На тези местни избори политиците най-после разбраха две неща. Първо, че реалната власт минава през общините. И второ, че кампанията за популяризирането и налагането на партийните кандидати за кметове и общински съветници не минава през медиите, а трябва работа на място. Срещи с хората лице в лице, убеждаване в пряк разговор… Което от своя страна означава, че щабовете трябва да имат желязна организация.
Години наред партиите хвърляха всичките си усилия на национални избори – президентски и особено на парламентарни. Местната власт оставаше някак си на заден план като второстепенна и нетолкова важна. Затова и много от тях не полагаха усилия да поддържат живи местните си структури. Сещаха се за своите членове и симпатизанти в провинцията само когато се зададеше някакво гласуване, докато накрая останаха без тях. Сега политическите субекти се ориентираха, че да имаш кмет или представители в общинския съвет означава да имаш определени изходни позиции за парламентарния, а и за президентския вот. И понеже бумът на локалните бизнес партии премина, останали са само тук-там, то всяка политическа формация се старае да вкара колкото се може повече общински съветници – с надеждата, че след това ще има и повече депутати. В крайна сметка се получават шарени общински съвети, в които би трябвало отчетливо да има управляващи и опозиция. Но рядко се случва така. В момента, в който изборите свършат, започват договорките.
ГЕРБ доразви и усъвършенства т. нар. модел "Софиянски", който беше измислен и наложен в управлението на столицата – размити граници между партийните представители, всички са в играта, за всеки има по нещо, всички са доволни и управляват заедно. В по-малките градчета, където всички се познават, това е още по-лесно. Било каквото било до деня на гласуването. После влезлите в Общинския съвет намират общ език и някак си се сплотяват около кмета. Дори ако са от различни политически сили, били в оспорвана конкуренция, тонът се смекчава и лесно се постига консенсус. Отмина времето на конфронтацията, когато опозицията правеше всичко възможно да свали градоначалника и да предизвика извънредни избори. Днес формално на власт са ГЕРБ или БСП, или някой друг. Но на практика всички са на власт.
Все пак, за да не са толкова явни нещата и да не дразнят много хората, при гласуванията в общинските съвети градоначалникът разчита на едни гласове по даден въпрос, на други – по друг. Все трябва да има и някои несъгласни, оправдаващи се с предизборната им платформа и обещания. Тази демонстрация на несъгласие обаче е безопасна, тъй като предварително се знае, че точката, която устройва всички, ще мине.
Конкретно ГЕРБ много внимателно се пази да не преяде с власт, защото е напът да спечели убедително тези избори и да направи точно това. Вече сме виждали докъде води преяждането – до главозамайване и самозабравяне, което всъщност е началото на сриването надолу и загубата на властта. Изглежда, Бойко Борисов има обеца на ухото от приключването на първия му мандат и се пази от подобно състояние. Това е може би и основната причина да стане толкова коалиционно настроен при второто си управление. Партията му не само управлява с трима партньори и дели властта с тях, но избягва да се конфронтира и с останалите политически сили, с опозицията, дори с "Атака". Борисов дори е в някакъв вид диалог с опозиционните формации. В този смисъл дори ГЕРБ да спечели безапелационно местния вот, тя няма да управлява сама и по места, а ще дели властта с други, най-вероятно с коалиционните й партньори на централно ниво. Организацията вече е показала в парламента, че е достатъчно гъвкава и няма никакъв проблем да търси съюзници при необходимост както вдясно, така и вляво. А и с ДПС, ако се налага. Което, изглежда, ще се мултиплицира в смесените райони, в някои от които "герберите" имат шанс за пробив.
Социологът Андрей Райчев споделя в едно свое интервю наблюденията си, свързани с малкото градче, близо до което често живее. "Там кметът, прокурорът, двама-трима големи бизнесмени и още хора от три-четири институции – всички ходят заедно на лов, заедно си обсъждат всичко. Ефектът е много близък – както беше БКП. Само че в случая сега не са от една партия и ги избират на четири години", разказва той. И прави извода, че хората по места схващат това като властта в града, "т.е. не се мисли алтернативно". Според Райчев този модел, при който де факто няма ясна власт и ясна опозиция, не е полезен за гражданите.
