В доклада на МВФ и Световната банка не се твърди, че българският банков надзор е неефективен.
Необходима е повече експертиза в областта на моделите за оценка на риска.
Сливането на дистанционния и на текущия надзор не е добра практика.
УС на БНБ ще се ангажира с определянето на правилата на банковия надзор. Налагането на конкретните надзорни мерки остават персонална отговорност на подуправителя.8. Не живейте с мисълта, че всяка банка с проблеми задължително трябва да бъде спасена.
Не живейте с мисълта, че всяка банка с проблеми задължително трябва да бъде спасена.
Г-н подуправител, преди близо три седмици и в България бе огласен докладът на МВФ и на Световната банка за оценката, която двете институции направиха на ефективността на банковия надзор в България. Какви са основните им забележки към него?
– Първо, трябва да се знае, че прегледът на ефективността на банковия надзор у нас е извършен по критериите на Основните Базелски принципи за ефективен банков надзор. И този преглед или оценка, ако щете, констатира, че от 29-те базелски принципа за ефективен банков надзор ние нямаме пълно съответствие по осем от тях. Основните забележки са за надзорния капацитет като численост на надзора, организацията на надзорния процес, информационно-техническа осигуреност на екипите, както и детайлността на някои регулации.
В този доклад казва ли се, че българският надзор е бил неефективен? Питам така директно, защото констатирам, че хората в България, които могат компетентно да прочетат доклада, се броят на пръсти. А през изминалите седмици в общественото пространство се появиха какви ли не описания и коментари за констатациите в него.
– Реално погледнато, в доклада не се твърди, че българският банков надзор е неефективен. Имайте предвид, че последната версия на Основните Базелски принципи е приета от Базелския комитет по банков надзор през 2012-а и на основата на извършваните оценки, разбирането по всеки един принцип постоянно се обогатява. Не е без значение и че до момента – глобално погледнато, оценки са направени на сравнително ограничен брой надзорни институции. И в нито един от тези случаи не е констатирано надзорните им практики да съответстват напълно на тези критерии, тъй като това е инструмент за подпомагане на развитието на надзорната практика, а не за статично измерване.
Какво означава това?
– Означава, че философията, замисълът на тези принципи, е да бъдат цел, а не да са някакъв минимум и всеки, който е успял да го "прекрачи", да се чувства спокоен. И точно заради тази философия оценката я правят МВФ и Световната банка, защото при тях се концентрира целият експертен потенциал и познание от цял свят. Правенето на тези оценки позволява да се сравняваш с най-добрите световни практики. Самите препоръки в тези оценки не представляват рецепти. Защото готови рецепти за това как да се прави банковият надзор, които да са валидни за всички държави по света, не съществуват. Те просто дават посоката, в която един банков надзор трябва да се развива. Предимството на такъв тип препоръки са, че са обвързани помежду си – консистентни са, което намалява риска, че ако се впуснеш да следваш само някоя от препоръките, това ще създаде проблеми в други области. Затова тази оценка е добър инструмент, на базата на който може да се каже какви реформи ще се направят в банковия надзор.
Вярно ли е, че в доклада на МВФ и на Световната банка има констатация, че служителите на българския банков надзор са зле обучени?
– Не. На редица места е казано точно обратното. Има препоръка, която тръгва от наша собствена констатация, в която сме казали, че ни е необходима повече експертиза в областта на моделите за оценка на риска. И това е реалистично, защото това поначало е нова материя – не само за нашите банки, но и за банките по света. А и самите модели представляват сложна математика. Затова сме казали, че служителите в надзора трябва постоянно да повишават квалификацията си в тази област. Но това в никакъв случай не означава, че са зле обучени. Всъщност банковият бизнес е динамичен и иновативен и това само по себе си изисква постоянно обучение не само за банкерите, но и за надзора.
Видях, че в доклада на МВФ и Световната банка са коментирани прилаганите от БНБ модели КАЕЛ и КАМЕЛОС. Те още ли са валидни като модели за оценка на риска?
– Да, и в самия доклад те са посочени като добра практика. Но те са модели за количествено и качествено измерване и съпоставяне на различните видове рискове, присъщи на дадена кредитна институция. В КАЕЛ и КАМЕЛОС няма толкова математика, но те са нещо различно от вътрешните модели за измерване и съпоставяне на различните видове рискове.
