Докато Висшият съдебен съвет (ВСС) успее да начертае новата съдебна карта, чудейки се дали да закрие някои от малките съдилища, Съюзът на юристите в България (СЮБ) предложи радикално преструктуриране на системата. Председателят му Владислав Славов хвърли бомбата при представянето тази седмица на поредния брой на изданието "Юридически барометър", на което беше специален гост наред с конституционния съдия Румен Ненков. Темата беше за промените в основния закон, но Славов не се ограничи с въпроса за структурата на ВСС. Започвайки с тежка критика на правораздаването у нас, председателят на съюза премина директно към въпроса за структурата на съдилищата.
"Във фокуса на съдебната реформа трябва да е качеството на правосъдието. Стигнали сме дотам да каним докладчиците по тълкувателните решения да идват да ни ги тълкуват. Съдебната практика е толкова противоречива, и то на равнището на върховните съдилища, че се чудя не е ли време да се върнем към двуинстанционното производство", заяви Славов. И направи предложение за обединяване на районните и окръжните съдилища. С добавката, че със сигурност ще се хареса на финансовия министър Владислав Горанов.
Очевидно предложението е обмисляно сериозно, защото председателят на СЮБ го обоснова както с нуждата от подобряване на правосъдието, така и с хроничния недостиг на средства в бюджета на съдебната власт. Според Владислав Славов при едно такова обединение разходната му част по отношение на съдилищата ще намалее с около 1/4. Всички останали предложения и действия той окачестви като "палиативи, които не дават резултата, който търсим". По-големият брой магистрати в обединените съдилища пък ще създаде условия за истинска специализация и ще повиши качеството на правораздаването. Славов призна обаче, че очаква идеята му да срещне отпор, и то най-вече в парламента, където всеки депутат настоява да не бъдат закривани съдилищата в неговия избирателен район.
Всъщност Славов не взема страната на Горанов, който отказва категорично да следва изискванията на Закона за съдебната власт по отношение на магистратските заплати. Председателят на СЮБ просто казва това, което вече почти всички в съдебната система признават – че щатът й е раздут, без това да е свързано с натоварването и качеството на правосъдието. И че има огромни резерви за постигане на ефективност. В същото време Владислав Славов отправи критика за бездействието на ВСС и лансира идеята главният прокурор да атакува Закона за бюджета пред Конституционния съд заради неизпълнението на съдебния закон. Цитира и сходен случай отпреди 20 години, когато по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев КС излиза с Решение №17/1995 година. В него се казва, че "всеки закон за годишен държавен бюджет на страната, в който липсват средства за отделни конституционно установени държавни институции, може да бъде обявен за противоконституционен, тъй като парализира дейността на тези институции".
Цитатът показва, че темата за "вталяването" на съдебната система, която е актуална отдавна, вече не търпи отлагане. Но както винаги, проблемът е откъде да се реже, защото всеки дърпа чергата към себе си. След обособяването на административните съдилища дълги години се води спор: необходими ли са те, и той още не е затихнал. Някои настояват за връщането им като звена и състави в общите съдилища. Други пък предлагат да бъдат извадени от съдебната власт, какъвто е класическият френски модел. Не спират и призивите за закриване на военните съдилища и прокуратури. И почти единодушно се приема, че създадената с много шум комбинация от специализирани наказателни съдилища и прокуратури е излишен лукс. Има обаче и мнения, че ако се обединяват различни по ранг съдилища, това трябва да са не районните и окръжните, а окръжните и апелативните, тъй като с изключение на софийския там работата е малко.
Противниците на механичното закриване и обединяване на съдебни структури пък предлагат съществуващите да бъдат категоризирани според тяхната натовареност и това да се отрази върху възнагражденията. Настояват и за съкращаване на много от излишните длъжности в администрацията, за ограничаване на броя и за промяна на статута на съдебните помощници. Иска се и люта чистка в задръстения от чиновнически длъжности ВСС. Напрежението е налице и между "етажите" на съдебната система. Магистратите от долните инстанции роптаят срещу високите заплати на тези от горните. Те пък отвръщат с аргумента, че снижената възраст на съдиите е вредна, тъй като хора без елементарен житейски опит решават житейски съдби.
Такъв дебат ще възбуди неминуемо и острият въпрос за мястото на прокуратурата и следствието, повдигнат в рамките на проекта за конституционни промени. Съществуващият модел, при който те са част от съдебната власт, се провали напълно. И разследващите органи станаха лицето на този провал нетолкова заради превъзходството на съдиите, колкото заради упорството си да бранят модела с нокти и зъби. От тях се очаква работа на терен подобно на разследващите полицаи и да работят агресивно за осъдителни присъди. Но те търкат бюра и кабинети, без да им пука за провалите по делата. Във всеки случай ясно е, че евентуално преминаване на прокуратурата към изпълнителната власт ще разтовари съдебния бюджет, както нищо друго. Въпросът е, че след това ще трябва да се работи, да има резултати и да се носи отговорност. А точно това не устройва политическата олигархия.
