Без задочно обучение по право от догодина – това е най-съществената промяна в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование. Предложенията на Министерството на правосъдието за изменението й бяха оповестени от Министерството на правосъдието в четвъртък (22 октомври) и веднага след това са били разпратени и на деканите на факултетите за становища.
Предполага се, че новите правила ще бъдат внесени за приемане от Министерския съвет до края на годината и ще влязат в сила от следващата учебна година. Междувременно обаче от ведомството на Христо Иванов вече организират широка обществена дискусия по новите правила, за да се "изчистят всички спорни моменти".
А те не са малко. Безспорно най-радикалната промяна е точно тази, с която се премахва задочното обучение по право. Важно е да се каже, че вече приетите задочници ще си завършат, за тях нововъведението няма да важи. Но ако наредбата бъде приета в този вид, от учебната 2016-2017 г. нови задочници няма да се приемат.
Тази мярка ще удари университетите основно икономически, защото те ще трябва да се простят с приходите от високите такси на задочните студенти. Затова се очаква ВУЗ-овете да й дадат яростен отпор с аргумента, че е твърде съмнително дали точно това ще допринесе за вдигане на качеството на завършващите юристи. Освен това в последните години преподавателите масово отбелязват една и съща тенденция: задочните студенти, които обичайно са в по-зряла възраст, са доста по-грамотни, по-мотивирани, а и по-прилежни в науките.
Другата голяма промяна, която се залага в наредбата, е въвеждането на единен "национален" държавен изпит. Този изпит всъщност пак ще се провежда по факултетите, в които студентите са учили, но ще се състои по едно и също време за всички ВУЗ-ове в страната. Казусите, които ще се теглят и решават от студентите, ще са еднакви за всички. Нови ще са и конспектите, които ще са също еднакви за всички и вече задължително ще включват въпроси от международното публично и частно право, както и от правото на ЕС. А изпитните комисии ще бъдат малко по-различни от сегашните: в "тричленките" за изпита задължително ще трябва да присъства по един "външен" за университета преподавател и юрист от ВКС, ВАС, ВКП, ВАП или от Висшия адвокатски съвет.
Промени ще има и по време на самото обучение – идеята е студентите да се обърнат повече към практиката вместо към теорията. А това очевадно липсва в сегашните учебни програми.
Разчупва се и материята, като се засилва изучаването на "международните" правни дисциплини, въвеждат се нови дисциплини като защита на конкуренцията, околната среда, обществените поръчки и други. Студентите юристи задължително ще учат и чужд език.
Целта на промените е ясна: да се затегне качеството на образованието по право и да се направи невъзможно от университетите с дипломи да излизат хора, които дори не правят разлика между жалба и иск. А допълнителна "цедка" пред кандидатите да стават юристи ще бъде заложена и в Закона за съдебната власт – според промените в него, които вече бяха оповестени, задължителният стаж за вече дипломираните юристи ще се провежда по съвършено различен начин и вече няма да бъде "проформа". Ще се утежни значително и изпитът за правоспособност.