Защо – въпросните два модела за надзорния риск не са ли също сложно упражнение?
– Това е друг вид експертиза и в интерес на истината в доклада на МВФ и на Световната банка се казва, че при тези два модела сме на добро ниво и прилагането им е оценено като добра практика. Тези модели са заимствани от американската надзорна практика и се прилагат вече близо двадесет години, а и непрекъснато се развиват.
Добре. Да се върнем на основните препоръки към надзора. Какви са те?
– Препоръки има в частта както за управленската конструкция на надзора, така и за вътрешната организация на управлението. Например обръща се внимание, че сливането на дистанционния и на текущия надзор не е добра практика, защото в крайна сметка се е стигнало дотам, че преплитането на двата вида надзор е довело до усложняването и забавянето на процедурите. И вместо да се допълват, те са започнали да си пречат.
Като слабост е посочено, че не сме имали институционална рамка за решаване на кризи. Тук обръщам внимание, че оценката е правена на базата на информацията от миналата година. Сега вече имаме законодателна база за решаване на кризи, след като бе приет Законът за преструктуриране и възстановяване на банки и финансови институции, а в момента върви изграждането на административния капацитет за прилагането му.
Що се отнася до регулаторните въпроси – там има препоръки в отделни области. Например в областта на корпоративното управление. Тя засяга формите и начините за структуриране, взаимовръзките и правомощията и взаимния контрол между отделните управленски звена в една банка – например надзорен съвет, управителен съвет, други ръководни и контролни органи.
Направени са препоръки и по отношение на правилата за оценка на риска от концентрация. Там трябва да има по-голямо прецизиране…
Тук ще Ви прекъсна, за да Ви попитам за нещо важно, според мен. В сегашното ни законодателство въпросът с определянето на концентрацията не е ли доста подробно разработен?
– Не сте прав. Казано е, че има концентрационен риск, и той трябва да се управлява, но на практика определянето и оценката на този риск са доста по-сложни. Лесно изглежда определянето на концентрация по отрасли, региони и други подобни, но може да има концентрация на риск и поради други причини – общи доставчици, общи пазари, общи инфраструктури и много други фактори. При отчитане на тези фактори оценката на риска става също по-сложна.
Аналогично стои и въпросът за риска от експозиции към свързани лица. Влезлият в сила от миналата година Регламент 575 на Европейския съюз по-подробно определя какво се разбира под икономическа свързаност. Преди свързаността се определяше само по линия на собствеността – акционерното участие. А сега трябва да се обърне по-голямо внимание на икономическата свързаност. За целта обаче в наредбите трябва да има по-подробно описание какво се разбира под това понятие. Защото това са както бизнес връзките – например по линията на доставките, така и финансовите взаимоотношения – например междуфирмени кредити, така и общност на обезпеченията и други фактори…
Е, тогава няма ли опасност всички в тази държава да се окажем икономически свързани лица?
– Сама по себе си икономическата свързаност не е нарушение. Само че тя създава риск, който трябва да се управлява и контролира, включително и с регулаторни ограничения. И когато въпросният риск стана твърде голям, трябва да се предприемат мерки, които да го върнат в разумни граници.
Добре де, има ли количествени и качествени измерители, които определят какъв е максимално допустимият размер на тази икономическа свързаност?
– Има и те са записани в Регламент 575. Там е казано, че максимално допустимият размер на тази свързаност е 25% от капитала. Само че тук важният елемент е какво се включва и как се включва при формирането на общата сума на вземането, когато се оценява дали то е над 25%, или под 25% от капитала. Точно в това направление трябва да се разпише много ясна методика и правила и за онези, които трябва да я спазват, и за онези, които трябва да проверяват как тя се спазва. Затова препоръките са за по-детайлно разписване на правилата за корпоративно управление, за риска от концентрация и за големите кредити и сделките между свързани лица. В интерес на истината по всички тези направления в рамките на Европейския съюз тече процес за детайлизиране на нормативната база и той е доста напреднал.
