По всичко личи, че в Русия все по-активно се обсъжда идеята да се възстанови изграждането на газопровода "Южен поток" през територията на България. По време на провелия се през седмицата в столицата икономически форум, организиран от сп. The Economist, основателят и генерален директор на Националния енергиен фонд на Русия Константин Симонов заяви, че "Газпром" може да изгради един умален "Южен поток" до нашата страна.
Според енергийния експерт било възможно сегментите на тръбата от Русия по дъното на Черно море да се положат по част от трасето и след това в една точка да се реши дали да се завие наляво към Турция, или надясно към България. Към нас обаче щяло има само една тръба вместо първоначално планираните четири, всяка от които трябваше да има капацитет за пренос на близо 16 млрд. куб. м газ годишно.
Макар Националният енергиен фонд да е независима анализаторска компания, изказването на Константин Симонов не бива да се подценява поради сериозните му връзки с енергийните управници в Москва. А дори и една тръба от "Южен поток" да стигне до нашите брегове, тя ще удвои транзитираните сега количества синьо гориво и тогава вече може да има смисъл от изграждането на прословутия газов хъб, за който често говори премиерът Бойко Борисов. Русия има изгода от подобен вариант, тъй като нашата страна продължава да се занимава с всички законови процедури, необходими за изграждането на тръбата, а и съвместната проектна компания "Южен поток – България" функционира, което изключително много ще улесни реализирането на проекта.
В същото време другите два конкурентни потока – "Турски" и "Северен", са далеч по-назад с подготовката и се сблъскват с все повече въпросителни. Заради политическата ситуация в Сирия и руските удари там отношенията между Анкара и Москва се пообтегнаха през последните седмици, а и в Турция предстоят избори на 1 ноември, тоест, тепърва ще се формира правителство.
Все повече се засилват и гласовете срещу удвояването на капацитета на газопровода "Северен поток – 2". Преди дни еврокомисарят, отговарящ по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете, изтъкна, че този проект не отговаря на стратегията на Европейския съюз за диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на синьо гориво. По думите му, ако се разшири капацитетът на тръбата, минаваща по дъното на Балтийско море, това не само ще увеличи зависимостта на Стария континент от един доставчик, но и от един маршрут.