден вътрешен одит за спазване на правилата и процедурите за надзорната дейност и отчитане на резултатите от одита пред управителния съвет на БНБ". Дотук добре. Но един завършен модел за контрол на качеството изисква да има и външна –
независима от БНБ структура, която да оценява работата на банковия надзор
Пръв такъв опит ще бъде докладът за ефективността на работата на надзора, който до края на октомври трябва да представи Сметната палата. Той ще покаже дали тя има капацитет за подобна дейност – най-вече от гледна точка на експертен потенциал. Защото, ако се окаже, че Сметната палата е затруднена да направи наистина качествен доклад за ефективността на надзора, ще е добре да се помисли дали не трябва да бъдат направени нормативни и административни промени, които да станат основа в бъдеще надзорът да осъществява тази своя контролна функция на нужното високо експертно ниво. Между другото за пореден път трябва да се подчертае, че дори и най-качественият надзор, и най-добрият и интензивен контрол върху работата му не са панацея срещу бъдещи банкови фалити. Това трябва да е ясно както на обществото, така и на депутатите, които желаят да подходят към темата непредубедено и професионално, а не с присъщия на тази група деструктивен популизъм.
Да се върнем обаче към анализа на рейтинговата агенция "Муудис". В него се правят още две много важни заключения. Първото е, че БНБ създава необходимите
структури и механизми за преструктуриране на банки
Става дума за новата дирекция със същото име – „Преструктуриране на банки“. Тя ще е извън управление „Банков надзор“ и ще участва в преструктурирането на банки и при оценяването на плановете за възстановяване в контекста на Европейската директива за възстановяване и преструктуриране на банките. Както вече в. "БАНКЕРЪ" е писал, все още не е ясно на чие подчинение ще бъде тази дирекция. Обсъжда се тя да е под ръководството на управителя на БНБ, на управителния съвет на банката или на подуправителя, отговарящ за управление "Банково". По-важно в случая обаче е какво ще е кадровото подсигуряване на тази структура. Защото е ясно, че за да работи качествено, в нея ще трябва да има няколко добри специалисти по оценка на риска и по прилагането на отделните, предвидени в закона механизми за преструктуриране на активите. Както и на финансовите, и на пазарните ефекти от тях за отделните банки, и отражението върху репутацията на онези, които биха подлежали на такива трансформации. Нека да не забравяме, че най-тежките форми на преструктуриране като орязване на депозити или прехвърляне на активи в мостова банка могат да бъдат атакувани по съдебен ред. И ако обжалващите ги лица докажат правотата си в съда, те имат право на компенсация. Вярно е, че по закон тя ще бъде изплатена от все още неучредения Фонд за преструктуриране на банки. Но такива съдебни спорове биха създали сериозен репутационен риск за работата на самия отдел по преструктуриране в БНБ.
На второ място, в доклада на "Муудис" се прави едно, макар и кратко, но много важно заключение. То гласи: "Ефективното прилагане на тези мерки ще бъде от решаващо значение за техния успех и ще зависи не само от законодателните промени, но също и от това да бъде ограничена политическата и съдебната намеса, предизвикана под влияние на корпоративни интереси". Всички, които могат да четат между редовете, знаят за какво става дума. Само ще припомним, че още в началото на драмата с КТБ, когато всички питаха кой е виновен за случващото се, в. "БАНКЕРЪ" посочи, че най-голяма е вината на политиците. А ролята и действията на прокуратурата, която е част от съдебната система, в казуса КТБ едва ли трябва да бъде припомняна.