Опишете какво се има предвид под разширяване на правомощията на членовете на УС на БНБ по отношение на банковия надзор. Специално се спирам на тази тема, защото философията на Закона за БНБ, приет през 1997-а, бе подуправителят, ръководещ банковия надзор, да носи персонална отговорност за работата на това управление. Ако сега правомощията на членовете на УС на БНБ бъдат разширени в тази област, това няма ли да е в разрез с духа на закона?
– Не става дума за прехвърляне на отговорности. Тук говорим, че трябва да има по-голяма отчетност и контрол, който да осъществява УС на БНБ върху работата на банковия надзор. Затова сме предложили УС на БНБ да се ангажира с определянето на правилата за работата на банковия надзор – правилници, наръчници и така нататък. В смисъл, че банковият надзор ще ги разработва, а УС на БНБ ще има ангажимента да ги одобрява. Той ще има също и правото, и задължението да проверява дали одобрената от него рамка за организация на надзорния процес се спазва. Това е нещо като контрол на качеството. С това също ще се занимава и вътрешният одитор на БНБ. Управителният съвет ще определя правилата за надзорна дейност и заедно с вътрешния одитор ще следи дали те се спазват. Но подуправителят, ръководещ банковия надзор, остава персонално отговорен за конкретните решения, свързани с надзираването на банките и с налагането на надзорни мерки. И досега УС на БНБ е отговорен за влизането на пазара – даването на лиценз, и за излизането от пазара – отнемането на лиценз на всяка една банка. А подуправителят е отговорен за работата на банките, докато те са на пазара. Сега тези взаимоотношения се конкретизират и допълват с ангажимента УС на БНБ да одобрява и да проверява прилагането на правилата, по които ще се извършва надзорът. Другата новост е, че управителният съвет ще бъде по-добре информиран за състоянието на банките. Ще рече, че за всички по-значими проблеми, които надзорът е установил, както и за всички наложени надзорни мерки, предписания и указания, както и за изпълнението им управителният съвет ще бъде информиран.
Ще го информирате или той ще трябва и да одобрява тези мерки?
– Не, само ще го информираме. Налагането на надзорните мерки и контролът по изпълнението им си остава персонална отговорност на подуправителя, ръководещ банковия надзор, тъй като не бива да забравяме и опита от сравнително близкото минало, който показа, че колективните решения в тази област не са работещ механизъм. Но това, че ще го информираме, е важно, защото УС на БНБ може да реши, че ако наложените мерки не работят ефективно, той трябва да смени правилата, по които се извършва надзорът.
Какви други промени ще направите в структурата на самия банков надзор, освен че ще създадете или по-скоро ще възстановите самостоятелната дирекция "Дистанционен контрол"?
– Ами точно създаването на тази дирекция е ключовата промяна.
А не е ли по-ключово увеличаването на екипите за инспекции на място, броят на инспекторите, размерът на възнаграждението им, честотата на инспекциите?
– Това са все неща, по които също ще работим. Например за възнагражденията законът е казал, че те трябва да са поне равни на средните за пазара. В интерес на истината всяка година се събира статистика по групи длъжности в банките и се правят такива съпоставки, и няма отклонения от записаните в закона правила.
Само че нали не можем да сравняваме работата на един надзорен инспектор с тази на служителя, работещ на гише в търговската банка?
– Затова казах, че сравнението става по групи длъжности и, разбира се, при него възнагражденията на надзорните инспектори не се съпоставят със средния размер на възнагражденията на служителите на гишетата по клоновите мрежи на банките. Сравненията стават с аналогични длъжности.
Ще увеличите ли надзорните екипи?
– Да. Екипите за инспекции на място ще се увеличат поне до седем, но освен това ще има и още пет екипа, които ще осъществяват дистанционен надзор.
А честотата на инспекциите на място?
