Въвеждането на образователен ценз при гласуване на първо време може да се осъществи чрез сложна бюлетина, както се прави в някои държави. Тя е толкова сложна, че е необходима известна минимална грамотност, за да се справите с нея. И това е правилно. Това става ясно от думите на математика проф. Михаил Константинов в интервю за вестник "БАНКЕРЪ".
Той напомни, че в момента няма как да се иска въвеждането на директен образователен ценз за избирателите, тъй като това противоречи на конституцията, на закона и на европейската парадигма.
"Аз апелирам да се преразгледа парадигмата, защото само допреди 60 години не беше така. След Втората световна война се наложи становището за всеобщото избирателно право без всякакви ограничения. Мисля, че на първо време може чрез сложна бюлетина да се осъществи образователен ценз, както се прави в някои държави. Бюлетината е толкова сложна, че е необходима известна минимална грамотност, за да се справите с нея", казва пред изданието Константинов.
По думите му победителят на изборите на 25 октомври трябва да се определи на базата на подадените гласове за партийните листи и съответния брой избрани общински съветници. Според математика победителят на вота е ясен и това ще е най-голямата партия у нас, но борбата и интригата ще бъде кой измежду БСП и ДПС ще бъде втората политическа сила.
Константинов изтъкна, че референдумът, който ще се проведе с изборите е ползотворен, защото с него българите ще научат какво е това интернет гласуване и какви са плюсовете и минусите от него.
"И привържениците, и противниците му получиха достъп до медиите, и хората щат – не щат слушат кое е хубавото и кое е опасното при него. Значи, една полза вече видяхме. А че няма да достигнем 3.5 млн. гласували, е ясно [колкото е минималният брой гласували, за да може референдумът да бъде легитимен]. Аз лично съм привърженик на интернет гласуването, осъзнавайки големите опасности, които то крие", сподели Константинов, който е и изпълнителен директор на "Информационно обслужване“ АД, която брои гласовете на вота.
Констатинов коментира още, че с електронното гласуване се увеличава и възможността за контролирания вот.
"На Запад този феномен се нарича с политкоректното название "family voting“ (семейно гласуване), защото там, под ръководството на главата на семейството, пет минути преди да изтече изборният ден, всички гласуват под строй. Те даже и не гласуват, а просто един гласува от тяхно име. После щраква мандалото и чак тогава ги пускат да се разпилеят, за да не си променят вота в съседното кафене или с телефона, тъй като там се гласува и с телефоните. Това е контролираният вот. Е, разбира се, има и технически проблем. Винаги може да се случи пробив. Но един от начините да се избегнат лоши ефекти е интернет гласуването да завършва 24 часа преди гласуването с хартиени бюлетини. По този начин, ако има пробив в системата, всеки ще може да си повтори гласа с бюлетина, както е било досега. Представете си – рухва цялата система, защото всеки хакер ще се чувства задължен и предизвикан да я срине. И какво? Взимаме си хартиената бюлетина и си гласуваме. Така се прави по света", коментира още математикът.