– Тези инспекции не могат да се определят само от нормативни срокове – да са през година, две или три. Трябва да има и преценката на рисковете. Например Европейската централна банка, когато започна да надзирава 120-те най-големи банки в еврозоната, заяви, че ще ги проверява през две години. Сега този срок ще се увеличи на един път на три години. Но бъдете сигурен, че ако бъде установено увеличаване на рисковата среда или на риска за някоя отделна банка, тези проверки веднага ще станат по-чести. Освен това интензивността на отделните видове преглед и проверки е различна. Например оценките по системата КАЕЛ, където се правят оценки за капитала, активите, доходността и ликвидността, се правят на тримесечие. По-дълъг е интервалът при оценките, при които освен всичко друго се оценява и мениджмънта, и оперативните и пазарните рискове. Но когато бъде идентифициран завишен риск, проверките стават по-чести. Не трябва да се забравя, че ние сме банков надзор, а не финансова инспекция.
Каква е разликата?
– Банковият надзор проверява степента на поетите рискове и тяхното управление, а финансовата инспекция проверява как се изпълняват финансовите операции. Това са две доста различни неща. Защото дори при перфектно изпълнение на финансовите операции рисковете може да са останали неуправлявани.
Ще има ли промени в принципите и правилата за класифициране и за оценка на различните видове банкови активи и обезпечения?
– Те принципите и правилата са определени на европейско ниво. Ние само ги прилагаме. Не можем да ги променяме. Трябва обаче да подобрим начините, по които проверяваме дали те се спазват. Например, ако една банка отчита, че контролира риска с обезпеченията по дадените кредити, ние трябва да се уверим, че това става с добри практики.
Как обаче ще се осъществява контролът върху качеството на надзорната дейност?
– Най-полезен в този случай е принципът на четирите очи. Например разделянето на дистанционния контрол от инспекциите на място ще позволи двете структури обективно да осъществяват наблюдение върху състоянието на банките, като допълват и засичат своите заключения. Третата засечка ще идва по линия на макропруденциалния надзор, който се осъществява от друга дирекция в управлението…
Вие обаче говорите за вътрешен контрол. А смятате ли, че е нужно да има контрол и от някоя външна структура. Например от Сметната палата, която вече направи одит за ефективността на банковия надзор?
– На мен такава практика за подобен външен контрол не ми е известна, а и одитът на изпълнението, както е развит в международните стандарти на ИНТОСАЙ, е нещо различно и трудно приложимо по отношение на международните стандарти за ефективност на надзора.
Да обърнем малко внимание и на банковата система. Каква е вашата оценка за състоянието й в момента? И каква е причината за сегашната свръхликвидност на банките?
– Тя се дължи на състоянието на икономиката. Независимо, че резултатите за икономическия растеж са по-добри от прогнозираните в началото на година, ние все още не сме влезли в етапа на траен икономически растеж. Външната среда е неблагоприятна. Въпреки положителните сигнали на състоянието на европейската икономика не може да се определи като благоприятна среда. Допълнително отражение дават и проблемите в регионите около нас.
Предстоящата оценка на активите оказва ли влияние за консервативното поведение на кредитните институции?
– Не мисля. Свръхликвидността в този й размер се дължи повече на макроикономически причини, отколкото на ефекти, свързани с предстоящата оценка на активите.
Докъде стигнаха процедурите за провеждането на тази оценка?
– Изготвихме класацията на кандидатите за консултант на БНБ на базата на техническите оферти. Надявам се, че на 10 ноември ще имаме сключен договор с фирмата, избрана за консултант. След това заедно с него ще започнем да изготвяме методологията за оценка на активите с цел да бъде готова до края на първата половина на декември. В нея ще има и правила, и процедури, по които пък банките ще избират фирмите, които ще им правят оценка на активите и на обезпеченията. Изборът на тези фирми трябва да приключи до февруари 2016-а, а едновременно с това да пристъпим и към процедурите за подготовката на информация за активите на банките – комплектуване и подаване на досиета и т. н. До средата на май трябва да бъдат направени всички оценки по банките, за да може до средата на месеца да бъде изготвен общият доклад за качеството на активите и на негова база – да бъдат подготвени стрестестовете. Те вече ще покажат как балансите на банките биха реагирали при определени промени в икономическата и бизнес средата.
БНБ ли ще определя параметрите на тези стрестестове?
– Параметрите за провеждането на стрестестовете се правят по вече утвърдени международни правила и процедури, които са стандартизирани и могат да се намерят на страницата на Европейския банков орган.
Все пак имате ли някаква, макар и много предварителна, прогноза дали тази оценка на активите ще покаже недостиг на капитал в нашите банки и какъв евентуално ще бъде този недостиг?
– Не. Това, което е известно предварително, е, че банковата система в България работи с много по-високи капиталови буфери, отколкото са минималните изисквания според международните правила. Ако те са 8-9% капиталова адекватност, при нас минимално изискуемата капиталова адекватност е 13.5%, а отчетите на банките ни показват, че те работят с много по-високи съотношения.
Не мога да се сдържа да не вметна, че и отчетите на КТБ, които БНБ публикуваше, показваха, че тя е в много добро състояние, пък какво се случи по-късно…
– Аз мисля, че все пак КТБ е изолиран случай.
От това, което бе коментирано, вече се разбра, че ако оценката на активите констатира капиталов недостиг на дадена банка, трябва да започне процес на преструктуриране?
– Такъв процес всъщност трябва да започне по всяко време, когато се констатира остър проблем за жизнеспособността на една банка, дори и да няма капиталов недостиг. По-важна е процедурата, която трябва да се следва при вземането на решение за преструктуриране. Тя включва и преценка дали то е осъществимо. Не живейте с мисълта, че всяка банка с проблеми задължително трябва да бъде спасена. В Закона ясно е записано кога и при какви условия може се случи това.
А има ли някаква принципна стратегия – какво се прави, ако оценката на активите покаже капиталов недостиг, откъде се намират средства за попълването му, какви мерки се предприемат?
– Част от заданието пред консултанта, който БНБ ще наеме за оценката на активите, е именно да съдейства при формулирането на този тип стратегии, като акцентът е върху пазарните решения. Не мисля, че е редно да импровизираме в тази посока и да развиваме хипотези.
Между другото разумно ли е да се създаде предварително банка болница, която да се занимава с поемането и управлението на най-лошата част от активите на кредитните институции?
– В закона за преструктуриране и възстановяване на банки е предвидена сходна институция.
Да, но там тя е описана като инструмент, който се създава за конкретен случай. След приключването му тя изчезва – защото банката болница или по-точно активите, които са вкарани в нея, се продават и тя бива закрита. А според Вас не е ли добре такава банка болница да бъде институционализирана и да съществува постоянно като отделно дружество?
– За мен не е по-добре. Защото не е здравословно. За да може една икономика да функционира като пазарна, е нужно целият режим по несъстоятелност да е оперативен – така, както едно юридическо лице се появява на пазара, когато той има потребност от него, така трябва и да изчезва от пазара, когато той вече не се нуждае от услугите му. Или когато лицето не може да се справи с предизвикателствата.
Само че, както се видя – когато една банка, особено когато е голяма, изчезне от пазара, след като е обявена в несъстоятелност, това води до доста на брой и големи по размер щети за много други сектори в икономиката. Всъщност нали точно затова бе изработен този Закон за преструктуриране и възстановяване на банките?
– В него пише нещо много важно. И то е, че преструктурирането е възможно само и единствено, когато е сигурно, че постига по-добър резултат от несъстоятелността за всички засегнати в тези процеси. Ако под преструктуриране разбираме, че някой ще плаща заради това други да са по-добре, това преструктуриране не е разрешено от закона. И това означава, че несъстоятелността също е вид преструктуриране. Това въобще не бива да се забравя.
А как ще се извършва преструктуриране, ако се стигне до него, при положение че в този фонд на практика няма пари, а във Фонда за гарантиране на влоговете те са много малко?
– Пак ще повторя, че ако преструктурирането е по-скъпо за някого от кредиторите, в това число и за някой от двата фонда, то не може да се извърши и се преминава към несъстоятелност. Ако за преструктурирането е необходима държавна намеса, там решението е на министъра на финансите. Той пък трябва да се съобрази с европейските правила. Във всички случаи финансирането на двата фонда се извършва от търговските банки, а когато не достига, има законови правила, по които става това – под формата на вземане на заеми, които след това, разбира се, ще бъдат върнати на кредиторите. Така че дори и в двата фонда в даден момент да няма пари, начините, по които при необходимост те ще бъдат набавени, са определени със закони.
